Първият тур
на президентските избори поднесе толкова много изненади накуп, че журналистите
и анализаторите едвам успяха да ги храносмелят и разберат. България в
последните години се оказва територия на която няма автентична държава, но пък
избирателита гласуват все по-изненадващо, наказващо и омерзено. Природата и
политиката просто не търпят празни пространства. Заради това истинските анализи
трябва да отлежат, да бъдат премислени и разбрани в дълбочина. В окото на бурята
обаче, докато всички охкат и ахкат, могат да бъдат изведени обаче няколко бързи
и радикални извода, които показват тенденции, които тепърва ще определят
българската политика и нейните изненадващи обрати. Заради това нека затегнем
коланите и да се потопим в това, които вотът ни предложи.
1. ГЕРБ
вече са тръгнали надолу по пързалката, която води в пропастта. Харизмата
помръкна и се пропука зловещо. И знак за това не е само, че изненадващо за
мнозина социолози и анализатори ген. Радев поведе в резултата. Поведението на
Борисов в нощта на вота беше паническо. Пет часа ГЕРБ заседаваха в своята черна
кула над която бляскаха медийни светкавици. Крайният продукт беше
сюрреалистичен. Борисов отрече реалността, обяви се за морален победител и
отказа да хвърли оставка, както се беше зарекъл. Бившата партийна секретарка
Цецка Цачева пък призова хората да си спомнят за тоталитаризма. Така и не се
разбра това призив за гласуване за нея ли беше или романтична разходка из
спомените. В миговете на първата си загуба ГЕРБ загубиха почва под краката си,
а от там до бездната надолу разстоянието се измерва в милиметри.
2. За
пореден път се оказа, че ако искаш някакво медийно чудовище да освободи
политическият пейзаж не може да се разчита на изнежени реформатори или градски
психодесни, а трябва да се прибягва до помощта на левицата. Нито един от
основните политически анализатори не вярваше, че БСП може да излезе от своята
криза така внезапно, че да заслепи даже и репортерките от медиите на
"Америка за България". Разбира се, това се случи и благодарение на
ген. Радев, който показа стил, сдържаност и достойнство, нехарактерни за
националния политически климат. Хората заради това го припознаха като
алтернативата на Борисов. Истинският генерал срещу измисления. Човекът с идеи
срещу редовния посетител на сутрешни блокове.
3. Много
медии изтърваха напълно обществената вълна срещу ГЕРБ, което говори за траен
дефект на журналистиката. Доста хора се опитваха да гадаят има ли я, няма ли я,
ще се прояви ли като вълшебен дух от приказка или ще остане скрит в тъмните
електорални дебри. А, за да открият истината беше необходимо единствено да
излязат от коварното пространство на жълтите павета и да се потопят в
обезверената политическа пустиня в която се е превърнала останалата част от
България. Политиката на Бойко Борисов е медиен продукт, нещо като симулакър в
онзи философски смисъл на Бодрияр, тя е възможна единствено с помощта на
ретранслиращите микрофоно на дежурните по любов средства за масова информация.
Но когато безнадежността стана основен водещ мотив за гласуване, тогава имаме
вълна от недоволство. Този път тя покоси ГЕРБ като чума. Дори и триковете на
Цветанов не могат да спрат този гняв.
4. В мига
на своята първа загуба ГЕРБ веднага се превърнаха във фабрика за опорни точки.
Те вече не могат да предложат проект за бъдещето, заради това отвориха сергията
за страх. Какъв страх се опитаха да изтъргуват - БСП щяла да управлява с ДПС.
БСП и ДПС вече се готвели да натресат на отечеството нов "Орешарски".
Очевидно това е нещастен опит за консолидация на протестърски гласове, опит за
електрически импулс, който да събуди мъртвото тяло на българската традиционна
десница и паразитиране върху елементарните страхове на българите. Мантрата
"БСП и ДПС вървят в пакет" обаче се изтърка удивително бързо. В нощта
на своята първа загуба Бойко Борисов я повтори 5 пъти в рамките на 7 минути.
Проблемът идва от там, че след катастрофалното управление на гербаджиите и
реформаторите, хората у нас май биха приели дори коалиция на БСП с
извънземните, само и само да са сигурно, че гербаджийският авторитаризъм ще
бъде разграден безпощадно.
5. Оказа
се, че Ивайло Калфин и Татяна Дончева са били надценяваните кандидати на
изборите. Калфин се спихна като балон, а Дончева се сбръчка като неин плакат в
студен есенен дъжд. Левият избирател се оказа разсъдливо и умно създание. Той
възневидя всички псевдолеви кандидати пуснати на изборите с цел да объркат
напълно хората, които искат промяна. Вместо тях обаче на хоризонта изгря
звездата на Веселин Марешки, който от регионална знаменитост придоби национален
мащаб. В едно изследване четох, че доста пенсионери са гласували за него. Е,
как не - всяка аптека на Марешки бе превърната в агитпункт като от съветските
времена. Евтини лекарства и бензин тънкана - и ето, че ставаш четвърти без да
си даваш зор. Всъщност Марешки е сиптом за болест, а не част от решението, но
това неговите гласоподаватели тепърва ще го разбират.
6. В мига в
който Борисов осъзна, че съдбата го е настигнала като Сретен Йосич в зимна нощ,
първата му работа беше да изсъска колко слаб резултат са изкарали
реформаторите. Тоест в това, което имаме като управляваща коалиция започва
търсенето на изкупителна жертва, която да плати цената на загубата. Ситуацията
удивително напомна мрачната среда на 2014 година, когато в нощта на
европейските избори Лютви Местан тръгна да философства, че ДПС при трима
депутати имало една реалност, а при четири - съвсем друга. Малко по-късно се
разбра, че това е било началото на убийството на кабинета на Орешарски. Късният
Бойко Борисов като ранния Местан - ама наистина съдбата обича да си прави бъзик
с нас.
7.
Реформаторите обаче наистина се издъниха съвсем сериозно. Сектата винаги го
прави много зрелищно. Те са като религиозни фанатици, които са способни да
отричат очевидното - като например, че по-скоро Елтън Джон ще си намери жена,
отколкото Трайчо Трайков да отиде на балотаж. При това не е ли свежарско да си
намериш кандидат, който в процеса на кампанията да се сдобие с прякор
Фактурата. Фактуристите дотолкова се бяха самоубедили, че са незаменими, че
фейсбук-воплите им след издънката заслужават да бъдат каталогизирани и да бъдат
предадени на Българското психиатрично дружество с цел да послужат като наръчник
за обучение на бъдещи лекари. Реформаторите-фактуристи сами се набутаха в
задния вход на историята и трудно ще излязат от това тъмно място.
8. Нощта на
балотажа ще разкрие много истини за притворството и коварството на българския
политически живот. Реформаторите в лицето на тяхното ръководно тяло побързаха
да се подложат на Цецка. Разбира се, в типичен за тях стил и Трайчо, и Радан
след това се открекоха от собствената си формация, но остава открит въпроса за
кого ще гласуват на втория тур, ако са такива агенти на промяната за каквито се
представят. Но сблъсъкът на балотажа ще е между България на промяната и България
на продавачите на страх. ГЕРБ ще плашат с политическа криза, а и сигурно ще се
опитат да я предизвикат. Но те вече погледната в бездната, а и бездната се
огледа в тях, така че техните опити могат да приключат карикатурно.
9. В нощта
на изборите никой, ама никой не спомена за Росен Плевнелиев. Този човек е още
действащ президент, но вече е сянка, спомен за махмурлук, коварно главоболие от
което всички искат да избягат. Петте години на Плевнелиев един ден сигурно ще
бъдат разнищени в дълбочина, но е факт, че даже реформаторите не искаха да
бъдат свързани много-много с него. Което означава, че един мандат на
"Дондуков" 2 е съществувала някаква политическа аномалия, безличен и
празен човек, който не е в състояние да накара народа си дори да въздъхне от
жал при сбогуването с него. Наличието на хора като Плевнелиев в нашата политика
е част от вечната ни травма, че някой външен определя собствената си съдба.
Както казваше Тери Пратчет - не е параноя, когато наистина те следят. Не е
параноя и като гледаме Плевнелиев - някой наистина се гавреше с нас.
10.
Изключително голяма и много цинична грешка е да се плюят хората, които са
гласували на референдума. В крайна сметка какво искаме от тях? Те са поставени
пред избора нищо да не се промени или да се промени нещо, макар и по кофти
начин. И понеже хората са отчаяни, омерзени и ядосани - те избират да разтърсят
политическата система, защото виждат в нейните проявления причаната за
смачкания живот, който водят. Точно заради това например кампанията на РБ се
провали. Кандидатът им бил проевропейски? И какво от това? Някой да не си
мисли, че това прилагателно има позитивно звучене в ушите на тези, които не са
видели нито една реална промяна в последните години. Заради това хората
излязоха да гласуват на референдума. Той няма да промени нищо, но хората вече
не се надяват и на промяна, те искат разтърсване и отмъщение. Заради това
виновници не са тези, които гласуват, а инициаторите, които се заиграха с тъмни
сили, неподлежащи на контрол. Не харесвам Слави, дразнят ме простотиите, но пък
и да вървят по дяволите всички ветропоказатели, които сега бърчат нос с
негодувание пред допитването. Вие нито един път, ама нито един път не се
опитахте да говорите на омерзените. Заради това позволихте на
пишманманипулаторите да пуснат този гневен поток срещу вас. И, честно, не знам
дали не се струва човек с апокалиптично удоволствие да наблюдава как снобите се
гърчат като риби на сухо.
No comments:
Post a Comment