Обикновено не
се зачитам в текстове на десни анализатори, посветени на проблемите на
левицата, защото там има толкова огромно неразбиране и непознаване на
материята, че все едно четем есе на Милко Калайджиев посветено на струнната
теория за вселената. И все пак надделях над себе си и тези дни (след като
отлагах доста време) най-накрая се престраших да се сблъскам с текста на Даниел
Смилов озаглавен "Защо лявото е в криза". Привлече ме заглавието,
което с триумфалистки патос обобщава за криза на цялото ляво в България, дори
на лявото по принцип, въпреки, че е фиксирано основно и единствено в БСП. Но
това е фокуснически трик - проблемите на една отделна партия да се припишат на
цяла една политическа линия. Елементарен трик с карти на политологията, който
ще подминем с кротка въздишка в стил "тия никога няма да се научат".
И така - защо
лявото е в криза според Смилов. Слагайте очилата да четем. Първо, защото лявото
станало русофилско. А от това съждение веднага следва това, че лявото било
путинофилско и после се пуска в ход традиционната филипика срещу Русия, която
въплащавала всичко срещу, което модерната левица се бори. Това е също подмяна
на аргументацията. Левицата застъпи русофилството не, защото иска да установява
тук политическа система като руската, а защото доминацията само на една гледна
точка в световната политика, води до системни кризи навсякъде по земното кълбо.
Журналисти и доносници от старото поколение като Петко Бочаров могат да си
позволят да пишат меланхолични статии за това как ботушът на Роналд Рейгън е
тъпкал полицейски навсякъде и това да предизвиква сълзи на старческо умиление у
него, но обикновените хора не могат да бъдат държани в този диктат на
еднополюсното тъпоумие.
Всъщност
големият въпрос е - защо десницата у нас трябва да е задължително антируска,
защото това системно я лишава от по-широка база. Смилов е приел за нормално
8-те процента на РБ да гравитират завинаги около могъщото авторитарно тяло на
ГЕРБ, но това не отменя факта, че 8 на сто е максимумът, който русофолската,
истеричната и психясала десница може да вземе. Понеже тя е антиисторически и
антилогична. БСП днес се задъхва по тази тема, защото оща плаща за едната
година в която се правеше на сляпа за проблема. Нейният електорат още не е в
състояние да й прости първата протегната ръка на киевската хунта и заради това
тя има проблем с идентичността си. Защото политическата хирургия - да отделиш
левите идеи от тяхната естествена русофилия на българска почва просто не
сполучи и никога няма да сполучи. Тоест Смилов предписва възможно най-погрешния
курс на левицата и го прави с тъмна цел. Русофилството е дисидентство. Това е
антистатуквено мислене и грантов интелектуалец трудно ще го разбере. Грантът е
инструмент на статуквото и заради това носителят на такъв се стреми да убие
всяка истинска опозиция в зародиш.
Точно поради
тази причина Смилов провижда като грешка някакъв въобразен антиамериканизъм на
БСП. Въобразен, защото ръководството на БСП досега нито веднъж не е
демонстрирало такъв. Дали това е добро или лошо може да е обект на такъв текст,
но е факт, че елитът на партията досега не е давал глас на това, което
членовете ежедневно си говорят. Но САЩ е просто подробност вкарана в текста, за
да може Смилов да пробута основния си постулат. Той гласи (дръжте се здраво за
столовете си): "Една модерна левица също така не би трябвало да е против капитализма
по принцип". Нормално било левицата да е срещу неолиберални интрепретации
на капитализма, но не и срещу самия капитализъм.
Ако модерното
на левицата ще се състои тя да се откаже в битката си срещу капитализма и то по
принцип, тогава крайният продукт ще е някаква пластмасова, фалшива левица.
Такава пластмасова левица може да е безкрайно удобна на стерилния свят на
глобалното консуматорство, но тя няма да е в състояние да вдъхновява никаква
хора, освен поредната порция кариеристи. И буквално казано това е един от
основните проблеми на БСП. Тя се отказа от битката си с капитализма и прие
редица десни догми за непоклатими. Едва напоследък се чува за битка с
неолибералното икономическо статукво, но тя идва, когато вече е трудно да
убедиш гневните, че можеш да бъдеш техен глас. Какво ще рече една левица да се
откаже от битката с капитализма? Каква тогава ще е политическата разлика между
ляво и дясно? Че едните носят по-скъпи костюми от другите ли? Това е модерната
болест на света - някой много иска разликите между идеологиите да бъдат сведени
до критичен минимум. Защото в свят в който няма разлика между политическите
идеи е удобен за политически монопол свят. И ударите срещу БСП следват един
след друг, защото електоратът на БСП отказва да се подаде на тази дресировка.
Това е електорат с памет, който знае каква държава бе разпродадена във
времената, които днес наричаме подло "преход" вместо да го наречем с
истинското име - обир в големи размери.
След това вече
Смилов решава да захвърли оригиналностите и да мине в обичайния тон за десен
интелектуалец. Левицата била носталгична и това е проблем.
Проблем от
гледна точка на какво? От гледна точка на това, че политическата легитимност на
новите елити е напълно срината, защото не успяха да осигурят просперитет. Трябва
ли да припомняме, че Плевнелиев каза, че предпочитал да бъде лидер на свободна,
макар и бедна страна. Защо трябва двете да се противопоставят. Не е ли
по-добре, и свободна, и просперираща? Смилов е сляп за дефектите на
демокрацията у нас или на това, което минава за демокрация. Това е особената
шизофрения на българската десница. От една страна положението в страната не им
харесва и било продукт на комунистите, от друга - защо имало носталгия. Тоест с
описването на това като проблем десният анализатор по-скоро диагностицира себе
си, а не левицата. Левицата няма проблем с носталгията, или този проблем се
състои в това, че сега тя е неспособна да предложи цялостен държавнически
проект. А кое ни предлага като план десницата? Европейски съюз и НАТО? Да, но
от дъвкане на темата тези две понятия вече нищо не означават и трудно
представляват някаква база за политически ентусиазъм. И това е дефект на
десницата. Тя толкова много си игра с темата ЕС като котка с олигаванено гумено
пате, че я изтърка до невъзможност. Да не говорим за перверзните и патетични
опити десницата да се самовъзкресява всеки пък като си фантазира, че нейната
играчка е заплашена.
След това
последователно следват няколко други обвинения - че БСП е антиевропейска, че
защитава само "втората България" и, че действа единствено
ситуационно.
За да не бъдем
безкрайно критични ще споделя, че обвиненията за ситуационност са верни. Друг е
въпросът, че тук те се отправени, защото БСП настъпи сериозно обирът на века -
взимането на 16-те милиарда заем за който беше предвидено да се случи в пълна
тишана на еротичния копнеж на РБ към ГЕРБ. Картината на тази
финансово-политическа любов бе нарушена от превръщането на темата за дълга в
тема номер 1 и това смути покоя както на грантовите интелектуалци, така и на
Реформаторския блок, които пострадаха най-много, защото се видя, че са готови
да следват Бойко Борисов като вярно кученце.
Колкото до
липсата на градска лъскавина в БСП, това е обвинение, което ще оставим на
съвестта на този, който го е отправил, защото огромната вина на десницата е, че
има такова разделение на две България. Можем да припомним всички десни
излъскани сноби, които отново и отново упражняваха столична ирония върху
провинцията. Подобно елитаристко мислене превърна София във вампир, който убива
цялата останала държава, защото в нея се концентрират всички инвестиции, а
останалата територия започва да прилича на икономическа пустиня.
Изобщо след
четенето на текста на Смилов, странно защо, се изпълних с неразумен оптимизъм.
Ясно е, че статията е написана като димка, която да прикрие крещящото
противоречие в традиционната десница, нейното шокиращо обезличаване и
маниакалната жажда и преяждане с власт. Но опитът да се обяви лявото по принцип
в криза е симптом за страх. Не напразно Смилов толкова много хейти СИРИЗА и я
изкарва антиевропейска по принцип. Десният политолог се ужасява от всеки опит
за промяна на статуквото. От всяко едно формулиране несъгласие с ботуша на
монополното геополитическо или управленско мислене днес. И през този страх
можем да открием бъдещето на левицата. Тя вече не може да си позволи танца с
десния дявол. Левицата ще се съживи истински, когато престана да робува на
проповедниците на статуквото и стане сила на истинската промяна. И дали това ще
е БСП зависи само от нея. Фактът, че Смилов я мрази е един неочакван бонус от
съдбата. БСП трябва да го осъзнае и да бъде обратното на това, което й
предписват.
No comments:
Post a Comment