Капанът на окупацията

Единият от героите във филма "Ъндърграунд" на Емир Кустурица изключително поетично се чудеше как е станало така, че той е искал да посвети целият си живот в полза на хората, а е завършил като злодей от яд, че хората не го разбират. Това е капанът на всеки политически месия, който си е въобразил, че говори от името на единственото възможно бъдеще. Това е капанът, в който окупаторите на СУ "Св. Климент Охридски" са паднали от ден първи на безцелната им акция. Месец по-късно следите от проявата са тревожни - тези, които се представят за студенти, псуват по зимните улици, самите студенти дебнат с камери, за да правят видеодоноси, студентската общност е драматично разделена, а преподавателският състав не може да издържи ужасяващите прояви на двойни стандарти.

От няколко дни Историческият факултет на СУ ври и кипи. Преподавателите се обявиха срещу несправедливото, според тях, наказание на професорите Драганов и Рабаджиев. Студенти също пишат в тяхна защита. Същевременно ръководството на университета приема съвсем спокойно продължаващия режим на окупация и представителите на "Ранобудните", които се държат като психодилична смесица между ченге от нравствен отдел, напушен с мескалин пророк, и дразнещо дуднещ моралист, който смята, че на него всичко му е позволено. Всичко, което е забранено на другите.

Университетът винаги е бил място с особен статут. Място на идеи, визии, дискусии. Една окупация с неясна цел и тъмни задкулисни фигури обаче опорочи и това последно пространство на обществена невинност. И духът бе изпуснат от бутилката. Там, където можеше да има конструктивен дух, днес е място на скандали, интриги, противопоставяне. Всичко това са тъмните следи на окупаторите. И резултат от страха на ръководството на СУ да им каже истината в очите. Не можеш да използваш университета като кърпичка за еднократна употреба или тежкарски да се държиш като комсомолски секретар, който санкционира всяко различно мнение. Тази атмосфера на нетърпимост е отровила цялото общество, но вече се просмука в и най-интелектуалната общност в България.

Психологическите резултати от окупацията вече са налице. Не е ясно как оттук нататък СУ ще може да функционира като научна общност, когато много хора видяха как се толерира неспазването на правилата, оковаването на аудиториите с вериги, доносническо поведение на младите талибани и тяхното усещане за всепозволеност. Не е ясно дали "Ранобудните" смятат, че това е пътят, по който в света ще се установи нов морал.

Ако го смятат, тогава не бива да се изненадват, че от ден на ден стават все по-малко, все по-изолирани и дори все по-смешни.