Диктатура, която иска да бъде обичана

В смразяващата антиутопия на Оруел "1984" (никак не е странно, че в България през 2011 година често се връщаме към тази свръхцитирана класика) има един момент, който е особено показателен. Цял отдел в министерство се занимава с пренаписването на вестниците от миналото така, че да бъдат в хармонично съзвучие с актуалната политическа линия.
Този кошмарен свят почти едно към едно бе повторен от ГЕРБ в начина, по който организираха изборите за президент и местна власт. След целия организационен хаос, умишленото невежество, фалшификациите, политическата арогантност, полицейщината, те просто си написаха протоколите така, че да отговорят на техните желания, амбиции и цели. Цялото упражнение по демокрация се оказа само един театър, който да подпечата ботушите на властта.

Няколко факта.

От ЦИК вчера официално признаха, че само в София има 35 "служебни протокола" - тоест протоколи, които не са подписани от членовете на секционни избирателни комисии. Такива протоколи са като празен чек - всеки може да пише каквото си иска в тях. Красиво, нали?
Самата ЦИК трябваше да излезе с официалните резултати от изборите по закон най-късно до 21 часа на 25.10.2011 година. Вместо това резултатите бяха обявени в 3 без 10 сутринта на 27-ми, но датата умишлено бе написана като "26". Това вече е някаква висша пародия с идеята за законност и правила. Дори в нарушението има допълнително нарушение.
Броят на недействителните бюлетини пък достигна космическото число от 10 на сто от общия брой подадени гласове. В Европа критичният праг е 3 процента.
Като черешка на тортата можем да си припомним едно култово изявление на настоящия кандидат за кмет на Пловдив от ГЕРБ, който иначе е областен управител - Иван Тотев. През далечната 2009 година той казва буквално следното: "Броят на невалидните бюлетини е един от начините, по който можем да имаме предимство". Клипчето с тези думи е хит в Ю тюб. То е брутално откровено в своята ментална милиционерщина.

ГЕРБ искат властта на всяка цена. С цената на унищожаването на идеята за свободен избор. Те настояват да бъдат преизбирани с много, защото само така могат да докажат пред себе си, че имат някаква ценност.
Това е антиутопия, която се е материализирала пред очите ни. Това е диктатура, която вече дори не крие, че е диктатура. Те говорят направо за това как искат да смажат хората и да увековечат своята власт.
В "1984" година е описано общество, в което всичко се наблюдава и контролира до маниакалност. Но гаврата на диктатурата там е много по-голяма. Тя иска да бъде обичана.
Ето защо нашите милиционери бавят протоколите, фалшифицират ги безогледно, късат бюлетини и притискат всеки, който има друго мнение. Те искат цифрите да показват всенародна любов.
Нека другия път въобще да не си играят на избори.

Ами направо да кажат колко точно искат да ги обичаме.