Световният медиен слугинаж и старомодната журналистика

 

Световният медиен слугинаж вече не просто се дразни на появата на различна гледна точка.

Идеологическите работници най-много бесуват, когато някой им демонстрира как се прави истинска журналистика.

И заради това всички световни централи за промиване на мозъци днес лъщят от злост, скърцат със зъби от ярост и плуват в киселинна пот от завист заради интервюто на Тъкър Карлсън с Владимир Путин. Интервю, което, дори още не е видяло бял свят…

„Какво може да му каже Путин?“, „Какво толкова ще научи публиката?“, „Карлсън е единственият журналист на който му беше позволено…“

Аргументацията е изцяло в този дух. 

Проблемът е, че това са политически, а не журналистически аргументи.  Те изхождат от презумцията, че едната страна е цялата в бяло, а другата е изпълзяла от дълбините на геената огнена.

И точно тук истинският журналист трябва да се замисли. 

Когато някой ти продава черно-бяла картина на света, той задължително лъже.

Американската журналистика не беше такава, мама му стара. 

Навремето човек като Уолтър Кронкайт обърна изцяло мисленето на страната си за Виетнам. Защото постъпи като журналист. Престана да приема за абсолютна истина това, което неговото правителство му казва и през 1968 година отива във Виетнам. Оттам се връща с пълнокръвна картина на войната – с целия й ужас, кръв, страх и кошмари. И напук на политическата ситуация започва да я предава така както я е усетил.

Времената обаче са били други. CBS, медията в която работи, му дава трибуна, позволява му да се държи като журналист от старата школа и да каже своята истина. Резултатът е ясен. И до днес много хора признават – Кронкайт е факторът, който обръща общественото мнение.

Днес никой никога не би получил такъв шанс.

Големите идеологически централи се постараха да се напълнят с хора, които щом видят Зеленски веднага искат да паднат на колене пред него и да го обслужат както си трябва. Да му дадат любов, възхищение и политическа страст.

В тази идилична картина на тотален авторитаризъм другото мнение просто няма място.

То трябва да бъде изкоренено с огън, уволнения, откровена цензура, „фактчекърство“ и всички останали либерални шаманства.

Живеем в свят в който няма място за журналистика, свръхполитизиран до лудост, който превърна медиите от четвърта власт в жалък придатък на политическите елити. Ако не беше така интервюто с Путин никога нямаше да се превърне в такава световна сензация.

Имаме новина. 

Да си старомоден журналист вече означава да си дисидент.