В България отдавна изборите не носят развръзка, отговори или усещане за хепиенд. Точно обратното е – с всяко ново отиване пред урните, уравнението на властта се заплита като квантова теорема и от един момент нататък цялото общество замръзва, впримчено навеки в примката на космически хаос, като супергерой от американски комикс.
Така се случи и след „седмите поредни избори за три години“ (слагаме фразата в кавички, защото тя заживя собствен медиен живот, а единственото, което се променя в нея е бройката на изборите и на годините). В понеделник след вота обществото се събуди с отвратителен политически махмурлук и усещането, че след малко ще ти се наложи да повърнеш или да отидеш пак да гласуваш, защото между двете май повече няма принципна разлика. В нощта на вота стана безпощадно ясно, че следващият парламент ще е заразен с 9 партии, а тази фрагментация е допълнителен симптом за разпада на обществото. Вече трудно можем да говорим за един народ , а по-скоро става дума за отделни групички по интереси, всяка от които има собствен специфична стратегия. България вече прилича на федерация от отделни политически балони, а това създава практическа невъзможност не само за стабилен парламент, но и за коалиционно управление.
Няколко дни по-късно Народното събрание бе редуцирано до 8 партии, защото с космическа математика „Величие“ бе редуцирано до 3.999% и остана извън следващият парламент. Това е някакво изхалюцинирано число – 3.999 по всички правила на математика си е 4. Прерових доста математически форуми в които темата е била централна от години насам преди да се превърне в тежка политическа задача. 25 гласа разделиха „Величие“ с парламентарните банки, но казусът се оказа много по-драматичен. Защото в този проблем като в капка от киселина се отразиха всички тревоги, страхове и опасения на българския народ по отношение на изборите. БНТ показа десетки кадри от видеонаблюденията по секциите от които стана ясно колко брутално е била окрадена партията, но всъщност зрителите видяха нещо много повече – механизмът на задкулисието да си осигурява ефективни резултати. Изведнъж се разбра, че изборната активност не се е увеличила от гражданско самоосъзнаване на хората, а , че тя е ефект от бруталното купуване на гласове, грандиозния контролиран вот, корпоративните схеми и корупционните механизми за стимулиране на цели избирателни комисии.
Пряката жертва на процеса „Величие“ свика протест срещу фалшификацията на вота. Отделен протест направиха и от „Боец“. Слави Трифонов поиска частично касиране на вота с оглед на всички видени настроения. БСП излезе със специална позиция в която поиска веднага да бъдат дадени отговори за купуването на гласове и защо театралните акции на МВР не са противодействали ефективно на този процес. ПП/ДБ също надигнаха глас срещу видяното в изборния ден, а и преди това. С още топъл труп на пода (партия „Величие“) българите сега изведнъж осъзнаха докъде точно е овладяна държавата и колко надълбоко са проникнали раковите разсейки. „Днес е „Величие“, утре ще е всяка друга партия, която откаже да се впише в статуквото“, започнаха да пишат хората в социалните мрежи.
Всъщност цялата медийна активност на МВР преди изборите и потокът от новина за задържани търговци на гласове се оказа холивудска пушилка. Защото от акциите не само, че нямаше ефект, ами те се оказаха маскировка за безпардонното купуване на изборите и възхода на Делян Пеевски като четвърта политическа сила.
Потребителите на купуването на гласове усетиха, че този път се изправят пред истински проблем и ведната пуснаха медийните си болонки, които да обяснят, че такъв проблем не съществува. „Защо този път всички вдигат толкова шум, купуването на гласове е нещо нормално, да не говорим, че никой нищо не може да докаже“, изпъшка в една телевизия Нидал Алгафари. Други анализатори започнаха да повтарят, че фиксацията в тази тема разваля българската демокрация, насажда недоверие в обществото и това било много отрицателен процес. Но обърнете внимание – отрицателното е говоренето за купуване на гласове, а не самото купуване на гласове. Опитът за нормализация на тази криминална активност е едно от най-перверзните неща на които българското общество някога е ставало свидетел.
На всичкото отгоре Алгафари изобщо не е прав и разчита на късата памет на обществото в криза. Купуването на гласове се превърна във феномен с възхода на ГЕРБ към висините на властта. Те монополизираха тази практика и я превърнаха във фабрика за купуване на избори. През 2011 година тогавашния лидер на БСП Сергей Станишев представи пред ЕП цял документален филм за начина по който се организира и купува вот в България, но от това нямаше абсолютно никаква полза. Два процеса се събраха заедно и разказаха играта на демокрацията. Все по-увеличаващата се демотивация на хората да гласуват, защото не виждат никакъв реален ефект от своя вот доведе до епично нарастване на значението на купените гласове. Така същността на българската незряла демокрация бе напълно подменена. Цели области в страната се оказаха лаборатории за изпитването на всякакви технологии по кражба на изборите чрез фалшификации и търговия с избиратели. Ако някой се учудва на резултатите на ДПС-Ново начало това означава, че не е живял в страната в последните години.
Бруталната кражба на изборите е допълнителна причина да не може да се формира стабилно мнозинство и правителство, пък било и то с ограничен период на действие. В очите на избирателите политическия процес е напълно дискредитиран, а ако имахме човек на годината то може би трябваше да коронясаме там „Търговецът на гласове“, този обобщен персонаж, който занули усещането за свобода и демокрация в обществото.
Ударът срещу доверието на хората вече оказва влияние и върху опита за формиране на управление, още преди той да е стартирал реално. Медиите на Пеевски веднага гръмнаха, че Бойко Борисов този път няма право на отстъпление, че ако не направи правителство сега, ще бъде наритан и наказан от хората. Същевременно от ДПС-Ново начало обявиха, че няма да търпят да бъдат държани зад завесата и поискаха официално участие във властта. Очевидно инвестицията трябва да бъде избита по някакъв начин, а въпросът за гражданите, честността, изборите, демокрацията се оказаха странични проблеми, които могат да бъдат хвърлени на боклука.
Така 51-ото Народно събрание се оказа минирано преди още да стартира своята работа. Оказа се, че българската политика все по-често изпада в конвулсии, защото не може да произведе никакъв реален смисъл. И когато оставиш изборния процес да бъде движен единствено от парите виждаме точно това, което се наблюдава в България – обезсмислени партии, търговци с влияние, свиващо се доверие и общество, което е заровило глава в пясъка с надеждата тази буря да отмине самичка.
Ако хората в България не са сигурни, че техния глас ще бъде преброен, то съвсем сигурно повечето от тях допълнително ще бойкотират гласуването. И така самозатворената лоша реалност ще сработи напълно – криза – избори – криза прим. И така до безкрайност…
Токсичният политически коктейл на последните избори със сигурност ще бъде сервиран отново, ако пак се стигне до гласуване някъде в началото на следващата година. И така стигнахме до класическия парадокс – най-много усилия за запазване на демокрацията се изискват точно тогава, когато отчаянието е най-силно, а отвращението е задръстило абсолютно всичко. В противен случай след още един изборен цикъл отново ще се давим в корпоративното цунами на повсеместната търговия, надписване на гласове, контролиран вот и подменено доверие.
Това вече не битка дори за различна България.
Това ще е голямата битка България избощо да я има.
А пък после пак може да се караме….
No comments:
Post a Comment