Дори и
най-разпалените фенове на Корнелия Нинова, тези, които благославяха земята под
която ходи и пишеха оди за нейните парламентарни опозиционни страсти, едва ли
са вярвали категорично, че тя ще успее да стане лидер. Защото нейното лидерство
е едно политическо чудо! До този момент, вече 125 години от съществуването си,
БСП никога не е сменяла лидер на конгрес. Председателите или са си отивали сами
и е било наложително да се избере друг, или са били отстранявани на пленуми или
просто са си оставяли наследник с надеждата той да бъде тяхна вечна марионетка.
От 2014 година обаче левицата излезе от този сценарий. Тогава Михаил Миков успя
да оглави БСП въпреки, че подалият оставка Сергей Станишев беше избрал за свой
фаворит Драгомир Стойнев. Сега Корнелия Нинова в драматична битка изпревари
Миков и най-неочаквано (дори и за нея самата) получи горещият електрически стол
на лидера, взел не една и две политически жертви през дългите и мъгливи години
на историята. Това със сигурност доказва нещо, което и най-големите противници
на левицата трябва да признаят. В БСП има реална демокрация, която нито
големите интриги, нито медийните манипулации, нито поръчковите статии могат да
изкривят или объркат. Във всяка друга партия у нас изборът на лидер е
предизвестен. Това е начин за правене на скучна и безидейна политика.
Представете си лидерска битка в ГЕРБ. Че нали вселената ще рухне? Или си
представете някой да се опита да оспорва политиката на Радан в ДСБ. Че нали
старите реститутки ще го разпънат върху луксозните врати на скъпите си имоти в
центъра. Мразена, обиждана и плюта, БСП остава последната партия в която от
битката има смисъл. Това едва ли е утешение за загубилата страна, но все пак
знакът не е толкова лош. Показва нормалност в една разядена от лудост и калинки
страна.
На 49-ия
конгрес на БСП се сблъскаха две визии за левицата и големият въпрос
оттук-нататък е ще намерят ли те съвместна кауза, която да ги обедини или двете
части на БСП ще се отдалечават като планети една от друга. От една страна
стоеше "левият курс" на Михаил Миков. Това беше неговият трагичен
опит да се опита да върне БСП към нейните корени и изконни ценности, да изчисти
идеологическото лице на партия, а един път изчистена от зависимостите левицата
най-накрая да се концентрира върху създаването на лява визия за България.
Противниците на Миков обаче приеха тази идея като откровено враждебно действие,
защото Миков се опита да внесе яснота в партия, която с години намираше начин
да съществува в мъглата на своята политическа широчина. Те се нахвърлиха и
върху идеите за връщане към корените, защото виждаха в това някаква архаична
символика, а според техните собствени терзания БСП трябваше да върви към
бъдещето с прагматизъм, а не с идеи.
Корнелия
Нинова предложи съвсем различна програма. Тя обяви спорът за "левия
курс" за привнесен и чужд на партията. Нейната политическа визия се
състоеше в ярко засилване на опозиционното поведение, по-радикален
парламентаризъм и съответно повече медийна патетика. Нинова настоява БСП да
работи по-активно с гражданското общество и да търси начини да активизира с
идеите си различни социални групи. Нейните противници пък бяха убедени, че
платформата й е просто политически театър за който се крие стремеж към коалиция
с ГЕРБ, както и, че зад нея прозират фигурите на призраци от близкото минало на
БСП като Румен Овчаров, Димитър Дъбов и други.
Оказа се,
че Нинова е тази, която е размахала по-красиво морковче пред носа на
делегатите. Което не е опит за пренебрежение към нейната победа или омаловажаване.
Напротив - в истеричната медийна демокрация в която съществуваме като общество
от един лидер вече май не се искат толкова идеи, колкото енергия. Иска се
медийно присъствие, което да внушава сила, а Корнелия Нинова е абсолютен
майстор в тази дисциплина. След много години на загуби една огромна част от
активните хора в БСП вече са се деполитизирали докрай и за тях са важни не
идеите, а медийните знаци. В този смисъл пътят, който Нинова е изминала от 2014
година, когато остана трета до 2016 година е значителен. От просто един от
кандидатите, тя успя да постигне невъзможното - обединяването на цялата
опозиция на Миков зад нея и в крайна сметка да доплува до желаното място. И
според много хора този избор е сполучлив. Защото веднага дава различна енергия
на БСП, партията получава медийно внимание и женска грижа. Да припомним, че
именно Корнелия Нинова бе един от парламентарните страхове на Бойко Борисов по
време на първия му мандат, двубой, който получи своята кулминация в реплика на
социалистката към премиера да излязат навън и да се разберат като мъже. Тоест
никой не може да отрече биткаджийските качества на новата лидерка и, ако
обикновите социалисти жадуват за решителна битка, тя може да им помогне да
осъществят този политически блян.
Но ще
прочетете достатъчно друго статии с възхвала на Нинова. Пред нея обаче като
подводни камъни стоят немалко проблеми, които, ако не разреши, някои
политически, други имиджово, няма да успее в мисията си за промяна. На първо
място резултатът показа, че БСП е разделена на две части. Едната част трудно
диша другата, защото целите им вече са коренно различни. Ако не беше
прословутата реч на Стефан Данаилов, една от последните останали обединителни
фигури в БСП, посланието от този конгрес нямаше да е за съвместно действие, а
за радикален реваншизъм. Говореше се, че част от екипа на Нинова иска да прави
своя собствена партия, ако фаворитката им не успее в състезанието и вероятно
биха се решили на тази стъпка. Сега обаче Нинова като лидер трябва да подаде
ръка на другата част, ако намери в себе си тази сила. Проблемът е, че тези,
които не гласуваха за нея искат да видят ясна идеологическа рамка на левите
идеи, които да бъдат превърнати в закон, а не само в информационно табло.
Защото един от гравитиращите край Нинова младоци софийският лидер Калоян Паргов
обяви като задача пред следващия председател връщането на БСП във властта до
две години. Само, че БСП понесе достатъчно поражения от самоцелни участия във
властта и самоубийствени политически начинания. Но именно превръщането на
въпроса за властта в централен ражда голямото подозрение срещу новата лидерка -
че тя ще вкара БСП в коалиция с ГЕРБ. Това е тема по която тя спешно трябва да
се изкаже. Да каже дали ще има червена линия, която няма да бъде престъпена. Очевидно
е, че коалиционният въпрос е като отворена рана, която кърви, защото не
получава лечение. Тук има много подозрения и малко отговори.
Другият
голям проблем е отношението на Нинова към милионерския елит на БСП. Ако иска да
има доверие тя трябва да се разграничи от него достатъчно ясно. В някои
отношение това е по-тежък въпрос и от коалицията с ГЕРБ, защото е знак за
търсенето на различна вътрешна идентичност. Въпросът за олигархията, която е
свила гнездо в червените редици е една от разделителните линии и за самата
партия. Обикновените социалисти се гневят отдавна, че милионери са узурпирали
идеите и на практика ги обричат на това никога да не бъдат осъществени докрай.
По конгресните снимки се видя, че част от тези хора имат твърде самодоволен вид
при съобщаването на новината за новия лидер и това тепърва ще се върти като
проблем из левите избиратели. Нинова заслужава своите сто дни толеранс, но е
добре в техния край поне един от милионерите да гледа кисело и навъсено. Това
ще е от добрите знаци за реална промяна. Бизнес-социалистите не са добра
политическа инвестиция и по друга линия - именно през тях минават връзките с
ГЕРБ и те могат да бъдат основен инструмент на външни влияния в партията.
Нинова ще
има и своята малка война за прокарване на идеята за общ кандидат за президент с
АБВ и изобщо към идеята АБВ да бъде имплантирано в левицата с получена
индулгенция. АБВ влезе в едно крайнодясно управление, цената на което вече е
над 20 милиарда. Кое точно е лявото в това? Кога са доказвали, че са лява партия
освен редовното дърдорене, че били социален коректив, за което разбира се,
никой не е намерил нито едно доказателство? Даването на прошка на АБВ обаче е и
морален проблем, тъй като диверсията на Първанов по време на европейските
избори през 2014 година обслужи изцяло Бойко Борисов. И, ако нещо ходи като
патица, кряка като патица и изглежда като патица има голяма вероятност това да
е просто патица. Същото е и с АБВ - ако нещо участва в дясно управление,
прокарва дясна политика и помага на десните партии, има голяма вероятност те да
са си просто десни и да не искат да си го признаят. По логиката по която АБВ се
вписва в левицата, то в левицата можем направо да впишем и Реформаторския блок.
Нинова няма
време за еуфория. Тя е в ситуацията на Михаил Миков от преди 2 години - всички
искат ясни действия, а време просто няма. То изтича по най-мелодраматичния
начин, понеже в епохата на проектите политическите инженери вече не искат да
има реални партии. Те се интересуват единствено от картонените конструкции, които
са за еднократна употреба и по които никой няма да скърби, ако останат на
политическото бунище. Нинова има поне едно щастие. За БСП ще страдат много
хора, ако партията изчезне в политическия мрак на медийно-политическото блато.
За нея ще страдат дори и тези, които я мразят, защото без БСП техният
универсален сапун за вина ще се стопи завинаги. Нинова самичка се натовари с
огромна отговорност и всички чакаме да видим дали пък и друго чудо няма да
стане в партията. Социалистите са задължени да вярват в светлото бъдеще.
Те
основно са интересни именно с това.
No comments:
Post a Comment