Средният пръст на Жан-Клод Юнкер

Дайте първо да си спомним малко. И полеем с меланхолични сълзи розовото минало, така изящно, утопично и пълно с прелестни думи.

Датата е 4 декември, 2014 година. Четири дни по-рано става ясно, че Русия зачертава от своите планове "Южен поток" и трансформира проектът да минава през Турция. България се оказва с пръст в устата, десните анализатори тръгват колективно да шумолят, че нищо страшно не било станало, че тежките вериги на газовите зависимости били рухнали, че пред страната се откривал оптимистичен хоризант, пък бил той и безгазов. Независимо от залъгалките за идиоти обаче, премиерът Бойко Борисов след няколкодневно мотаене като муха без глава, все пак хвана самолета за Брюксел, за да види има ли Европа единна позиция и какво трябва да се прави оттук-нататък. Само една забележка - това е съдбата на безгръбначните държави - другите си имат лидери, които веднага действат, нашите първо трябва да отидат да питат.

Жан-Клод Юнкер прие Борисов с отворени обятия. Двамата се разцелуваха пред камерите. Ако някой се вгледа внимателно в кадрите от миналото ще види, че нашият премиер е почти разтопен от любов. Самият Юнкер говореше като влюбен: "България е велика нация и зад нея стои цяла Европа". А после добави трогателно: "Ние трябва да направим това, което е най-добро за България и по този начин най-добро за Европа".

Репликата предизвика колективен анализаторски оргазъм. "България не получи газ, но спечели доверие и еврофондове", рече Иван Кръстев. Тази реплика обобщава целият поетичен опит да опишеш в прелестни краски сделка, която е от типа "нещо за нищо". Но пък какви сладостни романтични анализи се появиха - как Юнкер лично е подкрепил България. Говореха, че сега вече сме изтеглили джакпота, защото лично шефът на ЕК се е ангажирал с българските каузи и сме щели да живнем. Някои презрително коментираха, че Путин, този демоничен сатана с пръсти от тръби и дъх на петрол, ни предлагал само един банален газ, а пък Европейската комисия ни осигурявала бъдеще със своята подкрепа.

И на нашата улица щеше да изгрее слънце. И при нас щеше да живее по-хубаво, по-весело...

Бъдещето обаче свърши неочаквано. Почти като дерайлирал влак. Тези дни се появи един предварителен доклад, който оценява проектите, които са кандидатствали за финансиране от Плана за стратегически инвестиции на ЕС за 2015-2017, известен още като плана "Юнкер". Дори и без да изпадаме в крайности, тъй като това са първоначални оценки, а всички знаем, че процедурите в ЕС са тромави като подпийнал борец, който се опитва да се върне на ринга, все пак можем да видим, че България дала общо 18 проекта има шанс да получи 38 милиона евро по един-единствен проект, и то, който се прави съвместно с Гърция - изграждането на междусистемната газова връзка между двете страни. Тук няма да коментираме това, че оценката на българската страна е, че проектът струва над 200 милиона евро, важно е както се казва отношението към "великата нация". А отношението е ясно изразено. То просто отсъства. Или както се изрази базираният в Англия журналист Йордан Мичев: "Не ни имат дори за деветата дупка на кавала...". Това е изключително точно определение за демонстрацията на отношение към България. Европа се оказа голям разсипник на топли и любовни думи, но удивителен съперник, когато трябва да изразява любовта си в някакви дарове. И само да напомня - България не иска тези пари наготово като някакъв ритуален жест, зад повечето искания стоят проекти, но планът "Юнкер" е удивително безсърдечен. Очевидно в погледа на шефа на ЕК и на ордата му от експерти това, че сме "велика нация" по удивителен начин трябва да е достатъчно да сме кротки, тихи, спокойни и радостни.

Нека да ви припомня какво каза Иван Кръстев през митологичния декември - "България спечели доверие и еврофондове". Когато човек чете предварителните оценки се вижда, че нито една от ефимерните валути на Кръстев не е притежание на страната ни, защото от най-голямата възможно спасителна сламка, а именно плана "Юнкер" ни изритват с грандиозен шут.

Анализът в доклада показва още, че най-много пари ще отидат при най-старите страни-членки на ЕС, които по случайност са и най-богатите. Ако това е справедливост или триумф на правилата значи някой просто е бил роден в алтернативна реалност.

Зад оценките в този доклад се вижда един мащабен среден пръст на Юнкер и на богатите страни-членки към тези по-бедните и по-новите. В него се оформя скелета на тази прословута Европа на две скорости. Сега вече мога да ви кажа и какво ще представлява тази Европа - едните ще получават пари, а другите потупвания по гърба. Толкова е просто и ясно.

Но нали ни казваха друго. Нали ни описваха ЕС като величествена общност, където тържествува световна справедливост? Къде останаха проповедниците на големите лъжи? Къде останаха грантовите надзиратели на статуквото? Когато такава новина се зададе на хоризонта те се изпокриват, а като изпълзят пак ще твърдят, че ние сами сме си виновни. Да, ние сме виновни, но просто, защото сме се оставили на милостта на двойните стандарти и на утешението, че Европа стои зад нас понеже сме велика нация. Как стои? С 38 милиона евро. Това е цената на нашето величие. Това средният пръст на Жан-Клод Юнкер. Той го показва и в лицата на грантовата интелигенция. 

Но, братче, тия са толкова тъпи, че пак ще го възприемат като благословия...