Несъбитието на деня

 

Несъбитието на деня.

Така колеги журналисти определиха предизвестеният провал за избор на председател на парламента, който видяхме на живо по всички телевизии.

Това е буквално повторение на сюжета от началото на 48-ото Народно събрание, когато същата драма заплашване да хвърли страната в невиждана конституционна криза.

И тогава и сега причината е една съща - блокиралият диалог, политическото партизанство, партийният нарцисизъм и кризисното усещане, че поредно Народно събрание върви към зрелищен и скоростен финал. Накуп това са съставки за истинска катастрофа, защото в такава атмосфера няма партия в изолация.

Просто всички са в изолация.

Никой с никого не говори...

Парламентът е огледало на обществото, защото буквално повтаря разделенията в него. Същевременно от Народното събрание се очаква визионерство и изход от кризата. Обществото може да се отдава на безкрайни спорове и мелодраматични битки. Депутатите нямат това право.

Усещането за дежа вю беше съпроводено и с екзотичното предложение на ПП парламентът да се ръководи на ротационен принцип между тях и ГЕРБ. Тук вече имаме ситуация по Гоя - сънят на разума ражда чудовища.

Никъде в основния закон не се предвижда подобна екзотична опция. При това кой и кога е определил, че ако има ротация тя трябва да бъде единствено и само между двете най-големи парламентарни групи? Тази юридическа импровизация май е родена от човек за който "парламентаризъм" е празна и куха дума. И как само са го измислили - НС на всеки два месеца да сменя председателя. Изобщо - потресът е пълен, а усещането за интелектуален апокалипсис окончателно.

Предложението на ПП е техният опит да се спасят от поемането на отговорност. Хем да се опитат да дадат малко време на парламента, хем по всяко време да могат да вдигнат ръце и да ореват света, че нямат нищо общо с всичко, което се е случило.

Тоест - нито един от уроците на предишния парламент не е бил научен, а хората пред телевизионните екрани виждат абсолютно същото скудоумие и дребни парламентарни маневри, които ги карат да гласуват с отвращение или изобщо да не си правят труда да гласуват.

Но точно в такива ситуации виждаме всички поражения, които нанесе политическото инженерство у нас. Лабораторията за нови партии е смъртоносна за държавата. Тя работи на пълни обороти, препограмира политическият дневен ред, но в крайна сметка резултатите са доста мижави. Ако едно Народно събрание не е в състояние дори да заработи как да очакваме обществото да усеща някаква обща цел и да бъде единно и сплотено пред предизвикателствата.

Днес има няколко Българии, те всички се срещат в парламента, но и там диалогът катастрофира. Защото конституционните мелодрами, новите партии, натрапчивия популизъм и всичко останало блокират всеки опит за излизане от кризата.

Несъбитието на деня.

В недържавата на годината.