Многострадалният Борисов

Геополитическите терзания на премиера Бойко Борисов плашещо напомнят на мъките на многострадалната Геновева. С такова усещане, убеден съм, е останал всеки зрител, който е успял да намери време, нерви и достатъчно успокоителни хапчета, за да се посвети на поредните телевизионни шаманизми на министър-председателя. Очевидно в дясното пространство тече люта битка за това кой да е основния говорител на евроатлантическата линия, тоест кой да получи правото първи да докладва на американският посланик и съответно първи да бъде погален по перчемчето. Точно заради това в думите на Борисов се чува разчистване на сметки и трошене на кокалите на конкуренцията. Той нямал нужда някой да му помага евроатлантически. Това обаче е дипломатичен език. Казано по народному, реплика като тази може да се преведе с фразата - "нямам нужда от ортаци в слугинажа".

Мъките на многострадалния Борисов съвсем не са малко. Защото пред нашия премиер стои една практически нерешима задача - как да се поклони на едните и да направи мили очи на другите. Заради това в речта му веднага след евроатлантизма присъства и Русия, а според Борисов руснаците му вярват, обичат и му се доверяват. И, ако си мислите, че в неговия анализ има някакво по-висше ниво, някаква по-стратегическа задача - дълбоко се лъжете. В този развълнуван и гневен свят нашият премиер свежда цялата политика до това да се наведем пред всички и да чакаме торнадото да не мине през нас. Бойко Борисов не изразява нито една европейска амбиция, нито една стратегическа и глобална идея. Неговото мислене е материално, свързано е само с някакви регионални инфраструктурни обекти и дотам спира размахът на неговия евроатлантизъм. Отвъд това зее черен вакуум. Отвъд това с подобен премиер България се превръща просто в петънце на картата на ЕС, което изглежда смешно на самите си граждани, а какво да кажем за хората отвън. 

Но така е във времената на пречупения гръбнак, пардон, на евроатлантизма.