Александър Симов: Българската "стабилност" може да прерасна в голяма катастрофа

Интервю за радио "Фокус"

Водещ: Господин Симов, вие сте сред малкото медийни гласове, които не пестят критики и остър език по адрес на воденото от десницата правителство. Вие как виждате най-голямата лъжа към българските граждани до днес? А защо не и най-голямата шега с избирателите?

Александър Симов: Вижте, трудно е да се посочи една най-голяма лъжа. Но трябва ясно да кажем едно – това управление се състои единствено и само от лъжи. То използва лъжата като основен компонент за спойка между тези несъвместими политически субекти, които влязоха в коалицията. Цялото това управление, което имаме днес, беше възможно да се изгради върху една огромна измама към българските избиратели. Всяка една от партиите в коалицията, четворната коалиция, които участват днес излъга своите избиратели. Спомнете си Реформаторският блок, които говореха колко много ще се борят срещу Бойко Борисов, а в крайна сметка приеха офертата му за управление, Радан Кънев, който каза, че не спазил свое обещание, което е просто евфемизъм за една опашата лъжа, че няма да гласува за Борисов като премиер. Да припомним и АБВ, и Ивайло Калфин, който 10 месеца преди да стане вицепремиер каза, че неговият основен политически противник остава ГЕРБ, а в крайна сметка коленичи пред Борисов, какво да кажем за Патриотичния фронт… Изобщо пред очите ни, когато се съставяше този кабинет бе изговорена първата лъжа, а след това тя се мултиплицира в безкрайна поредица от много лъжи във всички сфери. И най-голямата лъжа на този кабинет вероятно е идеята, че той е дошъл да реформира каквото и да е. Този кабинет дойде да краде, дойде да усвоява пари и прави единствено и само това. Въобще този реформаторски план, който чухме от едни декларации е нещо като спец ефект. Нещо като димна мъгла, в която да може да скрият всъщност далаверата, която ги крепи.

Водещ: Мантрата за стабилността е любимият рефрен на участниците в управлението. Има ли някакво основание да говорим за стабилност в момента – финансова, икономическа, социална?

Александър Симов: На мен лично мантрата за стабилността ми звучи като сюжет на роман за Стивън Кинг. Какво ще рече стабилност? Пациентът в будна кома също е стабилизиран, също е стабилен. България е страна в будна кома в икономически и в политическия смисъл, и изобщо да поставиш за свръх цел на своето управление стабилността, означава да кажеш, но да се опиташ да скриеш, че всъщност нямаш намерение да управляваш, а изпускаш всичко и се надяваш нищо да не се разруши. България е една изпусната страна, България е една за съжаление вече провалена страна, в която хората само като чуят за стабилност и започват да псуват. Хората само като чуят за реформи започват да псуват. Тоест въобще да се гордееш с нещо, което го няма, също е особена шега. Особена проява на някакъв много особен черен хумор. Някакъв такъв садистичен маниер на тази власт да се гордее с нещо, което го няма. Когато погледнете хората навън и видите как те броят последните си пари за храна или пък за сметки, и ако им кажете, че трябва да се гордеят с това, че държавата е стабилна – най-вероятно което ще получите е или ритник, или ругатня. Това е България в момента. Властта и хората живеят в паралелни светове и само това позволява на Бойко Борисов и въобще на реформаторските кадри да говорят как стабилността процъфтявала и хората едва ли не я оценявали. Нека да излязат, да отидат по селата, да отидат в малките градове, да излязат по улиците на София, за да видят какво е истинското мнение на хората.

В крайна сметка упойката на ГЕРБ, наркозата ГЕРБ вече е свършила. Много хора, дори такива, които са гласували за тях, вече си дават ясна сметка какво чудовище са произволи със своя вот, тъй като те не само създадоха безпринципна коалиция, те създадоха своя паяжина във всяка част от България, която изсмуква ресурси в своя полза. Знаете ли, медиите сега много ни занимават със скандала „Панамагейт“, обаче смятам, че той не стига до обикновените българи по една много проста причина – тях много повече ги интересува кой кога ще направи скандала с българското изсмукване на пари, за да разберем как сегашната власт и сегашните кадри обогатяват себе си и своите роднини през тази власт. Всъщност десницата за съжаление винаги така е разбирала властта – като начин да обогати своите структури, своите собствени политически октоподи и нищо друго, никакво развитие. Другите хора са оставени да съществуват ден за ден, без ясна перспектива, без ясна цел, без видима политика, която да се води в тяхна полза. Резултатът от това е, че все повече ще стават такива анкети. Дано те да доведат и до реалното осмисляне на това, че промяната е необходима.

Водещ: Хората споменават винетките, споменават здравната реформа. Излъга ли министър Москов с онези свои първоначални обещания за повече пари? А шофьорите, дали и те не бяха подведени по някакъв начин?

Александър Симов: Нека да обясним набързо. След като министър Петър Москов извърши свои определени действия и започна да се държи като медиен нацист по телевизионните блокове, той получи прякора си Петър Менгеле. Защото, и смятам, че това е много справедлив прякор, тъй като под неговото мъдро и величаво ръководство здравната система се превърна в нещо като концлагер. Ние нямаме здравен министър, имаме комендант на концлагер, който се опитва да не допусне някой да каже нещо срещу водената от него политика. Всеки човек, който се е сблъсквал със здравната политика или т.нар. здравна реформа на Петър Москов, е наясно, че попадането в здравната система в момента е преживяване по-лошо от смъртта. Тъй като могат да те мотаят от инстанция, на инстанция, на инстанция. А да не говорим, че трябваше Конституционният съд да се намесва, за да спре неговата налудничава реформа да дели пакетите на две, което гарантираше това, че здравеопазване ще получат само най-спешните случаи, всички останали ще трябва да чакат въобще този десен министър да им обърне внимание. Това е дясната реформа в здравеопазването. А колкото до шофьорите, също трябва да обърнем внимание на грандиозната лъжа на Лиляна Павлова и въобще на нейния екип за това, че винетките няма да бъдат вдигани. И те не само, че ги вдигнаха, но и цинично заявиха, че всъщност вдигайки ги в България пак имало евтина винетка, в Швейцария били по-скъпи. А кога доходите на българите ще станат като швейцарските? Изобщо българската десница, вече тук трябва да я отделим от европейската, се отнася с парите на хората като със свои собствени средства. Единственото, което прави като политика тя, е да бръкне в портфейлите на тези, които малко са повдигнали глава, са поели въздух, за да може да ги натика обратно в блатото. И смятам, че политиката на постоянната лъжа, на перманентната измама, трябва да получи своя отпор. Ето, шофьорите се вдигнаха, обаче някак си протестът им затихна. Лекарите излязоха, протестът им затихна. На мен ми е ясно, че това са само искри, които предвещават някакъв голям политически взрив. Нека да си припомним, и това трябва винаги да го помним, първото правителство на Бойко Борисов, което се оплете също в грандиозна мрежа от лъжи, не изкара пълния си мандат, понеже в един момент хората излязоха на улиците, ударени до кокал от непосилните сметки за ток. Не знам защо си мислят, че сега ще им се размине същата история.

Водещ: Да си поговорим малко за 16-милиардния заем – също една доста интересна тема.

Александър Симов: Любимата тема на народа, да.

Водещ: Тази идея беше прокарана, въпреки всичко. В същото време, обаче, дежурният отговор на всички искания за увеличение на социалните разходи – няма как. Включително и от страна на социалния коректив АБВ.

Александър Симов: Първо да кажем, че АБВ са социален коректив на тази власт точно толкова, колкото Азис може да мине за Лучано Павароти. В АБВ няма нищо социално. Това е една партия, създадена само да консумира власт и да осъществява кариеристичните амбиции на шепа хора, които неясно защо се опитват да се титулуват като леви. Тоест тях ги изхвърляме от уравнението. Това е една партия на злобни кариеристи. Другото обаче е много по-важно – същите хора, които по времето на Пламен Орешарски плашеха едва ли не със самозапалване за заем от 1 милиард и то за попълване на кофти бюджета на Симеон Дянков, след това, идвайки на власт, веднага поднесоха на българския народ солената сметка от 16 милиарда, след което добавиха още някакви милиарди към нея. И общата цена на управлението на четворната коалиция между Реформаторския блок, ГЕРБ, АБВ и Патриотичния фронт, вече стига към 20 милиарда. Това е солената цена на стабилността, разбирана по Бойкоборисовски. Започвам да си мисля, че ГЕРБ и присъдружните й партии – това са партии паразити. Те знаят да живеят само върху такива готови пари и не знаят как да генерират някакъв наистина реален доход. В България просто няма икономика, няма нищо друго и тези партийки, за да могат да осъществяват себе си и да имитират управление, знаят единствено и само да живеят на базата на заема, на парите, които бъдещите поколения ще трябва да плащат. Да припомним, че първото управление на Бойко Борисов се характеризираше по същия начин. Само за няколко години ГЕРБ успяха да унищожат 4 милиарда, оставени им във фискалния резерв, 4 милиарда на плюс, оставени им от толкова лошата тройна коалиция, Дянков успя да прехвърли милиард и половина от резерва на здравната каса в бюджета и тези пари се стопиха. Изобщо досега в двата си мандата, в които ГЕРБ са били в управлението, те са показвали единствено това, че са паразити. Те смучат готови финанси, разпределят някакви порции с тях, но доход не генерират. И това е причината вероятно думите социална политика и социални помощи да ги дразнят. Защото да дадеш социални помощи на някой, да увеличиш социалните помощи, означава да намалиш парите, които герберските кариеристи ще вземат. Това е моделът на управление на българската държава – една малка шепа от бюрократи си угаждат по всякакъв начин, а всички останали хора са оставени да оцеляват кой както намери за добре. Ето това е стабилността и солената й сметка – за две години 20 милиарда. Не ми се мисли каква ще е сметката, ако те останат още две години на власт. Но да се надяваме, че това няма да се случи.

Водещ: Хората възприемат всички тези реформи в здравеопазване, в съдебната система, в образованието дори, като един пълен хаос. Защо така го възприемат хората? Не разбират ли реформите или просто нещо куца в цялата комуникация?

Александър Симов: Защото в България реформи не се правят, това трябва много ясно да стане. В България думата реформи служи на властта да прикрие това, че всички действия, които тя предприема, са негативно насочени към хората. Пак бедните плащат цената на всичко, което властта прави. Думата реформа в България често скрива неща като масови уволнения, като намаляване на заплати, като всякакви такива командно-административни преструктурирания, които само навреждат на работата на отделни звена. Тоест стигнахме дотам, че на 26-та година от прехода, когато хората вече чуят „реформа“, те знаят вече, че това ще е в тяхна вреда и го знаят с основание. Точно заради това тук вече власт и народ говорят на различни езици. От една страна, виждаме телевизионната България, която излиза, състояща се от политици, анализатори, разни други психо десни, които излизат и започват да говорят за някакви неразбираеми неща, като вдигане на доходи, като успешни реформи, и от друга страна, когато човек си погледне портфейла в края на деня и види как в него дрънкат някакви последни останали стотинки, този сблъсък между телевизионната и реалната България рано или късно ще получи своето политическо изражение, тъй като не може да продължава така.

Има и друг проблем в борбата с престъпността, тъй като благодарение на абсолютната некадърност на Румяна Бъчварова, няма какво да се лъжем, тази жена абсолютно не става за този пост и можем до утре да си говорим за нейните грешки, които допусна като министър с липсата на знания за това как да се управлява тази система, има нещо, което трябва да си кажем откровено. Да, трябва да се води битка с организираната престъпност, тъй като щетите от нея са много големи. Но обикновените хора страдат най-вече от неорганизираната престъпност, от тази стихийна вълна от кражби, разни полунеорганизирани цигански банди и разни други. А с неорганизираната престъпност МВР не води битка. Има села, през които съм минавал, които виждат полицаи един път годишно. Хората всяка вечер се заключват с по три катинара, слагат си решетки на вратите, защото превърнали са самите си домове в затвори, за да могат да спят спокойно и поне да се подсигурят малко, че няма някой да влезе в къщата им да тършува за последните им останали 10 лева. Ако само отворим теченията на вестниците в последните 6 месеца, ще видите колко често има следната случка – влиза някакъв крадец в къщата на възрастна пенсионерка и й взима последните 5 лева останали. За каква държава говорим? Когато, обаче, излезе Румяна Бъчварова да говори, в нейните приказки отсъства картината на тази България, просто я няма. Тоест огромна част от България е потънала в такова зловещо беззаконие и е превърната на практика в някакъв свиреп феодализъм, където всеки оцелява сам за себе си. Много е лесно някой позьор от жълтите павета с претенциозния си интелектуален речник да ми говори за евроатлантически ценности, но нека да ходи да го обясни на онези хора, които всекидневно се заключват, за да си опазят двата килограма картофи в мазето, за да не влезе някой да им го обере. Изобщо тези две Българии съвсем не са някаква метафора, те реално съществуват така. Има някакви хора, които тук медийно си въобразяват, че България върви към бъдещето и другата част от България, която трайно се е закотвила в миналото.

Водещ: Хората изразяват притеснение и от бежанската вълна, от борбата с корупцията и спрените обществени поръчки. Как можем да ги определим тях?

Александър Симов: За мен това е някакъв сюрреалистичен спектакъл. Казвам го така малко увъртяно и сложно, защото това със спрените обществени поръчки по никакъв начин не може да бъде борба с корупцията, най-малкото, защото никой не си направи труда да изясни има ли право премиерът изобщо да извърши това действие. Въобще не коментирам самите поръчки. Те може и да са много лоши. Въпросът е, че са спечелени и в една държава, в която има законност, премиерът трябва да уважава закона и да знае къде свършват неговите права. В държавата на Бойко Борисов, обаче, всичко е възможно, тъй като за него законът е врата в полето, той може да го погази по всяко време. Но, когато бориш корупцията с незаконни мерки, с какво си по-добър от нея, от тая корупция? С какво? Ти си силата на доброто ли, когато постоянно газиш Конституцията? В този смисъл аз продължавам да смятам, че това със спрените обществени поръчки беше просто спектакъл, за да може Бойко Борисов да застане отново в своята любима поза и да каже: ето, лично аз определям политиката в тази държава. А и вероятно да опита да пласира своето корпулентно тяло по същия начин, като евентуален кандидат за президент. Знае ли човек. Но въпросът е, че не може политиката в тази държава да е подчинена на желанията на един единствен човек и на неговите телевизионни, ранносутрешни телевизионни махмурлуци или не знам си какво. Смятам, че това е пародия на борба с корупцията.

Водещ: С едно изречение – накъде отиваме?

Александър Симов: Отиваме към катастрофа. Българската стабилност, родена от голямата лъжа на това управление, може да прерасне в голяма катастрофа, ако няма промяна в близко време. Затова призовавам всички хора, които изразиха своя гняв по този начин. Борете се за тази промяна, борете се за България, тъй като в ръцете на тези паразити, България няма да издържи още дълго време.