България е апотеоз на епистоларната политика.
Страната ни е твърде малка, а писмата хвърчат отвсякъде и ако човек не залегне на време осколките от изписаните думи ще го покосят като картечен огън.
Днес, виждам, ГЕРБ пишат до медиите.
Точно като главната гаднярка в романа "Опасни връзки" маркиза дьо Мертьой те се опитват с токсична комбинация от зле прикрито коварство, половинчати истини и мелодраматично съскане да пратят страната максимално бързо на нови избори.
"Намираме, че различията и противопоставянето между парламентарните групи в 50-тото Народно събрание не създават необходимата база за съставянето на стабилно правителство...", стенат в писмото си измъчените души от ГЕРБ.
Оня ден Делян Пеевски пък реши да пише на Ахмед Доган.
Епистоларно творение пълно с драматични фрази, клетви за вярност, разходки в миналото и призиви за "заедност".
Тези хора очевидно не са чували за телефон.
Може би мистично вярват в силата на написаната клетва.
Забелязах единствено странно противоречие: колкото повече се кълнат в любов, единство и в това, че Делян и Доган са един и същи човек, само че в две тела (светата политическа двоица), толкова повече снаряди хвърчат из медиите и ги превръщат в разкаляно местопрестъпление.
"Капитал" пък докопали писмо на депутат от ДПС до западните посланици в което се разкрива хибридната подмолност на Доган и неговите близки връзки с Митрофанова. Засегният депутат ведната орева орталъка, че това е лъжа, а от ДПС обявиха, че ще пишат до всички западни господари, пардон, посланици, че пощата им е компроментирана.
Държавата на писмата.
Епистоларна политика.
Писаното слово като заместител на обществените отношения. После нали не се чудите защо n-ти пореден парламент не може да излъчи управление.
Всички са заети да си пишат писма.
Кога да обърнат внимание на хората, хохохоо
No comments:
Post a Comment