Триумфът на Онуй

"Не гоним Туй, за да дойде Онуй". Така гласеше един от ироничните протестърски летни лозунги в разцвета на зората на умните, красивите и богатите, когато от всеки ъгъл се лееха момичета с голи цици и клетви, че бъдещето ще е светло като новия цвят на косата на Ивет Добромирова. Туй - беше Делян Пеевски, а Онуй се символизираше от Искра Фидосова. Лозунгът дори бе записан в енциклопедия на мъдростите на улицата.  Бяха магични времена. Богатите и известните преживяваха своя жълтопавиран оргазъм. Това щеше да е утопия - диктатура на малцинството, което завинаги да определя пътеките към бъдещето. Именно в разгара на тези медийни страсти се роди и Реформаторския блок - партията на светлите и блестящите. Те щяха да са носител на светлото усащане за промяна, инкубатор на евроатлантически ценности, кротка мини-политическа утопия, която да съчетае градския нарцисизъм с измислените легенди за героичното синьо минало. И бяха в силата си. Все пак те се бореха срещу всевластната олигархия и не гонеха туй, за да дойде онуй...

Година и нещо по-късно ситуацията е трагикомична. Всички десни клетви, всички шамански закани се оказаха една огромна розова дъвка, която е произвеждала балон след балон. Реформаторите безжалостно бяха имплантирани като израстък върху слузестото тяло на ГЕРБ и всичко това опаковано с кошмарния етикет "десноцентристко". Всички гърчове и опити на Радан Кънев да имитира независимост, сила на духа и железни юмруци, се прекършиха в мига в който изключително перверзно и много маниакално именно той бе пуснат по пързалката да съобщи, че следващият премиер ще е Бойко Борисов. За да направи тази декларация Кънев си позволи изключително опашата лъжа. Той обяви, че никога не били поставяли условие на първата партия да посочи свой кандидат за премиер. Това издава две възможности - или в ДСБ смятат, че целият народ е сбирщина от идиоти, или някакви жички в главата на Радан Кънев са прегорели трагично. Та нали само преди няколко седмици той обикаляше телевизионните студиа с настояването Борисов да не е премиер. Дори и онази му декларация бе просто опит за много грим върху реалната гнусотия, но с отказа си от последното си морално укрепление на практика Кънев пусна Онуй отново да шества триумфално в света. И така завинаги, запомнете  - завинаги погреба лятната митология на нарцисите. Именно там - във фактическото клякане пред Борисов и ГЕРБ свърши красивата приказка. Онуй заговори през партията на умните и красивите. Онуй се завърна в премиерски облик и всякакви опити за извинение, всякакви високопарни политологически лицемерия губят всякакъв смисъл.

Моделът, приятели мои, вече се нарича модел "Онуй". Онуй беше възкресено и му беше подписана индулгенция. И заради това Онуй реши да покаже пълно превъзходство над тези, които го приеха за своя пътеводна светлина в името на един вицепремиерски пост и няколко министерски кресла - добави и АБВ в коалицията. Нека да се опитаме да намерим сравнение какво е това за реформаторите. Това е все едно да ги праснеш в челюстта, а после да ги накараш насила да си глътнат зъбите. Всичките им политически кошмари се материализираха на едно място и те просто трябваше да знаят, че когато се заиграеш с Онуй, то никога няма да има милост към тебе. Сложи и Георги Първанов в компанията. Представете си ги на среща на бъдещата коалиция - Първанов, Борисов и Радан - рамо до рамо през вековете.

Ако си спомняте правилно, ако умишлено не сте погребали паметта си, трябва добре да сетите как през лятото на 2013 година разни хора обясняваха колко била противоестествена коалицията между БСП, ДПС и "Атака". Някакви високомерни маниаци се изживяваха като господари на иронията срещу управлението и като активни борци със задкулисието. Днес повечето от тези мълчат, защото са виновни за абсолютните си лъжи. Никакви ги няма да се възмущават, когато Онуй не само демонстрира задкулисие, но и разиграва най-перверзните му спектакли. Покрай управлението на Онуй се закачиха повечето партии-еднодневки в парламента, но не виждаме гневно народонаселение. И няма да го видим. Онези, които твърдяха, че не връщат Онуй всъщност целяха именно това. Онуй се почувства силно, страхотно и непобедимо и заради това завлачи всички в своето ново парламентарно блато. Всички, които приеха играта му го коронясаха. Измиха му краката.

Моделът "Онуй" показа колко са били фалшиви клетвите от магичното лято. Всички сега преглъщат и безобразието Лукарски, и интригите на Кунева и наглите гербаджии. Защото очевидно Онуй е моделът, който умните и красивите, тези, които щели да сменят системи всъщност предпочитат. Онуй очевидно ги кефи, защото няма да видим протест, когато бъде гласуван кабинета. Мисията наистина беше изпълнена. Борисов получава пак премиерското място, а още на втория месец всеки дух на диалог, разбирателство и консенсус ще бъде изхвърлен в мътните води на Перловската река. Онуй просто повече няма да има нужда от маската си, няма да има нужда и от умните, красивите и светлите, които могат пак да потънат в преглъщането на собствената си вина за инжекцията с адреналин на олигархията. Триумфът на Онуй така или иначе вече е пълен.

И целият този лицемерен и гаден поход към властта се разигра на фона на подновилата се вълна от самозапалвания на хора. Онуй е в състояние да изсмуче въздуха от едно общество и да създаде усещането за безкрайна екзалтация на високомерието и студенината. Само вижте бъдещите управленци - те са готови да ни залеят със своите клишета, със своите идиотски дрънкания за реформи, които ще ощетят всеки един българин, бъдете убедени в това. Онуй не дава пет пари за обикновените хора, а сега вече си има и съучастници. Тези съучастници, които казваха, че няма да го връщат. Хахахахаа.

Жалко, ако наистина е имало хора, които са вярвали, че промяната може да дойде, когато почнеш да танца с Дявола. В този танц можеш да изгубиш душата си и всякакви идеи, но няма никаква възможност да го спечелиш. То заради това Онуй чакаше търпеливо. Онуй просто знаеше, че неговото време ще дойде. И, че най-викащите ще му бъдат най-верните съюзници. Аз твърдя, че Онуй не сбърка.

Сбърка единствено като подценява търпението на този народ. Но това ще го видим тепърва.