Клонингите на национализма

Навръх Благовещение в България ще се появи нова националистическа формация. От няколко дни повечето медии коментират, че Капка Георгиева и нейният син Димитър Стоянов са решили да правят партия-клонинг на "Атака". Тяхната претенция звучи почти поетично - те искали да поправят дефектите, които Волен Сидеров е допуснал със своя командаджийски стил, и да осъвременят представата за национализма.

Стана дори по-интересно. Димитър Стоянов обвини Волен Сидеров, че се държи като холандския националист Герт Вилдерс. Вилдерс наскоро скандализира цяла Европа с идеята да прави сайт, на който жителите на неговата страна да се оплакват от румънци, българи и други източноевропейци. Какво е интересното ли? Един националист обижда друг, като използва образа на трети.

Тази разтегливост на понятията поставя национализма на особена политическа плоскост. В нея обикновената координатна система "ляво-дясно" не действа, защото националистите твърдят, че стоят над подобно разграничение в обществото. Заради това всеки нов националистически проект може да е индикатор или за твърде лични амбиции, или за бъдещ процес, контурите на който все още са неясни и размити.

Кризата винаги е повод за преоценка на политическите ценности. Избуяват националистически настроения, които са своего рода естествен кипеж. Веднага обаче трябва да се запитаме дали в България това разрояване е естествено или има някаква допълнителна политическа интрига. Защото освен проекта на Капка Георгиева и Димитър Стоянов, евродепутатът от "Атака" Слави Бинев също обяви, че ще става партиен строител на формация с името "ГОРД". Националистическото пространство май скоро ще стане твърде тясно за толкова лидерски амбиции.

Ако подходим сериозно към темата и оставим настрани политическите конспирации, очевидно има политици, които се опитват да налучкат хода на времето и да разчитат на естествения гняв от кризата, който да ги избута на върха на политическата вълна. От друга страна, българският национализъм често забива в непрестанна истеричност, която изтощава и обезсмисля дори и рационалните идеи. А когато към това прибавим идеята, че някой се опитва да държи под контрол политическите процеси чрез постоянно разрояване на партии, вече трябва да подходим иронично към всяка нововъзникнала формация.

Какъв националист би бил този, който позволява да бъде използван като маша за саморазправа с опонентите на властта? Какъв националист може да е този, който е в съгласие с официалната власт? Волен Сидеров опита да бъде системен и получи жесток шамар. Защото електоратът е безпощаден, когато някой се опита да играе непривична роля.

"Единственият разумен отговор на капитализма е шизофренията", иронично бе подхвърлил британският писател Стюарт Хоум. Шизофренията май е естествено състояние и на националистите. Защото въпросите към тях са много повече от отговорите. 

А отговори, убеден съм, не може и да има.