Ще се опитам да се похваля и да се оплача в един и същи текст.
Днес установих, че продължавам да съм топ-любимецът на всички градски психари, конспиратори на свободна практика и маникални русофоби.
Минавам покрай стадото на БОЕЦ, което е събрало край Паметника (13-15 души, удивително некъпани и приличащи на създания от алтернативно измерение). И още от далечината чувам: "Ето гоооооо, Александър Симов, руска подлога, агент на Кремъл, терорист, мръсен комунист, любимец на Митрофанова, путинист, кремълски убиец, човекоядец, червен боклук, ватенка и хибридчик...".
Всичко това бяха отделни възгласи, които обединявам в едно изречение за по-изразително четене и удобство.
Оказах се пред едно море от размахани пръсти, беззъби мутри, Васко Кръпката и още няколко доказателства за провала на здравната реформа в психиатричната помощ.
На душата ми стана светло, весело и епично.
Обърнах се към своите екзалтирани фенове и им се поклоних.
Казах: "Благодаря за вниманието и хубав ден! Паметникът ще остане!", а последвалата глъчка можеше да бие траш-метъл концерт.
Убеден съм, че все някой е документирал тази величествени мигове, защото искам да се връщам към тях, когато стане мрачно и безнадеждно.
А и да не забравяме, че това са същите хора, които се оливаха в собствената си лига за бутането на Мавзолея, а после го разрушаваха 20 дни и буквално го срутиха върху себе си. Мавзолеят навремето ги победи, а Паметникът буквално ще ги изличи от историята.
Как да не ги обичаш?
P.S. В редиците на градското дясно се натъкнах и на шокираща проява на двоен стандарт и лицемерие, която не мога да не споделя.
Сред защитниците на Паметника се разхождаше влогърът-инфлуенсър-полуинтелектуалец и либерал Любомир Жечев с камера в ръка, който приличаше на човек, страдащ от хронично екзистенциално безсмислие на битието си. Най-накрая един млад човек не издържа и му каза: "Ей, Любо, гей си беше и гей си остана".
Това беше абсолютно точното му изречение, само където думата не беше "гей", а онази другата с "п", която завършва на "едераст".
И Жечев взе, че се засегна и обиди.
Откога в тези среди това е обида?
Мислех, че почитателите на розови понита би трябвало да се гордеят, ако ги нарекат така.
Шантава работа.
No comments:
Post a Comment