В трогателния разказ "Дядо Йоцо гледа" главният герой вижда в железницата символ на новата България - символ на държавата, символ на обновлението, знак, че вече нищо няма да е същото...
И с тази радост в душата дядо Йоцо умира.
До последно слушащ как влаковете фучат и носят България към бъдещето.
Ето в това се състоеше литературната подлост на прехода.
Западането на БДЖ вървеше паралело със западането на държавата. Ударите срещу БДЖ (подбутването на автобусния транспорт в името на хищни корпоративни интереси) бяха и удари срещу самата държава.
Така на 35-ата година от прехода железниците се оказаха заключени все още в средата на 90-те години.
И, разбира се, приватизационните апетити край тях се усилиха.
Заради всичко това позицията на БСП срещу приватизацията на БДЖ е важна.
Тази позиция трябва да е и срещу приватизацията на отделни линии, защото БДЖ - това е държавата.
Държавата не може да става курбан на апетити, които нямат нищо общо с националния интерес.
И вместо талмудистки да се занимаваме с хипотези - в БДЖ трябва се инвестира, личният състав да бъде развиван, а транспортът с тях да продължава да бъде социално достъпен.
Защото това е големият смисъл от лява партия в управлението.
Някой трябва да повтаря досадно големите истини за националните интереси и за интересите на хората.
Толкова е простичко.
No comments:
Post a Comment