Диктатурата на кюфтето

Демокрацията, оказа се, все пак има цена. Валутната единица на това политическо чудо се нарича "кюфтета". Очевидно те са генераторът на "свободния" избор.

Без кюфтетата българската демокрация се оказа невъзможна. Поне така твърдяха цял ден хора от ромските махали, които бойкотираха референдума поради липсата на тази основна валута.

Не са виновни те. 

Това е ефектът на кучето на Павлов - хората просто свикнаха да извличат краткосрочни ползи (кофтета) за гласа си, вместо дългосрочни (истинска политика). Заради това кюфтето победи. То се оказа единствената реална придобивка.

Референдумът е най-висшата изява на демокрацията. Вероятно заради това идеолозите на кюфтето го посрещнаха на нож. Нима срещу нещо друго е изливано толкова помия? Подмениха въпроса, раздуха списъците с мъртви души, започнаха да агитират, че е безсмислено да се гласува, че дори хората да решат едно, властта ще направи пак това, което си знае...

Кюфтето е единственият инструмент, който някои хора познават.

Оказа се, че едно национално допитване е много ефективен начин да бъде измерено гражданското общество в България. 

Да сe види кои хора имат мнение, искат думата им да се чуе, не им е безразлично накъде отива България и не диктатурата на кюфтето са определя техния живот.

Това гражданско общество се обозначи - то е премерено вече и е около 20% от имащите право на глас. 

Така то се превърна в едно гражданско малцинство. 

Но поне излезе да гласува.

Другите останаха да чакат кюфтета.