Наскоро
случайно попаднах в едно телевизионно предаване, където със съветника на
вицепремиерката и вътрешен министър Румяна Бъчварова Тома Биков трябваше да
говорим за нестабилностите на управлението, възможно ли "това, което имаме
като парламент" (речникът на Цветан Цветанов е възхитителен) да се
разпадне на съставните си части и защо у нас политическите престрелки се
превърнаха в медийно ежедневие. Разговорът течеше забързано, но доста дежурно
до момента в който аз не споделих своите подозрения, че може би в ГЕРБ започват
да текат някакви дълбинни процеси, които няма да наречем разпад, но поне поява
на два лагера, които носят различни мнения. Тогава Биков в пристъп на истинско
вдъхновение ме контрира - "Е, хайде сега, навремето дори в КПСС имаше
различни мнения". Признавам си аналогията между ГЕРБ и КПСС никога не ми
беше хрумвала. Въпреки всички опити през годините явлението "партия на
Бойко Борисов" да бъде обяснено с някаква съвестна и праведна политическа
аналогия, на никого не му е идвало наум да направи връзката между ГЕРБ и КПСС.
Подозирам, че и Тома Биков не го направи нарочно, неговото си беше реторическа
експлозия, а не осъзната идея, че едната партия неусетно води към другата.
Силата на
думите обаче е в това, че един път изречени те просто не могат да бъдат
изтрити. Логическите връзки са форма на интелектуална магия - в мига в който ги
откриеш няма как да ги върнеш в нищото, те остават като политически призрак
край теб и настояват да бъдат развити до край, да бъдат превърнати в текст,
защото иначе никога няма да ти дадат покой. И така един път видяна аналогията
между КПСС и ГЕРБ просто не може да бъде пренебрегната. Но преди да я развием
напълно, нека да проследим интересния процес, който ни доведе до нея.
В рамките
на три седмици се случиха две много интересни неща в ГЕРБ, които поставят под
съмнение нейният образ на монолитна лидерска партия, където няма подводни
течения и скрити на дъното акули. Първият знак за това беше пресконференцията
на гербаджиите Цвета Караянчева и Александър Ненков, които изчетоха декларация
пред журналисти за това как настояват Бойко Борисов да отстрани кадрите на ДСБ
от властта. Причината за гнева им беше узаконената парламентарна шизофрения на
формацията на Радан Кънев, която уж мина в опозиция, но остави своите чиновници
в министерствата точно както кукувицата мъти в чужди гнезда. Конфликтът обаче
не бе разрешен. От далечен Брюксел Борисов обяви, че ето на, докато той е
чужбина екипажът на кораба е вдигнал бунт, но пък декларира, че няма да
уволнява никого. Това противоречие даде повод на мнозина да заподозрат, че
въздесъщият Цветан Цветанов като кукловод е задействал верните си талибани да
клатят кораба, за да даде знак за политическата сила и изчерпващо се търпение. Въпреки,
че точно в това противоречие може да се порови по-дълбоко, защото е очевидно,
че то съществува, макар и нелегално, а все още и не напълно оформено, медиите
предпочетоха да останат с широко затворени очи, слепи за мисията на истинската
журналистика да бъде безпощаден анализатор на автентични процеси, а не да броди
в собствени измислени светове.
Медийното
затъмнение обаче няма как да скрие реалностите. Миналата седмица политическото
напрежение в ГЕРБ отново се прояви. Парламентарната комисия по вътрешна
сигурност и обществен ред, чийто пресен-пресен председател е Цветан Цветанов
поряза законопроекта за МВР, любимата рожба на Румяна Бъчварова. Ефектно, но
очевидно изчислено предварително - само представителите на ГЕРБ гласуваха със
"за", а всички останали посякоха предложенията, дори и партиите от
четворната коалиция за които се предполага, че трябва да са верен страж на
правителството. Бъчварова излезе пред медиите и обяви, че законът е бламиран и
тогава всички, които се правиха на слепи преди изведнъж обявиха, че дългата
ръка на Цветанов отново се усеща зад целия този процес. Бившият вътрешен
министър дръпна пространна реч в комисията в която подобно на сив кардинал с
йезуитски тон каза, че предложенията не покривали очакванията в сектор
"Сигурност", а начинът по който били направени повдигали въпроси за
това дали изобщо има комуникация между институциите. След като размаха секирата
обаче Цветанов обяви, че обвиненията му не били пряко към Бъчварова, а че тя
носела вината на някой друг, защото не било много ясно кой е автор на
законопроекта.
Изданията
на Прокопиев веднага се хвърлиха да бранят своята любима социоложка с
разтърсващи анализи за цената на "студената война в МВР", отсрещната
медийната групировка пък почна да рита Бъчварова и така се заплете един
конфликт, който има потенциала да се превърне в истинска битка с мелодраматична
пиротехника.
И тук е
време да се върнем към темата за КПСС. ГЕРБ станаха жертва на своя собствен
медиен образ. От години те градят имидж на лидерска партия, която прилича на
отряд от камикадзета - каквото каже Лидера това се случва и всяко отклонение от
партийната линия се наказва с изхвърляне в мазето на политиката. Тази схема
работеше по време на първия мандат на Бойко Борисов, но сега започва да пуска
искри като развалена електрическа инсталация. Властта в България е като бавно
действаща отрова - тя деградира и най-стабилните формации, унищожава като
болест и най-силните лидери, защото у нас властта произтича не от народа, а
винаги е била в ръцете на задкулисието в различите негови форми, пък били те и
умни и красиви понякога.
Ако се
заровим в историческите книги ще видим, че точно подобни процеси подриват и
КПСС, процес, който застива драматично при Брежнев и се засилва със светлинна
скорост веднага след неговата смърт. КПСС не е единно образувание, защото,
когато една партия се слее с държавата, тя като чудовище поглъща всичко, в това
число и интереси, които няма как да не се сблъскат един с друг. С други думи
генералният секретар на КПСС, пък бил той и могъщ, ужасяващ и тираничен като
Сталин или книжен плъх, бюрократ до мозъка на костите си и мижитурка като
Константин Черненко иска или не, се превръща в арбитър, в баланьсор, който дава
предимство на едната или другата съперничеща си страна. Когато цялата власт е в
ръцете ти този номер минава лесно, поне докато има някакво развитие или поне
някаква видима цел, която да подлъгва масите, че държавата се движи към
светлото бъдеще.
Вторият
кабинет на Борисов обаче е точно като постбрежневска депресия. Икономиката
цикли, растеж няма, а опитите на пазарните икономисти да се опитат да убедят
гладните българи, че не са толкова гладни минават точно толкова колкото
статиите в "Правда" от 1984 година, че комунизмът е неизбежен. В този
смисъл генсекът на ГЕРБ вече не държи всички козове да укротява своята партия и
да я държи в абсолютна дисциплина. Точно това заражда недоволството в редиците
на ГЕРБ. Този процес е логически неизбежен. Те са партия на властта и за тях
деленето на власт е абцес, проблем, който може да се разреши само с
изтискването на чуждите тела от властта. И точно както навремето в КПСС от един
момент нататък генералният секретар е само лицето на властта, лидер единствено
на секретарките си, а истинските лостове се държат от по-невидимите апаратчици
надолу по веригата, които именно, защото имат власт няма как да не участват в
бойните действия за влияние в партията. Действията на Бойко Борисов напоследък
всъщност показват, че той инстинктивно усеща, че властта му е застрашена. Не
напразно в солова телевизионна акция премиера побърза да обяви, че нито той,
нито Цветан Цветанов ще бъдат кандидат за президент. Цветанов нямало да може да
победи, а пък Борисов не искал да дезертира от отговорностите си. Това не е
единствено опит за шамар на самозабравилия се Цветанов, това начин на Борисов
да се самоубеди, че властта все още е само и единствено в неговите ръце, но по
трудния начин той ще научи, че това повече от всякога май не е вярно. Навремето
Троцки, идеологът, пламенният ръководител, звездата на революцията си е мислел,
че лидерството в Русия е негово по право след Ленин, а се оказва надхитрен от
анонимния апаратчик Сталин, който по онова време е един обикновен оргсекретар.
Който държи кадрите и структурите държи цялата власт. Лидерството, оказва се, е
продукт не само на блясъка, а на тежкото бюрократично усилие да държиш кадрите
на своя страна.
И така
всъщност КПСС, пардон ГЕРБ, вече не са автори на своята собствена съдба, а са
станали жертва на властовата деградация и плуват в океана като шамандура, която
е изпусната от контрол. Тоест проявите на вътрешно напрежение не са някаква
журналистическа измислица, а са естествен продукт на факта, че ГЕРБ освен
лидерска партия не могат да бъдат никаква друга. Лидерската партия е дефект на
демокрацията, защото как една формация, която познава само едноличното начало
може да управлява демократична държавна машина?
С всички
тези разсъждения съвсем не искам да кажа, че още утре ГЕРБ ще рухнат като
небостърчач, ударен от самолет, а че процесите на разпад са почнали. КПСС не
рухна веднага след Брежнев. Трябваше да се сменят още двама лидери преди да се
появи Горбачов, който можем да наречем с прокълнатата дума
"реформатор", който да продаде и унищожи всичко. Дали някой Горбачов
не се кани да идва на власт в ГЕРБ?
Ще разберем като почнем да чувае звука от
зловещо срутване.
No comments:
Post a Comment