Блажен бонус по време на пости

(Кога и как премиерът би се спаружил като новия любимец на България - Кънчо)

След като вече близо три години кабинетът на ГЕРБ се държи като нафиркан шофьор, който кара без спирачки, с пълна скорост, а на всичкото отгоре с бутилка уиски в ръката, към бездънната пропаст, хората като че ли най-накрая започнаха да разбират в каква катастрофична холивудска ситуация са били поставени.

Икономическите показатели на България вече трябваше да са така перфектни, че финансовия министър да няма друга работа освен да се перчи в Брюксел с цъфтящата икономика и да намига закачливо на секретарките на западните си колеги, а може би, при удобен случай, да ги кани в хотелската си стая, за да им чете части от своя докторат по икономическа теория.

Нищо подобно обаче не се случи.

„Неблагодарните” българи започнаха да усещат, че управленската магия на ГЕРБ нещо не сработва качествено, а фалцетните нотки на Дянков и неспирното желание на Бойко Борисов да наложи в Европа българският модел на абсолютно недохранване, не само не привличат бързо пари и инвеститори в България, а действат по-скоро повик за гадене на всеки човек, който може да се досети какво ще се стане в страната му.

Рецептата, която ГЕРБ се опитаха да внедрят у нас не е уникална. Тя се крепи върху идеята, че ако човек е останал в стая без въздух единственият начин да се спаси е да се задуши до посиняване, защото така ще диша по-малко и въздухът ще му стигне за повече време.

Прословутата постна пица на Дянков беше израз точно на толкова витална философия на живота – замразяване на заплати и пенсии, орязване на жизненоважни социални програми и ехидни намеци, че е време българите да оценят положените усилия. Вероятно, за да получи философско оправдание за икономическата си гилотина от 2009 година насам финансовият министър около 15 пъти оптимистично каза, че страната излиза от кризата буквално другия месец, но очевидно в календара на управляващата партия има сериозен бъг, защото, ако се водим по него, то значи времето изобщо не помръдва, а кризата си стои наоколо като чудовище от фентъзи-роман.

Цялата икономическа идеология на ГЕРБ се оказа сбъркана и фалира още на първата година. Ппрословутият кабинет на Бойко Борисов дори не може да си събере приходната част на бюджета. Те работят толкова неефективно, че не са в състояние да покрият даже и най-елементарните изисквания за това държавата поне да стои на крака.

Обвинението не е пресилено. След като изсмукаха фискалният резерв и го оставиха на законовия минимум, ГЕРБ изведнъж схванаха, че нямат полезни ходове, а хората обедняват с всяка измината минута. Това е класическа ситуация в която става ясно, че икономиката не е и никога няма да бъде стерилна наука – тя е толкова тясно преплетена с политиката, че фобиите на всеки министър или пък вицовете на всеки премиер я поразяват като бубонна чума.

Оказа се, че икономическите мании на ГЕРБ ни доведоха до една безкрайна икономика на абсолютни монополи, които са си паралелна власт в страната и те не разглеждат клиентите си като хора, а като някакви микроорганизми върху, които се прилага експеримент колко точно могат да издържат преди окончателно да спрат да мърдат и да застинат вовеки.

Точно заради това абсолютно пренебрежение към обикновените хора, сагата с бонусите, която расте като митологична лавина, не бива да учудва някой.

Тази власт има връзка единствено със собствените си банкови сметки, а връзката с реалността съществува единствено, когато им се обадят, че е време за традиционното участие в сутрешен блок. Защото епохалната лакомия за пари на върхушката на ГЕРБ е израз освен на тъпашко самодоволство и злоупотреба, но и на липсата на сетива за реално оценяване на обстановката. Не може властта, която казваше, че всички трябва да затягаме коланите, тайно да е нагъвала луканка, докато другите като най-голям лукс са си позволявали супа от коприва. Не може тези, които казваха, че ще възстановят доверието в управлението, още на първата година да са започнали да пращят по шевовете от пачките на данъкоплатците. Не е нормално партията, която се обяви за силата на новата справедливост да се окаже единствено партията на прибрания бонус.

Именно тази драма срина и последното морално оправдание, което това правителство можеше да има за своето съществуване.

Медиите са в особен капан и често не проявяват никаква памет за нещата станали буквално вчера. Но трябва да възстановим усещането за политическа и времева последователност, ако искаме един ден наистина да се отървем от тази маниакална власт. Защото най-скандалното в драмата с бонусите дори не е тяхното взимане, а безкрайните лъжи, които чухме. Толкова много лъжи не се произнасят дори и на предизборен митинг.

Нека да припомним най-култовите от тях, защото иначе няма да е честно пред историята на българските дивотии.

На 29 февруари финансовият шаман, пардон министър, Симеон Дянков заяви, че общата сума на бонусите е около 100 хиляди лева. Точно така каза – 100 хиляди лева.  В действителност те се оказаха 6 пъти повече – 603 575 лева. При това само по официалната статистика на кабинета, която е силно лъжлива и манипулирана, но това е тема за отделна политическа фетва. Кой финансов министър може да си позволи да направи толкова огромна грешка? Добре, сменям въпроса – кой финансов министър може да си позволи да излъже 6 пъти повече? А Дянков, сигурно сте се убедили сами, не спира да лъже нито за миг. Той така се е оплел в лъжи, че сигурно вече не може да каже собственото си име правилно.

След това, на същият този митичен 29 февруари, започна цяла серия от красиви лъжи. Моята любима лъжа бе изречена от Вежди Рашидов. С плачлив глас той сподели пред медиите: „Бонуси не са раздавани в моето министерство. Освен по точковата система да са давани, но от порядъка примерно може да са между 100 и 200 лв. Това е най-бедното министерство". Като я прочетох ме хвана за сърцето и дори поисках мокра кърпичка, че не е прието порасналите мъже да плачат като домакини пред сериала „Листопад”.

Само, че безмилостната гилотина на цифрите, и то пак ще повторя на офицалните цифри на върнатите пари, разкрива доста некултурна атмосфера във ведомството на Рашидов. Тримата му заместници са получили съответно 3190 лв., 6983 лв. и 2813 лева, а апетитен бонус е получила и началничката на политическия му кабинет - 5888 лева.

Оставаме в прословутия 29 февруари. Министърът на транспорта Ивайло Московски, унищожителят на железниците, с категоричен тон каза пред медиите, че неговото министерство е непорочно откъм бонуси – такива изобщо не били давани. Сега отново в реалността – цифрите разкриват лъжа по-опашата дори от случайна комета в Слънчевата система – един от неговите заместници е взел 53 994 хиляди лева, а другият 18 480 лв. Да не говорим, че парламентарният секретар на министерството със сигурност е имал една хубава и доволна Коледа с взетите 10 276 лв.

Дали изобщо думите струват нещо в епохата на ГЕРБ?

Но нека за пореден път да се върнем към 29 февруари, тази дата е толкова поетична. "Не съм взел нито една стотинка бонуси, нито някой от моя кабинет, а и няма система, по която да вземаме" , тропна с крак пред медиите земеделският министър Мирослав Найденов. Така ли, пиле шарено?

Не, по скоро – така ли, кокошчице щастлива?

Интересно как тогава изведнъж се оказа, че и тримата му заместници са прибрали от кинтите на народа - съответно от по 15 144 лв., 2477 и 680 лв? Боговете на щастливите прасета ли им ги пратиха?

Лъжа след лъжа.

Не само щипват народни кинти, но и лъжат.

Е, това си е жива психопатология.

Не може да се отрече – премиерът направи последен опит да рестартира своята харизма и държа продължителна реч като надрусан телевизионен евангелист. Но, ето че след три години постоянна експлоатация на своя медиен образ, той вече е напълно изчерпан откъм оправдания. Заради това чухме най-баналното от тях – пак препратки към тази въздесъща Тройна коалиция, която мира не дава на Бойко Борисов.

Понякога си мисля, че премиерът съществува единствено и само заради това постоянно да се сравнява с предишното управление. Ако стане така, че изведнъж това е невъзможно, то и министър-председателят ще се спаружи като новия любимец на България – пенисът Кънчо, когато не му сложат подходяща шапчица.

Тази постоянна препратка към миналото управление вероятно е израз на някакъв болезнен комплекс, но вече започва да дразни, защото какъв политик може да е този, който има една-единствена мотивация – да се перчи пред предишните колко е готин. И точно по темата с бонусите този номер няма да мине. Защото наистина при всичките си грехове, които има, Тройната коалиция имаше финансови резултати, за които Бойко Борисов може само да си мечтае и да преглъща като тийнейджър пред плакат на фолкпевица. Защото предишният кабинет не може да е виновен за моралното падение на този.

Но това е тема голяма като министерския апетит за бонуси.

В крайна сметка описаната картина не е радостна. Икономиката цикли. Върхушката на ГЕРБ си раздава бонуси. България е попаднала в някакъв крачол на времето от който сякаш няма измъкване.

Заради това задължително трябва да завършим с черен хумор. Навремето при едно от природните бедствия, които се случиха по време на предишното правителство, Борисов бе казал, че ето на – когато управляват комунистите се случват природни бедствия.

Ами очевидно е, защо пък, когато управлява ГЕРБ сковаха такива сибирски студове.

Дори и времето е искало да смрази душите на тази върхушка, че поне да не може да си похарчи бонусите с кеф.