Къде остана Европа?

Има една стара максима, че границите на дипломацията се определят на бойното поле. Срещата на Путин, Ердоган и Рохани в Сочи е потвърждение на това. Само за 2 години, при това без сухопътни сили, Русия спечели битката за Сирия и сега задава формата за политическото решение за нейното бъдеще. Военният конфликт е към своя край, започва по-трудната част - преговорите. Но и те са функция на това кой колко е заложил в сирийската драма. Руснаците рискуваха и спечелиха, и всяко решение за бъдещето на Близкия Изток вече не може да мине без тях. Те не само гарантираха бъдещето на Асад, но и го направиха централен участник в разговора за това какво ще се случва в Сирия. Но това не е текст за Русия, а за големият липсващ в тази драма - Европейският съюз. Вижте колко парадоксално се получи - Европа е разтърсвана от бежанска вълна, функция на драмите в Близкия Изток и Северна Африка, но няма думата в нито една от тези точки. А не е като да не получи оферти за участие. Путин доста време чака отговор за съвместни действия в Сирия, но получи единствено мълчание. Европа предпочете да възлага неясни надежда, че умерените главорези ще се събудят един ден, вдъхновени от принципите на демокрацията и хуманизма, което от самото начало беше симптом за болест. И сега не видях руския ръководител да води разговори с Юнкер, или поне с Могерини, за бъдещето на Сирия. Не, в разговора участват Турция, Иран, Русия, а и САЩ, макар и по телефона, но Европа я няма. И заради това, когато говорим, че ЕС има проблеми, това не е антиевропейска злоба, а реална загриженост за калпавото лидерство, което е късогледо и трайно превръща в ЕС във външнополитически лилипут.