Манол Пейков - още едно политическо ченге в мрака

 

В началото си помислих, че сънувам. Че съм се озовал в някакъв анимационен филм, разкривено отражение на нашата реалност.

Издателят на великата Бойка Асиова, лицето Манол Пейков, един от собствениците на ИК "Жанет 45" решил да занимава всички с това, че той (гордият, морален, неподкупен и извисен морален рицар) не приема нейните политически позиции. И го написал в дълъг, патетичен статус във фейсбук.

Офф, дори не е това.

Той не можел да понесе това, че тя споделяла в мрежата мнения на Петър Волгин, Вал Хаджийски и разни други неправилни хора, които не разбирали величието на Украйна. 

Нека да е напълно ясно.

Това не е поведение на аристократ на духа.

Това е поведение на политическо ченге.

Пред нас е един автентичен доносник, който души в мрака и веднага докладва на всички какво е чул, видял и как завинаги остава верен на идеите на комунизма, пардон, на евроатлантизма.

Манол Пейков - дружинната ръководителка на либералните пионерчета от къмпинг "Героите на Украйна".

И сега този въобразен културтрегер вече се чувства длъжен да цензурира, да заклеймява, да громи. Вие представяте ли си в каква морална перверзия живеем?

Доносничеството се е превърнало в героизъм.

Откъде накъде някакъв интелектуален микроорганизъм ще оценява политическите възгледи на един писател? Нали така правеха навремето, нали онова време беше мрачно, подтискащо и всякакви отрочета на старата номенклатура едвам издържали да живеят в затворите на осемстайните си апартаменти?

Това вече не е демокрация. Това е пародия.

Навремето така "Сиела" спряха да издават Сергей Лукяненко. Не им харесвала неговата политическа позиция, защото имал наглостта да подкрепя руската спецоперация в Украйна. Сега наред е Бойка Асиова. Майната им на нейните многобройни читатели. Комсомолският секретар Пейков с потна ръчичка вече е креснал, че тя няма право на собствени мисли.

Описаната на картина със своя леден ужас напомня на онази атмосфера така прекрасно изразена от Гео Милев: "Забранено е да се говори, мисли, пише, чете и живее". Той говореше за фашизма в България. 

Манолпейковщината е абсолютно същото, ама още по-подло и противно.

От една година насам не съм си взел книга от "Сиела".

Повече няма да пипна текст от "Жанет 45".

Предпочитам да изям хлебарка.

Тя ще е по-приятна на вкус.