Професор със затихващи функции

 

 

Спомняте ли си как преди три години доц. Стойчо се вряза с колата си в протестиращите на  „Ситняково“ и им показваше арогантно среден пръст. Тогава даже и умните и красивите бяха възмутени, огорчени, разтресени, електрошоково морализирани…

Търся днес дори и малка следа от това възмущение, но не го намирам, а виждам, че професорът със затихващи функции Евгений Дайнов се раздава като селски пияница в социалните мрежи – „дивите орди“, „блатните твари“, „кръвосмесените джуджета“, „въглищарски путиноиди“, „крепостни орки“. Всичко това е избълвано за протестиращите миньори. Всичко това е автентичното отношение на един човек със затихващи функции към собствения му народ. Вероятно заради това в другата част от кръчмарските си изстъпления професорчето иска полицията да троши черепи, да разбива кордони и халюцинира „линч-отряди“, които ще тръгнат да разчистват магистралите в името на евроатлантическите капути, които взеха властта и цялата държава за заложник.

Много искам да го видя този сюжет – батальонът от фенове на соеви латета и спирулинови шейкове срещу своя народ, озарени от мракобесната светлина на своята мизантропия. Какъв ли може да е изхода, хахаха?

Въобще не възприемам речника на пияни.., пардон, проф. Дайнов като нещо странично, нелепо, случайно или абсурдно. Точно обратното е – Дайнов е всичко онова, което градското дясно иска да бъде, но го е срам да си признае. Това е много по-зловещо от средния пръст на доц. Стойчо. Тук говорим за човек, който не просто призовава за насилие и саморазправа, говорим за автентичен, откровен, циничен фашизъм. Не напразно лексиката Дайнова така наподобява поетичният свят на Гео Милев, който взима буржоазната лексика и я превръща в център на своята поема – безимотни, неграмотни, профани, хулигани,  глигани, скот като скот.

Ето това виждаме пред очите си днес. Почитатителите на идеологията със затихващи функции буквално възкресяват виновното минало с всичките му изродщини, речник, а вероятно скоро и с насилието и погромите, които следват от тази неистова омраза и презрение. Тук си имаме класически класов конфликт, с тази разлика, че Дайнов не е буржоа. Той е издънка на новите времена – продукт на паразитната гласа на грантовите усвоители, иконом на статуквото, лакей на зализаната олигархия…

В задачата обаче се пита – може ли и трябва ли Дайнов да продължава да бъде преподавател? На какво може да научи младите хора той? Да бъдат безкрайни циници и отвратителни бастуни? Не е ли редно университетът в който преподава да излезе с позиция относно тъпотиите, които той ражда в социалните мрежи? Искам да чуя какво мисли едно учебно заведение за тази изящна лексика, за това фашистко опиянение от насилието? Подозирам, че в НБУ критериите за човечност може и да са занижени, но от там са длъжни да дадат своето мнение и да заемат някаква позиция.

В своята книга „Експертите на прехода“ Достена Лаверн беше описала култова среща с този мракобес. На три водки той я подхваща да й обяснява политическите процеси у нас и да се прави на интелектуален титан. Със своите културни сетива обаче тя прекрасно вижда какво интелектуално джудже стои срещу нея, какъв посредствен гном…

Е, сега вече имаме доказателства за всичко това.