Бедните, простите, отчаяните...

Всяка социологическа констатация може да бъде нож с две остриета. В момента в който е изречена тя разкрива повече за вътрешната мотивация на нейния автор, отколкото предполага той. Така новоизлюпената социологическа агенция "Екзакта рисърч груп" излезе със зашеметително изследване за политическите нагласи на народа. В него има много интересен опит да се очертае социалният профил на изразяващите различни позиции. Според това изследване, оказва се, бедните, селяните, простите - само те не искали кабинета да подава оставка. Докато на обратната позиция били, нека да дадем думата на социолозите: "най-младите, високообразованите, хората със стандарт над средния, както и жителите на градовете-областни центрове".

Ех, тези бедни и прости хора! Този вечен проблем на елита. Тия тъпи лузъри, които пречат на умните, красивите и светли граждани да си живеят живота. Какъв прът в колелото на прогреса са тия лумпени, пък на всичкото отгоре имат и нахалството да имат мнение. И да гласуват. Личи си как душата на романтичните социолози стърже от ужас, когато трябва да пресъздават техния глас. Направо да вземем да ги изхвърлим от държавата, а? Ако си беден, селянин или прост - качват те на самолета и в Сибир. Там сред ледовете да си преоценяват идеите, които предизвикват киселини в стомаха на богатите.

Но тук всъщност е и второто острие. В крайна сметка това, че бедните не искат оставката на кабинета може да бъде възприето и като похвала. Те, отчаяните, виждат смисъл в тази власт. А ако не се лъжа това е основната задача на всяко управление. Да дава малко надежда за бъдещето. 

Нещо, което богатите, умни и светли граждани посмъртно не могат да направят.