Драматичният шекспиров въпрос "Да бъдеш или да не бъдеш?" в България от две години насам е придобил едно особено битово и психарско политическо звучене и гласи: "Ще има ли правителство или няма да има?". Вероятно на света съществуват държави, където подобно питане не е обагрено с яростта на политическата интрига и пепелявата несигурност на бъдещето, но у нас той става все по-дълбочинен, болезнен и отваря пътя на несвършваща криза. Защото от месец май 2021 година дотук България е имала редовно правителство в продължение на 164 дни. През останалото време страната тъне в някакво конституционно безвремие, в някаква юридическа халюцинация в която служебните правителства едно след друго кадруват, залагат дългосрочна политика, уволняват, ширят се и се месят грубо в политическия процес, за да може този вакуум да продължи максимално дълго. Мътната вода е изключително удобна среда за прекалено много хора.
Изборите на 2 април за пореден път не дадоха ясен отговор на поставения въпрос. Напротив - те влязоха в политическата история с много интересен туист точно на финалната права. Доста анализатори и социолози бяха убедени, че обедението между ПП и ДБ има всички сили и възможности да се откъсне от ГЕРБ с поне пет на сто и да финишира първо, което ще му позволи да вземе мандат за съставяне на управление и от позицията на силата да си осигури парламентарно мнозинство. Вероятно заради това лидерите на ПП/ДБ направиха една рядко разфокусирана кампания и се класираха втори единствено заради ината на електората си и жаждата за промяна, отколкото заради реални послания и поставянето на ключови проблеми и политики.
В нощта на изборите се оказа, че ГЕРБ са първата политическа сила. И изведнъж всички потънаха в космическо мълчание. Журналистите дебнеха пред масите за коктейл, наредени пред централата на ДБ в София (подготвени за отбелязване на Голямата Победа), но никой не се появи. Бойко Борисов също потъна в столичната нощ, а без него партийците му започнаха да се измъкват тихомълком, за да не застанат пред микрофоните. Единствено Костадин Костадинов обикаляше от медия в медия, напомпан от резкия ръст на "Възраждане", а и от идеята за нови избори, които вече са изгодни единствено и само за него, защото политическият застой и криза му преливат гласове със страшна скорост и темпо.
В информационната тишина стана страшно забавно и комедийно да се слушат анализаторските видения и импровизации. Видях как класически десни полуинтелектуалци мъдро обясняваха как фактът, че ГЕРБ и ПП/ДБ са запазили мълчание било израз на израстването на политическия живот и показвало, че съвсем сериозно се работи за правителство между първите две политически сили. Думите били като оръжие и заради това било страхотно, че ги няма. Това е някаква извънземна логика, на която, уви, ние като смъртни създания не сме съвсем подвластни. Три дни след вота Бойко Борисов се появи на хоризонта и на бърза пресконференция обяви, че ще покани всички партии на разговори за бъдещето. След това добави, че най-стабилната форма за управление е кабинет между ГЕРБ и ПП/ДБ и дори им подхвърли няколко захарчета - обещание, че ще бъде гласувана съдебната реформа и неясен флиртаджийски намек, че управленска коалиция днес би могла да се превърне в сериозна коалиция и за местните избори.
За да стане какафонията още по-голяма на следващия ден групичка от над 100 "интелектуалеца" (кавичките тук са повече от задължителни) написаха мелодраматичен апел към ГЕРБ и ПП/ДБ да съставят правителство. Там личаха имената на такива епохални фигури като Васко Кръпката, Богдана Карадочева, Тодор Тагарев и кой ли не още от кръжока по сектантска политика. Нямаше как да не направи впечатление, че една сериозна част от имената са директно свързани с ДСБ и ДБ, което означаваше със сигурност едно - в най-твърдото ядро на жълтопаветната клика се заформя сериозен разнобой.
Ден след това лидерите на ПП/ДБ най-накрая се появиха на бял свят. На съвсем кратка пресконференция на която не отговориха на нито един въпрос те обявиха, че няма да подкрепят мандат на ГЕРБ или правителство с участието на ГЕРБ. А когато мандатът стигнел до тях щели да предложат свой кабинет.
Във всяко друго пространство и време това можеше да мине за принципна позиция, пълна с морал и достойнство, но в изтормозената от постоянни избори България вече не е сигурно дали това е точно така. Най-малкото само седмица преди вота Кирил Петков развихрено беше заявил, че хората няма да простят на втората партия, ако не подкрепи първата. Само че тогава социолозите му шепнеха, че първа ще е неговата коалиция. Е, не се получи. Тогава?
Всъщност достатъчно е човек малко да си поиграе с гугъл, за да намери серия от изявления на Петков, които противоречат на заетата позиция. Аз открих следното твърдение например: "Натискът идва от хората у нас, на които им е писнало да ходят на избори и ще накажат всеки политически играч, отказал да подкрепи работеща формула за управление". Това е казано пет дни преди изборите. Какво се промени, че този извод изведнъж се оказа неактуален?
Ето защо бягството от въпроси всъщност показа, че ПП/ДБ изобщо нямат план за действие. Освен хипотетичният такъв, че ГЕРБ провалят своя мандат поради една или друга причина, а те правят правителство на малцинството, което се радва на бурно парламентарно одобрение. Честно казано дори тийнейджър, който си фантазира за вечеря с Дженифър Лопес има повече основания да се надява на успех, отколкото описаното тук въображение.
И така в тази ситуация въпросът за правителството придобива все по-интересни измерения, особено след явния бойкот на ПП/ДБ да вземат участие в разрешаването на кризата. Което е явно недооценяване на ситуацията, защото човек няма как да не се съгласи с Кирил Петков - хората ще накажат всеки, който взриви работеща формула за управление. Наясно съм, че в политиката има принципи, идеи, разграничения, но между ГЕРБ и ПП/ДБ разлика почти няма в политиките и поклоните пред американското посолство. И щом разграничението не е политическо и явно, то очевидно е задкулисно и тъмно. Не опира само до това дали Борисов иска индулгенция и опрощение, а и до това защо ПП/ДБ са готови да платят изключително солена цена, но не и да сложат край на кризата.
Тоест най-стабилната формула - кабинет на първите две политически сили вече е отписана и пратена в историята. В тази ситуация обаче ГЕРБ не са останали без козове. Нищо не им пречи със своя първи мандат те да предложат експертно правителство с конкретна програма и ограничен мандат и пак да върнат топката за обяснения в полето на ПП/ДБ. Защото стоте полуинтелектуалеца няма да млъкнат - те ще обикалят медиите, ще надуват тромбона и ще хвърлят десния електорат в постоянен смут.
Разбира се - винаги е възможен вариант при който експертно управление е подкрепено от ГЕРБ, ДПС и БСП, които имат достатъчно гласове за подкрепа. Виждам, че цялата дясна анализаторска общност постоянно вади този сценарий на преден план, защото си мисли, че ако се осъществи това по магически начин ще разтвори тяхната вина за кризата в социални възмущения и вълна от фб-статуси. Тук обаче, както винаги, те си правят сметката по изключително грешен начин. Защото експертният кабинет не е коалиция и второ, ако този вариант се осъществи и събере подкрепа, той може да се окаже достатъчно дълготраен, за да даде време противоречията да погребат ПП/ДБ.
Правителство с втория мандат на ПП е практически невъзможно. Защото дори и ГЕРБ да дадат гласове за неговото избиране, това означава, че те вече ще държат постоянно зареден пистолет до слепоочието му. Мнозина си мислят, че целта на Борисов е да приласкае ПП. Според мен неговите действия ясно показват, че той иска да ги занули, а с глупавите си действия те му оставят терен за това.
Третият мандат при това развитие става рисков, но същевременно възможен под формата на кабинет в последния възможен момент, който да прекъсне серията от служебни правителства. Тук обаче отново се дава власт на президента Румен Радев, който този път може би изобщо няма да бави раздаването на мандатите, а ще ги връчи скоростно, за да прекъсне всякакви възможности за управление. Защото всички описани варианти се нуждаят от време, за да бъдат оформени или да се случат както трябва. Ако няма време, то вървим с космическа скорост към избори в края на юли, а след тях вече никой не знае какво точно ще се случи. Това е нашият миниатюрен хоризонт на събитията.
Но е факт, че поредни избори не поставят край на политическата криза, а я усилват и това е ясен знак, че България се нуждае от някакъв сериозен и дългосрочен разговор за бъдещето. Без него ще продължим да потъваме към дъното и в крайна сметка ще се удавят тези, които мислят, че могат да използват кризата за бензин за своя политически резервоар. Само стойте и гледайте.
Доста трупове ще минат по тази река...
No comments:
Post a Comment