Не ми се слуша как стене кохортата на Борисов

Отвсякъде днес чета мнения как БСП не трябвало да се радва, не бивало да триумфира...Щях да подмина повечето от тях, ако не бях видял, че и господин "Не взех дори седем процента" Трайчо Трайков също е дал лъчезарно обобщение в този стил. Вотът бил срещу системата, а не за БСП.

Не знам, вероятно с някои хора сме били на различни пресконференции. Снощи не чух нито един път триумф от представител на БСП или някаква непремерена и егоистична партийна радост. Дори Корнелия Нинова каза, че това е победа на целия български народ, а не постижение, което тя брои за нейно лично. И наистина - трябва да си същество от паралелна реалност, за да сметнеш, че този буреносен вот е изцяло ляв. Няма как да е. Това е вот на протеста, на ядосаните, на омерзените, на онези, които толкова отдавна чакат държавата да стане нормална, а пък тази надежда все се изплъзва из-под краката им.

На БСП тепърва й предстоят много промени, които са жизнено важни, защото левицата няма право на повече политически грешки, необходимо е да открие новите си каузи и никога, ама никога, никога да не прави компромис с тях.

Но пък президентският вот показа нещо, което обобщената персона ала Трайчо никога няма да признае. С номинирането на ген. Радев, БСП показа, че може да се учи от своите грешки, че знае как да излиза от трудните мигове с достойнство и в моментите, в които България се намира на ръба на чудовищна криза, да се организира така, че да предложи своя вариант и проект за изход.

През 2013-2014 година мнозина всичколози, които после пристанаха сладострастно на ГЕРБ, обясняваха как с БСП е свършено, как партията потъва завинаги в блатото на историята и е безкрайно радостно, че всички тези днес дишат на пресекулки и се чудят откъде им е дошло павето, което ги е праснало по черепа.

Ген. Радев взе резултат много по-голям от този на БСП - като президент принадлежи на всички българи и върху него няма партиен монопол.

Но пък позволете ми като социалист да кажа - все пак БСП беше партията, която го подкрепи и то дори в миговете, в които колективната българска анализаторска общност сумтеше и обявяваше за победител неизвестният и непосочен кандидат на ГЕРБ.

Аз не се чувствам триумфиращ. Радвам се, много се радвам, но не триумфирам. Чувствам се задължен към гласовете на всички тези хора, които в мига на протест гласуваха за промяна. Знам, че повечето от тях не са традиционни гласоподаватели на БСП и заради това не мога да спекулирам с тяхната подкрепа. Но пък няма да приема и хора ала Трайчо, които на практика подкрепиха Цецка, застанаха в подкрепа на демоничното статукво и бяха готови да погалят за пореден път мускула на Бойко Борисов, да дават оценки на БСП.

БСП можеше да се свие в своята партийна черупка за пореден път и да се прави, че околният свят не съществува, но избра другия подход - да се отвори към хората и да им каже, че е готова да се променя. А пък всички останали интерпретации да вървят по дяволите.

Не ми се слуша как стене кохортата на Борисов.

Сантименталният хорър на Цецка Цачева

Този дебат беше като сантиментален хорър. Цецка Цачева успя да стресира цялата нация с историята за убития от комунистите дядо. Плаченето в ефир не е израз на сила, а на опит за шашма. Партийната секретарка имала дядо-антикомунист. Това даже и Евгений Михайлов няма да го повярва, братче. Чудовищна наглост. Това беше инсценировка, опит за изстъргване на десни гласове, пътешествие в кошмара на българските лудости. Тези, който й шепнеха в слушалката подцениха зрителите. Тя доказа, че е дясна още в мига в който измисли как да спре Путин. Ами като го покани на СПА. 

Мислите ли, че той повече би се веснал в България?

Всичко след това беше театър. Нелепици. Постоянната й формулировка, че тя е обикновена българска жена, майка и не знам какво още, много ярко контрастира с високите цели на поста за който кандидатства. ГЕРБ се самоубиват. От партия, която ръсеше харизма и асфалт, сега се се превърнали във вампир, който иска да изтръгне самосъжаление. Пред очите си имаме политическият еквивалент на алкохолик, който проси пари за още една чашка. Вероятно заради това се появиха и сълзите. 

Политическите пияници обичат да се самосъжаляват. 

Опасявам се, че сега в ГЕРБ ще има епидемия на убите от комунистите дядовци. Те, електоратът им, не пасат трева, загряха, че това е модния тренд в момента. След тази телевизионна хистерия на Цецка, всеки десен, който гласува за нея, ще трябва да се мята от висок етаж. Дали пък Цецка не е коварен план на комунягите за окончателно унищожение на българската десница? 

Защото, ако беше поревала още малко в ефир не се знае дали утре нямаше да се събудим в държава без психодесни...

Провалът на журналистиката на "субективните усещания"

Във вечерните новини на БНТ, излъчени точно в деня на провеждана на изборите в САЩ, гледах включване на репортерката Милена Цветанска от Вашингтон. Едно изречение от изложение й ми направи голямо впечатление. Тя каза, че нейното, макар и субективно усещане е, че Хилъри е дръпнала много напред в последната седмица...

Резултатите от вота само 12 часа по-късно ясно дадоха да се разбере, че човек никога не трябва да се доверява на субективните си усещания, особено, когато срещу себе си имаш гневна нация, която търси начин да отмъсти на политическите си елити.

Обаче на мен ми стана интересно нещо съвсем друго - откъде се е появило това "субективно" усещане у репортерката? Тя едва ли е имала възможност за кратката си командировка да обиколи няколко щата, да поговори с местните хора, да усети тяхното настроение. САЩ не е страна, която е концентрирана в един град и, за да имаш автентично субективно усещане трябва да видиш доста път, което българската репортерка няма как да е направила. Тогава откъде се е изпълнила с това усещане, че Хилъри дръпва напред със своята кампания?

Ами как откъде - от четенето на големите вестници в САЩ и гледането на комерсиалните телевизии, които обобщено можем да наречем "мейнстрийм медии". Няма откъде другаде у един човек да бъде насадено "субективното усещане", че Хилъри Клинтън полита като ракетен снаряд, който ще се стовари върху Белия дом.

В последния месец беше неистово мъчение и екзекуция на мозъчни клетки да четеш американска преса. Всяка една от големите медии пресъздаваше Хилъри като бъдещ победител, като сигурната стопанка на президенството.

"Ню-Йорк таймс" преди около месец и нещо напълно заряза идеята за обективна журналистика и написа текст с патетичното заглавие "Хилъри Клинтън - президент". В сюрреалистичния свят на това творение претендентката на Демократическата партия бе изкарана ефективен дипломат, професионален политик, свръхподготвен експерт. В паралелна статия изданието пък написа отделен текст за това защо Доналд Тръмп не става за президент. И този случай съвсем не е изолиран. Единствено RT тези дни направи много подробна и прекрасна подборка на всички заглавия, хейтърски статии, манипулации и интриги заплетени от мейнстрийм медиите срещу Тръмп. Едва ли в американската история срещу друг кандидат за президент е била отприщвана толкова много ярост и са били впрягани толкова много медийни ресурси.

Тръмп бе сатанизиран до всяка възможна крайност. Огромни медии една след друга захвърляха на боклука обективността, етичните правила и достойнството, за да се присъединят към колективното убийство на истинската журналистика и да съучастват в процеса на превръщането й във фабрика за промиване на мозъци.

Всъщност това е един феномен за който никой не говори. Но американците този път не позволиха на медиите да променят тяхното недоволство или да повлияят на избора им. Това е все още тих бунт не само срещу политическите елити, но и срещу мейнстрим мозъкоизстисквачките, които минават за средства за масова информация.

Срещу Тръмп бе изстрелян медийният аналог на ядрена бомба - скандален запис за това как говори за жените. Само, че тези, които се опитаха да го натикат в това блато много подцениха степента на гнева на избирателите. На тях не им пука за обикновения цинизъм, който демонстрира Тръмп. Те са отвратени от политическия и корпоративен цинизъм, изцяло символизиран от клана Клинтън. Тръмп успя в една-единствена битка, но тя му беше достатъчна - той влезе в ролята на алтернатива на тази политическа машина, крепена от корпоративни капитали и транснационални търговски интереси.

Така автентичният политически анализ бе заменен от "субективни усещания". Не кампанията на Тръмп, а медиите в САЩ разделиха хората и ги превърнаха в нетърпими противници. Защото всеки българин може да свидетелства колко е гадно да живееш в един свят, а медиите да ти описват някакъв друг. Свят в който Хилъри минава за идеален кандидат и експерт.

Корпоративната машина на медиите за насаждане на субективни усещания обаче пренави гайките до мозъчна болка. Защото такава антикампания ражда съпротива, а съпротивата се разраства като горски пожар, когато медийната кампания заприличва на разходка из психиатрия.

Сега след като медийното торнадо премина можем спокойно да оценим щетите за истината. В нито един момент медиите и социологическите агенции не съобщиха реалния резултат. Хилъри постоянно излизаше като лидер в допитванията, а тази пропаганда като отровен газ така проникна в съзнанията на някои хора, че президентът на Украйна Петро Порошенко например откровено подкрепи Клинтън. А вътрешният министър Арсен Аваков се принуди да трие свой пост от юли в който нарича Тръмп "маргинал".

Оказа се, че журналистиката на "субективните усещания" фалира в основната си задача - да представи реалността. Тя изпусна протеста на избирателите, изтърва техния гняв и заради това резултатът я заради абсолютно неподготвена.

Но това е световен проблем. 

В световен мащаб бе създадена една прослойка, нещото като глобална криейтив-класа, която дотолкова е откъсната от реалните социални проблеми, че всеки път, когато реалността се появи наоколо, те изпадат в паника. Така никой не се опита да ни разкаже за реалните социални процеси, които се случват в САЩ и които в крайна сметка доведоха до победата на Тръмп. Сега вече си мисля, че това може и да не е умишлена манипулация. Просто тези американци, които ни разказваха за "субективните си усещания" изобщо не познават страната си и народа си.

"Субективните усещания" отидоха по дяволите. Това е една от добрите новини покрай тези избори.

Минните полета на политическия алъш-вериш с избиратели

В нощта на първия тур на президентските избори, когато политическите страсти се нажежиха до бляскаво червено, а изненадите започнаха да следват по-често от пиянските изблици на Жана Бергендорф в къщата на "ВИП-брадър", стана ясно, че драмата с преразпределянето на гласове тепърва предстои. Никога досега в бурната и налудничава история на прехода не се беше случвало след първите двама фаворити да има кандидати, които носят след себе си толкова много избиратели. Това хвърли в паника в политолозите, накара десните шамани да търсят нова бутилка с водка, а социолозите тръгнаха по телевизионните студиа, за да заличават следите от местопрестъплението на грешните си прогнози.

В седмицата преди балотаж винаги витае един-единствен въпрос, който журналистите винаги задават под различни форми - кой откъде смята да си дръпне гласове и какъв е начина по който смята да го стори. В годините досега България се е нагледала на брокерство и шашми, а много хора използваха резултата си на избори като средство за лично обогатяване. Историята на политическите покупко-продажби може да бъде написана така ярко и силно, че да засечни всеки трилър на Том Кланси.

Въпросът за новите гласове обаче е капан за всяка една от партиите, които се явяват на балотаж, защото политическата система у нас е така компроментирана, че прилича на дълъг поход върху плаващи пясъци. Една грешна стъпка встрани и отделната формация може да бъде засипана с тонове медийна пръст и кал и да потъне трагично и безнадеждно.

В новата ситуация първа пред този проблем се изправи БСП. Съвсем логично много журналисти попитаха дали левицата ще седне на масата за преговори с ДПС. Ех, колко много са се изменили времената от 2001 година насам. Нека да припомним - когато през 2001 година тогавашния лидер на БСП Георги Първанов изненадващо поведе в президентските избори, в седмицата преди балотажа той нямаше никакъв проблем да поиска подкрепата на партията на Доган. Нещо повече, тогава тази подкрепа бе разглеждана като върховна екзотика и разказ с неочакван край. Само 6 години по-рано, през 1995 година Георги Първанов бе ръководител на предизборния щаб на БСП на местните избори в Кърджали и влезе в остра битка с Доган. Той бе обявил ДПС за противоконституционна партия, а пък от ДПС отговориха с искания за пълна забрана на БСП. Бяха развихрени времена, пълни с енергия и страст. През 2001 година обаче Първанов се появи на заседание на ръководството на ДПС и получи официално рамо на изборите. Това го изстреля в президентските висини. Разбира се, причината не беше само в гласовете на Доган, но ДПС винаги са знаели как да си правят ефектна самореклама. И тогава не само нямаше иронично настроени политически наблюдатели, но и жестът се разглеждаше като част от начало на национално помирение, оставило в историята спомена за Възродителния процес и неговите буреносни последици.

15 години по-късно обаче БСП продължава да ближе раните си от две съвместни управления с ДПС. Едното от тях през 2005-2009 година макар и медийно обругавано все повече хора си спомнят с известна носталгия, но другото в краткия период 2013-2014 година самите социалисти не искат да си спомнят, както човек се опитва да забрави много тежък махмурлук. Съюзите с ДПС нанесоха трайни вреди на левицата и отблъснаха от нея традиционни избиратели, които започнаха да гласуват напук и потърсиха други партии, които да изразяват интересите им. Ето защо всеки въпрос за търсене на подкрепа от ДПС е като търкаляне в минно поле за левицата. Тя не може да си позволи ново прикачане към партията на Доган, защото това ще е аналога на връзването на котва към гърлото. БСП се нуждае от тази гласове, но същевременно няма желание да посегне към тях, защото знае, че там бие тежко електричество. Заради това левицата роди нова формула - "преговаряме с гражданите, а не с партиите". Разбира се, в страна, където думите отдавна ги е хванала инфлация е много трудно да се опиташ със слово да минеш над бездната, но вън от това формулировката е ефектна и създава усещането за общност, която отвъд партийността има обща цел, в случая свалянето на Бойко Борисов. Самият той обаче добре усети пясъчната буря, която се навдига на хоризонта и заради това от нощта на изборите не спря да повтаря, че БСП и ДПС вървят в пакет. Премиерът толкова често се позова на този митологичен съюз, че в скоро време ще накара цялата колективна телевизионна публика просто да спре да чува тази заплаха.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ също не беше особено словоохотлив по тази тема, но пък няколко пъти обобщи, че техните избиратели очакват промяна. Дори и този тънък намек обаче може да се окаже взривоопасен. БСП го знае най-добре. През 2011 година Ахмед Доган официално обяви, че партията му подкрепя Ивайло Калфин. Когато го попитаха каква е цената на тази подкрепа, той отговори просто "Ще искаме една хубава целувка". Много е спорно обаче дали ДПС тогава изобщо мобилизира своите структури за тази подкрепа. Но мотивът с "целувката" бе осмукан добре от Бойко Борисов и от ГЕРБ, които забиха тъпана, разкъсаха ризи, че те еднолично трябвало да се преборят с Доган и това им донесе мобилизация. Това и фабриката за изборите, но както се казва, тази история ще я разказваме друг път. Тоест Борисов е наясно колко мощна може да бъде подобна патетика в стил "ДПС идва", ако бъде разказана правилно. Друг е въпросът обаче дали една и съща приказка може да бъде приложена два пъти с ефектни резултати.

Опитът обаче ще накара БСП да стои максимално далече от ДПС и всъщност вместо за гласовете на Доган да се бори за неочакваните гласове на патриотите. Идеята там е, че за Каракачанов гласуваха основно гневни и недоволни хора, които едва ли биха отишли да подкрепят Цецка Цачева на втори тур. Самият Каракачанов не пожела да даде подкрепа и призова хората да гласуват по съвест. БСП ще се прицели и в гласовете на изненадата на този вот - аптекарят Веселин Марешки, чийто джакпот излезе с резултат от 10.87 на сто. Въпреки, че Марешки доста екзотично обяви, че на втори тур той ще гласува за вицето на Цецка вицеадмирал Пламен Манушев, хората, които са го подкрепили са свободни електрони с антисистемна нагласа. Те също доста трудно биха отишли да дадат глас за ГЕРБ, особено поради това, че вота за Марешки е наистина почти анархистки. Тоест такива избиратели по-скоро биха предпочели да разритат статуквото, отколкото да му палят свещи. И точно това са двата резервоара на БСП. А дали левицата и ДПС биха управлявали някога отново? Който твърди, че знае отговора трябва да бъде тестван за парапсихически способности. Но пък някой някога предполагал ли е, че кандидат-президента на БСП от 2011 година Ивайло Калфин ще стане вице на Борисов пет години по-късно?

ГЕРБ заложиха на обратен на БСП подход. Само ден след вота кандидатката им за президент се отправи на визита към митичната сграда на "Раковски" 134, люпилнята и мавзолея на могъщото някога СДС. Преди това обаче появята на Цецка Цачева на балотажа предизвика сериозен морфичен резонанс в сините редици. Още на влизане в НДК в нощта на изборите лидерът на СДС и министър на икономиката Божидар Лукарски обяви, че Реформаторския блок ще подкрепи Цачева. Кандидатът на психодесните Трайчо Трайков, сдобил се покрай изборите с прякора "Фактурата" също така се оплете в своите опити да избегне въпроса, че остави усещането, че застава зад ГЕРБ. Трусът се чу няколко минути по-късно и той започна от социалните мрежи, където истеричната част на сектата започнаха да хвърля проклятия и хули. В крайна сметка се оказа, че ДСБ се готви за нови избори, Трайков не подкрепял автоматично, а Петър Москов със своя особен поглед обяви ген. Радев за ходещ аватар на Путин и заради това се раздаде с любов в името на Цецка Цачева.

Ходът на ГЕРБ обаче е много опасен. Защото е все едно да тръгнеш да търсиш войници в психиатрията. Атмосферата в Реформаторския блок е така разядена от подозрения, интриги и скандали, че е нещо като политически аналог на Марианската падина, дълбочина без изход. Партията на Бойко Борисов наистина няма много варианти за действия, освен истеризирането на връзките между БСП и ДПС и търсенето на реформаторския вот, но навлизането в територията на лудостта се отплаща с кошмари, а не с купон.

Оказа се, че България пак е гласувала пъстро и пищно. Българите май напоследък обичат да гласуват екзотично като форма за наказание над самозабравените партократи. Точно това отмъстително гласуване ражда и тези сюрреалистични комбинации и минни полета, които се постарахме да изографисаме в тяхната взривопасна прелест. 

Остава ни съвсем малко, за да видим кой е успял да оцелее. 

Изборът на Доналд Тръмп от българска гледна точка

И като се понесе един болезнен вой из българското дясно пространство заради загубата на Хилъри, човек направо може да се хване за главата. Че те собственият си миниатюрен резултат на изборите не оплакаха така, както смяната на караула в Белия дом. Вероятно е трудно да си представят свят в който грантовете са спрени, но реалността е безпощадна, когато трябва да разстрелва на място розови видения. Много хора заложиха всичко за победа на Хилъри и сега мигат като Бойко Борисов на нощта на 6 ноември. Но това е традиционен български дефект. Десницата съпреживяваше американските избори като домакиня, която гледа епизод на "Малката булка". Владимир Левчев (синът на Любомир Левчев), виден протестър, дори вплете в стих терзанията на евроатлантическата си душа, разтърсена и изнасилена от резултата от изборите в САЩ. Тази свръхемоционалност обаче е карикатурна.

На избора на САЩ ние българите трябва да  гледаме прагматично. И от висотата на това, което наричаме национален интерес, макар, че българската десница обикновено трябва да разтваря речник, за да си обясни какво е това. Няма да коментираме противоречията във вътрешната политика, но Тръмп и Клинтън имаха съвсем различна визия за развитие на света.

По време на цялата си кампания Тръмп беше срещу големите търговски споразумения като ТТИП и обяви, че ще прекрати преговорите по тях. Той го прави не от алтруизъм, а защото средният и дребен американски бизнес също е една от жертвите на корпоративното хищничество. От българска гледна точка това е изключително позитивна идея. И понеже нашите елити се оказаха безпощни да се противопоставят на СЕТА, сега можем само да се надяваме, че американците си избраха президент, който разбира колко вредни са подобни договори за целия свят.

Тръмп дойде на власт с идеята, че ще търси преговори с Русия, а не изостряне на отношенията с нея. Именно това действие му навлече и медийната сатанизация. Мейнстрийм медиите в САЩ го изкараха кукла на конци на Путин, водещи журналисти ехидничеха, че той е руски проект. Медиите, които едно време бяха сочени като пример за журналистическа обективност се превърнаха във фабрики за тотална пропаганда и зарязаха напълно етичните правила. И всичко това, защото Тръмп поиска мир, а не война.

Независимо от карикатурния му образ той изключително ефектно успя да се ориентира и в геополитическия лабиринт на Сирия. Отказа да признае, че има такова нещо като "умерена опозиция" и даже обяви, че не харесва Асад, но той е единственият, който реално се бие с "Ислямска държава". Това е някаква удивителна глътка на реализъм в американската външна политика, която до този момент се водеше по някакви идеологически схеми, които фалираха напълно в гневния и бурен свят.

Точно заради това от българска гледна точка изборът на Тръмп не представлява край на света. А надежда за различна политика. 

Никак не е малко.

10 извода от българските президентските избори

Първият тур на президентските избори поднесе толкова много изненади накуп, че журналистите и анализаторите едвам успяха да ги храносмелят и разберат. България в последните години се оказва територия на която няма автентична държава, но пък избирателита гласуват все по-изненадващо, наказващо и омерзено. Природата и политиката просто не търпят празни пространства. Заради това истинските анализи трябва да отлежат, да бъдат премислени и разбрани в дълбочина. В окото на бурята обаче, докато всички охкат и ахкат, могат да бъдат изведени обаче няколко бързи и радикални извода, които показват тенденции, които тепърва ще определят българската политика и нейните изненадващи обрати. Заради това нека затегнем коланите и да се потопим в това, които вотът ни предложи.

1. ГЕРБ вече са тръгнали надолу по пързалката, която води в пропастта. Харизмата помръкна и се пропука зловещо. И знак за това не е само, че изненадващо за мнозина социолози и анализатори ген. Радев поведе в резултата. Поведението на Борисов в нощта на вота беше паническо. Пет часа ГЕРБ заседаваха в своята черна кула над която бляскаха медийни светкавици. Крайният продукт беше сюрреалистичен. Борисов отрече реалността, обяви се за морален победител и отказа да хвърли оставка, както се беше зарекъл. Бившата партийна секретарка Цецка Цачева пък призова хората да си спомнят за тоталитаризма. Така и не се разбра това призив за гласуване за нея ли беше или романтична разходка из спомените. В миговете на първата си загуба ГЕРБ загубиха почва под краката си, а от там до бездната надолу разстоянието се измерва в милиметри.

2. За пореден път се оказа, че ако искаш някакво медийно чудовище да освободи политическият пейзаж не може да се разчита на изнежени реформатори или градски психодесни, а трябва да се прибягва до помощта на левицата. Нито един от основните политически анализатори не вярваше, че БСП може да излезе от своята криза така внезапно, че да заслепи даже и репортерките от медиите на "Америка за България". Разбира се, това се случи и благодарение на ген. Радев, който показа стил, сдържаност и достойнство, нехарактерни за националния политически климат. Хората заради това го припознаха като алтернативата на Борисов. Истинският генерал срещу измисления. Човекът с идеи срещу редовния посетител на сутрешни блокове.

3. Много медии изтърваха напълно обществената вълна срещу ГЕРБ, което говори за траен дефект на журналистиката. Доста хора се опитваха да гадаят има ли я, няма ли я, ще се прояви ли като вълшебен дух от приказка или ще остане скрит в тъмните електорални дебри. А, за да открият истината беше необходимо единствено да излязат от коварното пространство на жълтите павета и да се потопят в обезверената политическа пустиня в която се е превърнала останалата част от България. Политиката на Бойко Борисов е медиен продукт, нещо като симулакър в онзи философски смисъл на Бодрияр, тя е възможна единствено с помощта на ретранслиращите микрофоно на дежурните по любов средства за масова информация. Но когато безнадежността стана основен водещ мотив за гласуване, тогава имаме вълна от недоволство. Този път тя покоси ГЕРБ като чума. Дори и триковете на Цветанов не могат да спрат този гняв.

4. В мига на своята първа загуба ГЕРБ веднага се превърнаха във фабрика за опорни точки. Те вече не могат да предложат проект за бъдещето, заради това отвориха сергията за страх. Какъв страх се опитаха да изтъргуват - БСП щяла да управлява с ДПС. БСП и ДПС вече се готвели да натресат на отечеството нов "Орешарски". Очевидно това е нещастен опит за консолидация на протестърски гласове, опит за електрически импулс, който да събуди мъртвото тяло на българската традиционна десница и паразитиране върху елементарните страхове на българите. Мантрата "БСП и ДПС вървят в пакет" обаче се изтърка удивително бързо. В нощта на своята първа загуба Бойко Борисов я повтори 5 пъти в рамките на 7 минути. Проблемът идва от там, че след катастрофалното управление на гербаджиите и реформаторите, хората у нас май биха приели дори коалиция на БСП с извънземните, само и само да са сигурно, че гербаджийският авторитаризъм ще бъде разграден безпощадно.

5. Оказа се, че Ивайло Калфин и Татяна Дончева са били надценяваните кандидати на изборите. Калфин се спихна като балон, а Дончева се сбръчка като неин плакат в студен есенен дъжд. Левият избирател се оказа разсъдливо и умно създание. Той възневидя всички псевдолеви кандидати пуснати на изборите с цел да объркат напълно хората, които искат промяна. Вместо тях обаче на хоризонта изгря звездата на Веселин Марешки, който от регионална знаменитост придоби национален мащаб. В едно изследване четох, че доста пенсионери са гласували за него. Е, как не - всяка аптека на Марешки бе превърната в агитпункт като от съветските времена. Евтини лекарства и бензин тънкана - и ето, че ставаш четвърти без да си даваш зор. Всъщност Марешки е сиптом за болест, а не част от решението, но това неговите гласоподаватели тепърва ще го разбират. 

6. В мига в който Борисов осъзна, че съдбата го е настигнала като Сретен Йосич в зимна нощ, първата му работа беше да изсъска колко слаб резултат са изкарали реформаторите. Тоест в това, което имаме като управляваща коалиция започва търсенето на изкупителна жертва, която да плати цената на загубата. Ситуацията удивително напомна мрачната среда на 2014 година, когато в нощта на европейските избори Лютви Местан тръгна да философства, че ДПС при трима депутати имало една реалност, а при четири - съвсем друга. Малко по-късно се разбра, че това е било началото на убийството на кабинета на Орешарски. Късният Бойко Борисов като ранния Местан - ама наистина съдбата обича да си прави бъзик с нас.

7. Реформаторите обаче наистина се издъниха съвсем сериозно. Сектата винаги го прави много зрелищно. Те са като религиозни фанатици, които са способни да отричат очевидното - като например, че по-скоро Елтън Джон ще си намери жена, отколкото Трайчо Трайков да отиде на балотаж. При това не е ли свежарско да си намериш кандидат, който в процеса на кампанията да се сдобие с прякор Фактурата. Фактуристите дотолкова се бяха самоубедили, че са незаменими, че фейсбук-воплите им след издънката заслужават да бъдат каталогизирани и да бъдат предадени на Българското психиатрично дружество с цел да послужат като наръчник за обучение на бъдещи лекари. Реформаторите-фактуристи сами се набутаха в задния вход на историята и трудно ще излязат от това тъмно място.

8. Нощта на балотажа ще разкрие много истини за притворството и коварството на българския политически живот. Реформаторите в лицето на тяхното ръководно тяло побързаха да се подложат на Цецка. Разбира се, в типичен за тях стил и Трайчо, и Радан след това се открекоха от собствената си формация, но остава открит въпроса за кого ще гласуват на втория тур, ако са такива агенти на промяната за каквито се представят. Но сблъсъкът на балотажа ще е между България на промяната и България на продавачите на страх. ГЕРБ ще плашат с политическа криза, а и сигурно ще се опитат да я предизвикат. Но те вече погледната в бездната, а и бездната се огледа в тях, така че техните опити могат да приключат карикатурно.

9. В нощта на изборите никой, ама никой не спомена за Росен Плевнелиев. Този човек е още действащ президент, но вече е сянка, спомен за махмурлук, коварно главоболие от което всички искат да избягат. Петте години на Плевнелиев един ден сигурно ще бъдат разнищени в дълбочина, но е факт, че даже реформаторите не искаха да бъдат свързани много-много с него. Което означава, че един мандат на "Дондуков" 2 е съществувала някаква политическа аномалия, безличен и празен човек, който не е в състояние да накара народа си дори да въздъхне от жал при сбогуването с него. Наличието на хора като Плевнелиев в нашата политика е част от вечната ни травма, че някой външен определя собствената си съдба. Както казваше Тери Пратчет - не е параноя, когато наистина те следят. Не е параноя и като гледаме Плевнелиев - някой наистина се гавреше с нас.

10. Изключително голяма и много цинична грешка е да се плюят хората, които са гласували на референдума. В крайна сметка какво искаме от тях? Те са поставени пред избора нищо да не се промени или да се промени нещо, макар и по кофти начин. И понеже хората са отчаяни, омерзени и ядосани - те избират да разтърсят политическата система, защото виждат в нейните проявления причаната за смачкания живот, който водят. Точно заради това например кампанията на РБ се провали. Кандидатът им бил проевропейски? И какво от това? Някой да не си мисли, че това прилагателно има позитивно звучене в ушите на тези, които не са видели нито една реална промяна в последните години. Заради това хората излязоха да гласуват на референдума. Той няма да промени нищо, но хората вече не се надяват и на промяна, те искат разтърсване и отмъщение. Заради това виновници не са тези, които гласуват, а инициаторите, които се заиграха с тъмни сили, неподлежащи на контрол. Не харесвам Слави, дразнят ме простотиите, но пък и да вървят по дяволите всички ветропоказатели, които сега бърчат нос с негодувание пред допитването. Вие нито един път, ама нито един път не се опитахте да говорите на омерзените. Заради това позволихте на пишманманипулаторите да пуснат този гневен поток срещу вас. И, честно, не знам дали не се струва човек с апокалиптично удоволствие да наблюдава как снобите се гърчат като риби на сухо.

Оптимистична теория за българските лудости II

Първият катастрофален гаф на Кристалина Георгиева като кандидат за шеф на ООН вече е факт. Тя ни го сервира от страниците на "Файненшъл таймс", където се е появила статия за госпожата. И сега дайте да четем съвместно, за да видите какви прекрасни възгледи има новият кандидат на правителството:

When pressed on topics such as Syria, Ms Georgieva highlighted the need to pay more attention to non-state groups, such as Boko Haram and Isis.

"It used to be that armed groups would fight until such moment that they take over the government and become legitimate themselves, then come to NY and speak at the United Nations," said Ms Georgieva. УIt is like driving a car: you have to occasionally check the rear-view mirror, but mostly you have to keep your eyes on the road ahead.Ф

Няма да превеждаме целия пасаж, но ще отбележим, че българската кандидатка за ООН твърди, че е възможно да дойде ден в който "Ислямска държава" и "Боко Харам" (две организации, които обичат в свободното си време да убиват хора и да го записват на видео за разнообразие) да се сдобият с достатъчно легитимност, че да говорят от трибуната на ООН. Възгледите на Георгиева са интересни - когато въоръжените групи дойдат на власт те стават законни и легитимни. Което означава, макар и да не е казано пряко, че Ислямска държава спокойно може да получи статут на член на ООН, според нашата велика експертка по международни отношения. А "Боко Харам" просто трябва да се потрудят малко повече и най-накрая за изколят правителството в Нигерия, да го оглявят и да заповядат в ООН. За нея терористични и националноосвободителни движения просто е едно и също.

Ако някой смята, че думите на КриСталина може да се тълкуват по друг начин, нека да сподели. Дотогава ще смятам, че КриСталина се опитва да получи и подкрепата на ИДИЛ за себе си. Демократ човек, либерал...

-------------------------------

"Дневник" са пуснали фрапантен анализ, наречен "Русия се ориентира към "тотална война" в Сирия", публикуван във Франс прес, с автори Сами Кец и Марина Лапенкова. Зачетох го лежерно, но после се задавих с кафе. Вече съм убеден в едно - дори пресата при бай Тошо е имала повече свобода от някои журналисти, които ги превеждат у нас. Текстът, който се опитва да изглежда хладен и обективен порави с истината като порноактриса със сутиен и на моменти човек се чуди да не би авторите да са извънземни, които случайно са попаднали тук.

Няколко примера, защото е много забавно. В текста се казва:

"Примирието влезе в сила на 12 септември след тежки преговори между американския държавен секретар Джон Кери и руския му колега Сергей Лавров, но изтрая едва седмица". Дотук. Изтраяло е само една седмица. Нищо повече. Информацията спира дотук. Велико.

Споразумението обаче бе прекратено, защото американците бомбардираха позиции на Сирийската армия и убиха десетки войници. Нещо повече бомбардировката помогна на ИДИЛ да си върне позиции на които групировката не е била от половин година. Кец и Лепенкова обаче не споменават нито дума за това. Нито думичка.

Според тях споразумението било прекратено, защото не била доставена предвидената хуманитарна помоц за Алепо. Как да не пролееш сълзи за милостивите и нежни сърца на двата толкова величави анализатори?

А най-накрая се цитира и следното: "На Русия се пада тежестта да докаже, че е готова и способна да предприеме извънредни стъпки, за да спаси дипломатическите усилия" с оглед възстановяване на примирието в Сирия, заявиха в общо комюнике САЩ, ЕС и външните министри на ред страни от общността".

Тези рашки са страшни подляри и хибриди, мамка им. Как пък един път не оставиха армията на Асад да бъде избита от американските бомбардировки, за да могат "умерените джихадисти" най-накрая да си починат в Алепо и да се отдадат на любимото си развлечение - снимане на клипчета с отрязване на глави. Тъпи руснаци! Въобще не са в състояние да преговарят...:))))

---------------------------------------

Борисов вече е обречен. Сам постави главата си под гилотината. Така се получава, когато слушаш Иван Кръстев,който е голям майстор на разтърсвщите статии, но е с нула процента успеваемост в реалната политика, а външният ти министър е запознат с дипломацията, колкото телевизионна врачка с медицината. Днес Митов официално призна, че няма вариант за оттеглянето на Бокова. А не виждам и нито една причина Бокова да се оттегли сама, защото тя беше като плувец с камък на шията (името на този камък е "правителство") и постигнатото от нея е рекордно. Номинацията на втори български кандидат ще бъде разглеждано не като морален акт както си го представят местните луди, а като върховна интрига срещу всички останали участници. По същество кабинетът действа като съучастник на небългарски кандидатури и в пълна зависимост от чужди интереси. Това е танц с голи ходила върху остър бръснач. Полезни ходове вече няма, the shit hit the fan и пръските са се посипали върху всички участници в позора. Бойко Борисов винаги се е дънил на международно ниво, но сега издънката е кататастрофална. Собствените му съюзници, тези, които го върнаха на власт, ще се обърнат срещу него, когато стане ясно, че въжето се е затегнало около шията. Те ще са първите, които ще хвърлят съчки в огъня и ще се хилят гръмогласно, когато замирише на препечено месо. Интересно ми е обаче и друго - ако Кристалина получи гласът на Русия (знам ли, този пост лесно може да бъде обект на сделка), това означава ли, че Кремъл пак триумфира? :)))))

----------------------------------------

На страницата на КриСталина под новата й снимка, където гербаджийските мижитурки ще си строшат клавиатурите от опит да се подмажат, единственият чужденец Jose Frois, протугалец, се е отчел с емотикончета на среден пръст и три повръщащи човечета....Ако следваме психодясното обобщаване на процесите, то трябва да кажем - светът се изказа неодобрително, кога ще сменим Кристалина с Азис? :))))

--------------------------------

Става много интересно и мистериозно. Днес се изясни, че партия "Българска социалдемокрация" също е подала документи за регистрация в ЦИК, което е явен знак, че неният лидер небезизвестният Александър Томов, наричан Лупи, също ще се кандидатира за държавен глава. Така за първи път в историята ще имаме петима кандидати в лявото пространство, факт, който сам по себе си е изумителен. Ако кандидатите бяха двама това можеше да мине за случайност. Трима да бяха можеше да го отдадем на продукт на свръхраздуто его. Но когато станаха четири, а сега и пет вече е ясно, че някой се опитва да изпъстри лявото пространство със свои марионетки. Едната се целуваше с този някой, другия му беше вицепримиер, третия като едното нищо е заформил договор, а четвъртия просто би се прегърнал с всеки с идеята да го излъже за малко пари.

Но какво нещо е само - БСП днес излиза на терена срещу хора, които са се възползвали от всичко, което тя може да им даде - и Томов, и Орешарски, и Дончева, и Калфин. Но самият факт, че се полага толкова труд за разстройване и разбиване на лявото пространство е ясен знак, че то не е подчинено докрай, не се вписва в схемата за пълно уеднаквяване на политическия живот. Вижте в дясно какво е изнасилено. До момента там има само един кандидат, Трайчо Трайков и то колкото да не е без хич, сакън да не би случайно да откраднат малко гласове от Борисов. Дясното пространство е превърнато в политическа робиня на ГЕРБ. Много викачи във фейсбук, нула реална съпротива срещу ГЕРБ.

Ох, тази карма, мама му стара. Пак е дошъл момента левицата да чисти боклука, който се е натрупал...

-----------------------------------

Кандидатурата на Орешарски ме изпълва с оптимизъм. Някой много се стресна от ген. Радев и реши, че трябва да се подсигури с подлярски номер. А щом има наличие на страх значи има великолепна възможност за победа :)))

P.S. Хващам бас, че Орешарски ще вземе повече гласове от кандидата на Реформаторския блок, охх, как му беше името...Звездите ми го говорят, луната ми го шепти :)))

-------------------------------------

Сайтът "Медиапул" с наслаждение и похот цитира думите на външния министър на Великобритания Борис Джонсън, че "руските действия в Сирия може да са военно престъпление". Дописката е дълга и страстна. Май пак съм пропуснал нещо...

Нали само допреди месец Джонсън беше руско мекере, прикрит путинист, таен клоун на Русия, марионетка на Кремъл, смешник, дебил и олигофрен? Поне така твърдяха всички десни сайтове, колективното психодясно и потребителите на твърди напитки от рано сутринта. Имаше цели групи от грантова интелигенция, които твърдяха, че Брекзитът, чийто идеолог беше Джонсън, е изцяло руско дело и, че ако Джонсън им падне ще го натикат обратно в ЕС, за да могат да го изхвърлят с ритници. Нали великият посланик дьо Фазан каза, че от Брекзитът печели единствено Владимир Владимирович?

Та заради това ми е чудно - сега трябва да вярвам на думите на един клоун ли? Дебилът реабилитиран ли е? Олигофренът вече сериозно ли трябва да се взима? Комедиантът пак ли стана евроатлантик? Пируетите на дясната бг-мисъл отдавна приличат на траекторията по която тежък алкохолик се прибира у дома си :))))

--------------------------------------

От година и половина срещу Джеръми Корбин се води медийна война, която едва ли някой друг някога е преживявал. В началото огънят беше отдясно, а жълтите медии с наслаждение повтаряха думите на Камерън, че Корбин е заплаха за националната сигурност. Когато Брекзитът показа, че истинската заплаха всъщност е самия Камерън, медиите се варваризираха дотам, че започнаха да обвиняват Корбин, че е напълнил партията си с троцкисти, върху него се изсипаха огън и жупел. В атаката се включи дори и "Гардиън", които започнаха да говорят за Корбин като за някакво извънземно.

Обаче медийните гадости имат своя предел. Днес стана ясно, че Корбин отново отвява конкуренцията в битката за лидерското място и то с по-висок процент отколкото преди. Това е сблъсък, който май всяка лява партия ще мине, ако иска да се изчисти - сблъсъкът между елитите, които си въобразяват, че държат ключа за властта, който задължително минава през компромисите и между избирателите, които искат като гласуват за левица тя наистина да се държи като левица.

Това не спира медийната атака. Четох поразително тоталитарен коментар в "Телеграф", че ето Корбин победи, нооо, това лишавало лейбъристите от възможност да помиришат властта до 2025 година. Как го е изчислил автора е мистерия? Звездите ли му го прошепнаха? Те така и не разбраха, че оттук-нататък могат да навредят на Корбин само, ако напишат нещо хубаво за него...:)))))))))

------------------------------------------

Но кого да вярвам за Септемврийското въстание? На стипендиантите на чужди фондации? На дежурните пренаписвачи на история? На телевизионните историци? На кохортата на интелектуални лакеи? Да вървят по дяволите!

Въстанието е част от гражданската война в България започнала няколко години преди това с кървавия разгром на Войнишкото въстание, когато юнкерите избиват до крак разбунтуваните войничета край Владая. Най-голямата истина за случките от 1923 година може да бъде открита в литературата, защото именно тя пази емоционалната памет за времето. А в литературата следите на Септември 1923 година са разтърсващи. Именно заради събитията от онова време разтърсващ лирик като Асен Разцветников сътвори няколко удивителни балади. Една от тях носи името "Удавници".

През 1923 година, понеже властта на Кръволока е била демократична, народна, хуманна, извисена и благородна, властите са събирали септемврийските въстаници в шлепове и са ги давили в Дунав, което най-вероятно е в съзвучие с всички европейски ценности по земята. Това стихотворение е тъжно и призрачно, то описва духовете на удаваните, непримирените духове, които живеят на дъното на реката. Пак Разцветников описа България като страната, където "луди вещици сноват", а Каин преследва в мрака уплашените сенки на войниците, вдигнали оръжие срещу собствения си народ.

Никола Фурнаджиев, друг от мощните гласове, пък сътвори една толкова мощна и действена поезия от тези дни, че когато човек я чете сякаш сам чувства как целият свят се е развълнувал, полудял, развихрил. Именно Фурнаджиев сътвори метафората за "сватбата" - смъртта към която потеглят хората, оставени без друг изход.

И най-накрая, разбира се, е поемата на най-великият. Онзи, който вярваше, че вечната пролет ще дойде и ще остане завинаги. В годините след това, дори и комунистите, описваха въстанието като нещо строго организирано, но само прочетете Гео. Там имаме картина на автентичен бунт. На "отприщено стадо от слепи животни". Това говори за ярост, за стихия. С това си обяснявам поразяващата ума репресия за потушаване на въстанието. Кръволокът, едно автентично политическо чудовище, е разбрал, че в тази ярост е записан неговия край, ако не реагира. И той се записа в кървавата част на историята и сега сигурно се гърчи в някой адски котел.

Днес, когато виждам с колко ярост сме способни да говорим за историята, може би си въобразавям, но усещам сянката на онази никога несвършваща гражданска война у нас, която като призрак минава през времето.

-----------------------------------------

Имам чувството, че всеки остатък от литературно-критическа мисъл е заразен от синдрома "Космополитън". "Космополитън" дори и когато пишат рецепти за яхния винаги имат предвид секс. Същото е сега и с остатъците от критическа мисъл. Те не могат да допуснат, че някой е в състояние да води битка за принципи. Все е "рекламна стратегия", "маркетинг" и нещо друго. Лакираните списания, които си опитаха да присвоят и приватизират културата и да я превърнат в лъскав продукт за градски сноби, са си позволили да забравят нещо много важно. Автентичната литературна мисъл не извира от "шоколадът, Барселона, яж, моли се и и обичай", а от идеята, че светът се нуждае от промяна. Не напразно навремето руските футуристи, най-великите литературни радикали в тази част на вселената, бяха оповестили, че тяхната задача е да изхвърлят Пушкин, Достоевски и Толстой от парахода на историята. Това не е рекламен трик, не е маркетингова стратегия, не е начин да си увеличиш читателите - това е битка за радикална промяна. В този смисъл дълбоко съм убеден, че Милен Русков не атакува Георги Господинов обсебен от идеята името му да се превърне в заглавия. Това е битката на автентичното срещу наложеното. Това е сблъсъкът на писателя с идеи срещу проектираният писател, фондационен продукт и всеяден талмудист на социализма. Не знам кой е внушил на остатъците от критическа мисъл у нас, че литературата и културата са полянка, където радостни двойки вървят под кичозното слънце и се хилят, доволни от живота, преяли със снобска словесност. Литературата е начин на промяна, битка за смисъл и заради това една от задачите на истинския писател е да полива с ДДТ бурените, защото когато гламурът (да живее Пелевин) се превърне в зараза, то има нужда от бойни действия, а не само от наблюдаване на околностите.

------------------------------------------

Говорим си с Хакимчето за дядо й и колко добре изглежда човека на 82 години и изведнъж установявам, че разговорът се е обърнал срещу мен - как мога да ям вредна храна, да не смятам, че със сандвичи изобщо ще докарам и ден повече отвъд 70 години и разни други обвинения...Въздъхнах с примирение. Фактът, че Хакимчето избра литературата е огромна загуба за световната прокурорска общност :))))

------------------------------------

Много интересно. Цялото евроатлантическо войнство е настръхнало от думите на кандидат-депутата от "Единна Русия" Пьотр Толстой, че Русия вече била изкупила половината крайбрежие на България, а след това щяла да изкупи и цялата страна. Разбира се, че това е тъпанарска реплика. Толстой е силен анализатор, но с нея се прояви като мегакофти човек. Но пък от друга страна, както правилно ми припомни колегата Don Rodrigo ние четем десни анализатори и заради това не вярваме в тази заплаха. Нали според анализите всеки момент се очаква тълпа от гладни руснаци да щурмува Кремъл и да пирува с останките на Путин, а Русия се намира на ръба на фалита и всеки момент ще се срине във финансовата пропаст. На кого да вярвам - на Толстой ли или на десните ни шамани?

А най-накрая да припомня и един факт на всички, които днес си късат тениските с американски знамена, когато говорят за това как руснаците изкупуват имоти и земя у нас. Ето това е доказателството, че трябва да слушате какво предлага БСП и да го прилагате. Още в далечната 2004 година, когато се променяше конституцията, БСП отново и отново предлагаше да се разреши само на граждани на ЕС да купуват българска земя. Само на граждани на ЕС. Днешните конспиратори на свободна практика обаче отвориха ей-такива усти как това не било правилно. Надеждата им беше, че американците ще купуват земя. Но стана както винаги - дойдоха руснаците. Приятно ли ви е сега, мамини сладки?!

----------------------------------------

"Председателят на Еврокомисията пък, както обикновено, не пропусна възможността да се покаже като глупак, когато целуна домакина по бузата, а това никога не бива да се прави в Китай...". Из анализ на датския журналист Уфе Елеман за срещата на Г-20 в Шанхай. Нашето момче Юнкер пак е вилнял...:))

-----------------------------------

Всички протестърски медии се умилкват на Кристалина като стриптизьорки около мутра. Как става така, питам, но не чакам отговор, че протестърите правят, струват, накрая все обслужват ГЕРБ? Това някъде в университет за компаньонки или институт за гейши се учи, а?

---------------------------------

В пробива на руските хакери в сървърите на Антидопинговата централа има едно нещо, което ми направи впечатление - че според данните американските спортисти са масово болни и заради това взимат забранени вещества. Ето това е великата нация - нейните болни първи се класират за златото :))))))))

------------------------------

Не се заблуждавайте - Бойко Борисов по никакъв начин не е спрял атаката срещу Бокова. Прочетете внимателно изявлението му. Първата част е политическа халюцинация, която показва основно неразбиране на принципите на политиката. Ако Ирина Бокова, казва той, беше кандидат на ГЕРБ, аз да съм го отзовал много отдавна. И припомня какво бил направил с Румяна Желева преди време.

Тук е нужно малко разяснение. Проблемът с Желева беше диаметрално противоположен на този с Бокова. Стотици пъти тогава на Б.Б му намекваха, че трябва да предложи друга кандидатура за еврокомисар, но той с инатлива упоритост лансира Желева, въпреки, че предварително беше ясно, че тя се очертава слабо звено и ще я разкъсат на части. Тогава имахме неподходящ кандидат, който получи цялата възможна подкрепа на държавата, но въпреки това беше ошамарен жестоко. Сега имаме подходящ кандидат, който държавата по всички канали се опитва да саботира, то не бяха Тафров, то не беше Митов, то не беше самата КриСталина, а сега и самият премиер, който действа като марионетка на един неясен кръжец и Иван Кръстев. И въпреки това е чудо, че при целия този саботаж Бокова успя да задържи глава над водата. Заради това оплакванията на Борисов, че Македония и Сърбия ни били изпреварили трябва да ги тресне в темето на Даниел Митов, а и в своето собствено.

От хаотичните му изявление днес, неясните аналогии и класическият поток на съзнанието става ясно, че Борисов е подложен на зловещ натиск от много различни страни, а той отчаяно си търси някаква отсрочка. Това, което не са му казали обаче е, че се постави в ситуация в която независимо какъв ще е резултатът, той ще плати цялата сметка колкото й да е солена. Вече сме единствено в такъв вариант на развитие. Победа на Бокова ще е разтърсващ удар срещу правителството, което игра категорично против нея. Ако Бокова не успее, то и кокошките на село научиха кой е виновен в тази ситуация. Винаги така се получава като слушаш Иван Кръстев и сие. Тия винаги излизат сухи, защото има кого да давят, когато трябва да се спасят.

--------------------------------

Много интересно. В момента един от най-големите скандали, които тресат Брюксел е това, че бившият шеф на ЕК Жозе Барозу започна работа в демонологичната компания Голдман-Сакс. Това, че европейските елити и финансовите конгломерати са оплетени като свински черва едва ли е тайна за някого. Но в скандала "Барозу и Голдман Сакс" си личи сянката не на друг, а на Кристалина Георгиева, нашият местен Салиери.

Като зам.-шеф на ЕК именно тя отхвърля предложението на европейския омбудсман за промяна на етичния кодекс за работа в ЕК и така на практика подпечатва новата кариера на Барозу. Тук можем да заподозрем целенасочен саботаж на едно много добро предложение, което щеше да направи така, че да е невъзможно висши еврошефове да са облажват с корпоративни длъжности и кинти. Информация за това има още от началото на 2015 година, което означава, че Георгиева със своето бездействие на практика е дала зелена светлина на Барозу, чийто действия бяха окачествени като "среден пръст в лицето на Европа". Точно както действията на Кристалина и на кабинета сега са среден пръст в лицето на България...

------------------------------

Досега бройката на десните политолози, които са се възмутили, че Ангела Меркел се меси във вътрешните работи на България и по същество ни третира като подчинена държава е 0 (нула). Евроатлантически ценности и грантове

-----------------------------------

Днес случайно научих един факт, който не мога да осмисля в цялата му дълбочина. Архивът на вестник "Новинар" (архив огромен и ценен) е бил продаден за стара хартия! Трудът на няколко поколения журналисти е отишъл за претопяване. Това е огромно количество памет, което е свършило на боклука.

Полицията на мисълта на Оруел ряпа да яде. Онази литературна полиция имаше зад себе си поне някаква политическа мотивация, постоянното пренаписване на историята изисква усилия и отдаденост. А продаването на целия архив на един вестник за стара хартия е варварщина. Все едно се е родил постмодерния Нерон на идиотщината, чието забавление е да се гаври с паметта и труда на хората. Много се надявам това да не е истина, много искам да бъркам, но някакво сатанинско предчувствие ми подсказва, че това, което са ми казали е истина. Просто България днес е в такова състояние, че най-логичното и влудяващо нещо е някой да предаде архивът на един вестник за претопяване. Всеки век си има своето средновековие, мъдро беше казал навремето Станислав Йежи Лец. Българското средновековие от 21 век вероятно просто няма да има край...

----------------------------------

Честит празник! Този празник не е само наш, това е празника и на много хора, които с живота си платиха за правото да бъдат мечтатели.

Това е празникът на онзи поет, който знаеше, че септември ще бъде май и, че животът трябва веднъж завинаги да влезе в състояние на вечна пролет.

Това е празник и на онзи другият поет, който не знаеше за какво е роден, но беше наясно за какво трябва да умре един човек.

Това е празникът на още един поет - онзи, който обичаше живота по толкова страстен начин, че възпя звездите над Фамагуста и своята вяра, че родината му един ден ще се отърве от своя мрак и ще заживее в светлото бъдеще.

Това е празникът на едно малко момче като Митко Палаузов, празникът на разстреляните ястребинчета, празникът на едно поколение от идеалисти, които се пребориха и извадиха страната от блатото на мракобесното средновековие.

Именно това не могат да приемат днешните едноклетъчните хейтъри. В България на власт дойдоха унизените, онези за които беше предвидено винаги да си стоят по селата, да бъдат неграмотни и тъпи и никога да не потърсят справедливост.

И най-накрая. След 9 септември беше създадена "народна република". След 10 ноември думата "народна" изчезна някъде. Тези, които дойдоха на власт преди 25 години тогава така мразеха народа, че се опитаха да му вземат всичко. Как да не харесваш тогава 9-ти септември, а?

-------------------------------------

Като гледам Инициативния комитет зад Татяна Дончева оставам с усещането, че зомбито на цялото НДСВ се опитва да се завърне в света на живите чрез нея. Председател на ИК била Камелия Касабова, там срещаме името на Николай Свинаров, вице е Минчо Спасов. В един момент се закашлях от жестоко подозрение. Да не би Татяна Дончева да не е разбрала, че това са избори за президент. Тоест няма как да я направим царица? :)))))))))

----------------------------------

Идеалната кандидат президентска двойка е Динко за президент, а Асен Генов за вице. Единият ще гони бежанци, а другият ще лови руснаци. И така майка България ще пребъде...:))))))

-----------------------------------

Паметникът на ген. Колев в Добрич заплашва да се превърне в най-абсурдният пърформанс евър. От всички думи и действия на генерала авторите на идеята (Валери Симеонов - патриот-русофоб, какъв кабинетен планктон просто) са избрали да сложат репликата му срещу Русия. Защото така е модерно, мейнстрийм е. Още по-модерно е и това, че в копитото на коня щяло да има фотоклетка и така, когато някой застане пред паметника веднага щял да бъде атакуван с изпълнение на песента "Шуми Марица". От това ме напуши зловещ смях. Паметник за поклонение на русофоби, а пък ще пускат точно тази песен. Това подсказва, че когато човек е исторически идиот, това е за цял живот. Можеха поне да се поинтересуват от стиха: "Марш, марш, с генерала наш" и да се запитат "кой ли е този митичен генерал?". И, не, бе, не е Бойко Борисов.

Става дума за руския, да, руския, генерал Михаил Черняев. Авторът на първоначалния текст на песента просто е бил запленен от фигурата на руснака предвождал български доброволци в помощ на въстаниците от Босна и Херцеговина през 1876 година. Ама на нашите пишман-патриоти им дай само да хвърлят идеологически къчове в пространството и нищо друго. Опасявам се, че и мозъците им работят на принципа на фотоклетката. Проявяват се един път годишно и то обикновено в тежък запой :)))

----------------------------------

Историята със Симитли (Слънце грее, дъжд вали...) започна като чиста романтика. След това стана смешна, когато светския хроникьор Методи Бачев изтрезня и започна да сипе закани да съди "олигофрените". Днес научавам, че трилърът става психарски и заприличва на романа "50 нюанса Симитли, ох, пардон, сиво". Оказа се, че и Методи Бачев, както и собственикът на сайта "Пиринско" Иван Хамбарджийски са били задържани за по 24 часа в ареста. Арестувани! Представяте ли си? И, ако за Методи Бачев е полезно да полежи в ареста, за да види как милионите му ще се стопят пред очите му, с какво е виновен собственика на сайта? Откога, по дяволите, е престъпление да съобщиш за една любовна история? Оттук-нататък така ли ще се процедира в тази държава? Всеки, който изпита съмнения в мъжествеността на премиера ще бъде задържан в ареста? Нали, божкем, живеехме в демокрация?

------------------------------------

Напънал се Реформаторския блок и родил...Трайчо Трайков. Колко е готино! В най-висшите си политически пориви реформаторите не могат да измислят нищо друго освен да номинират бивш министър на Бойко Борисов. По същество този кандидат представлява отказ от участие в изборите. Това е начин Реформаторския блок за пореден път да превие гръбнак пред ГЕРБ и да се опита по максимално нежен и отдаден начин да масажира мускулите на премиера. Политическата харизма на Трайков трябва да бъде търсена с мощен микроскоп, а се басирам, че дори и най-закаления фен на РБ, такъв, който носи тениски с Радан, трудно ще си спомни Трайчо да е отстоявал някаква кауза, която да е в полза на хората. На мен ми е ясно, че всеки уважаващ себе си реформатор трябва да презира народа, иначе няма да го пуснат на партийните партита, но никога не съм очаквал, че ще го демонстрират чрез кандидата си за президент. Те издигнаха кандидат на ЕРП-атата, а не на хората. РБ - любимото гадже на ГЕРБ! :))

-----------------------------------

След скандала в Симитли (слънце грее, дъжд вали), започвам да си мисля, че думите на Бойко Борисов: "И аз почвам да викам вече, че съм "пидал", май са били изпълнени с автобиографични терзания :)))))))))))))

--------------------------------

Кампанията "Фандъкова-президент" май е в пълен ход. Днес Георги Марков, наричан още Дантелата, я обяви за национално богатство. Хаха, това е изявление, което все едно е излязло от различно измерение.

Йорданка Фандъкова е аналогът на силиконовите кукли в политиката. Тя е синтетично творение, нещо като андроид, който кара по чужда програма, политическият софтуер в главата й не е естествен, а имплантиран. Вече толкова години като кмет на София Фандъкова винаги е била само фасада на зловеща корупция, на безбожно огробване, на откровени политически дивотии. Усмихнатото лице на октопода. Резачка на ленти в пола. Жената, която простреля смъртоносно 80 на сто от софиянци с цената на билетчето от 1,60. Не пипайте гугъл за момент и отговорете откровено. Можете ли да си спомните позиция на Фандъкова по някой въпрос? Някога да сте я чували да защитава собствена визия за нещо? Да е взела отношение, поне веднъж, по острите проблеми на деня? И поне веднъж, ама наистина поне веднъж да е показвала независимост на характера или да се озъби на своята собствена партия? Фандъкова е като клонинг на Плевнелиев. Като я знам какъв кмет кмет е, мога да предположа какъв президент ще бъде. Няма да се учудя, ако въведе такса вход на институцията, а веднага след това я увеличи с 60 на сто. Тя ги обича тия работи...:)))))))

-----------------------------------

Видях, че някъде тържествено са обявили завръщането на Бойко Борисов в голямата игра. Тази халюцинация е продукт на две събития - мегаунизителното посещение при Ердоган в Истанбул и тук нямам предвид липсата на знамена, а това, че българския премиер прие да бъде единствено писар (той сам каза, че си е записвал) на исканията на Турция. След това пък паническото търчане в Берлин, обобщено от "24 часа" със заглавието: "След срещата в Берлин: Каквото поиска Борисов, го обещаха". Не съм наясно дали това заглавие е продукт на любов или на ирония, но пък то ми припомни, че основния ресурс с който Германия захранва България са именно обещанията. Това е трайна политика на Меркел - тя обещава, а след това сладострастно потъва в амнезия. Защото си спомних, че при подобна криза в края на 2014 година, когато Русия се отказа от проекта "Южен поток", Борисов пак като разплакано дете се опита да се скрие в полата на канцлерката. Тогава тя обеща буквално следното: "да изпрати експерти за помощ на България, които ще ни съветват за съдебната реформа, енергийните проекти и усвояването на европейските фондове", да постави на дневен ред любимата тема за газовото хъбче и пак да даде рамо за влизане в Шенген. Всичко това си останаха обещания. Така че, когато Меркел обещае нещо на Борисов това трябва моментално да влиза в графата "политическо фентъзи". Борисов не прави политика, нито се връща в голямата игра. Той затъва в плаващи пясъци. Тъжното е, че повлича България заедно с него.