Истинският
разцвет на българското кино се случи през 2010 година. Разбира се, подобно на
чудовищен махмурлук от който те цепи тиквата, а устата проклина цяла вселена,
всички се мъчим да го забравим, да го изтикаме в тъмните кътчета на съзнанието,
но уви, политическата природа на реалността е такава, че кошмарът отново и
отново се завръща под формата на неочаквани присъди и дълбоко бъркане в джоба
на данъкоплатците.
Преди да
поговорим за Голямото Завръщане е добре да припомним ароматът на онези дни, да
погледнем с гняв назад към онези мътни времена, когато внезапно седмото
изкуство с марка "МВР" процъфтя като нелегална порноиндустрия. Само
няколко месеца след възкачването на ГЕРБ на власт през 2009 година стана ясно,
че новата власт няма амбиции да управлява реално. Точно обратното - първото
правителство на Бойко Борисов много постмодерно схвана, че в съвременната епоха
е достатъчно да окупираш телевизионните студиа, за да създадеш видимост за
управление и нищо друго не ти е необходимо. Телевизионната диктатура обаче е
нещо много тежко и задължаващо. Телевизията е алчно чудовище. Тя трябва да бъде
захранвана с образи, защото без тях всеки въобразил си, че е медиен крал ще се
спихне бързо като детско балонче след празник. А фабриката на образи към
началото на 2010 година зацикли жестоко. Пет месеца основен виновник за всичко
в страната беше Тройната коалиция, този митичен звяр с който Бойко Борисов
ставаше и лягаше, а и плашеше даже децата с него. Но приказките бързо омръзват,
защото им липсват спецефектите и компютърната анимация.
Именно в
този момент на сцената се появи телевизионният фокусник Цветан Цветанов, който
в онзи конкретен исторически миг беше вътрешен министър. На него първи му
хрумна блестящата идея да превърне МВР в министерство на киното и именно по
тази дълга магистрала на лудостта стигнахме до шедьовъра за който и до днес
плащаме. Става дума за безименния филм, влязъл в колективното съзнание на
народа под нелегалното име "Ти си абсолютен престъпник". С няколко
думи трябва да припомним сюжета, защото той и до днес е като примка около врата
на Цветанов и вероятно в друга страна той отдавна щеше да търка затворническия
нар и да се чуди кой ли бог на седмото изкуство е разгневил.
Видеото
започваше с това как полицаите нахлуват в една къща и арестуват човек, чието
лице не се вижда. Човекът през цялото време май си даваше ясна сметка за
абсурдността на ситуацията заради това изпълняваше каквото му кажат. После се
разбра, че това е Алексей Петров, а с това филмче бе дадено митичното начало на
съдебната сага "Октопод", която изригна в лицето на своите
сценаристи, но за това малко по-надолу. След това следваха външни снимки,
правени все едно от холивудски режисьор на стаж - полицейска кола със сирена,
която бърза по софийските улици и чудо! - не друсва в нито една дупка.
Следваше
още по-комедийна сценка. Прокуротът Роман Василев заедно със спецченгета
нахлува във Военна болница. Там куките свалят на земята бившия военен министър
Николай Цонев, а Василев като нацист с главоболие изсъска: "Ти си
абсолютен престъпник...".
После
следваше хепиенда. Ченгетата водат с белезници болния Цонев, а от широкоъгълния
кадър трябваше да струи една вяра в справедливото бъдеще и да възцари в душата
на зрителя знанието, че новата власт телевизионно бди в мрака и само чака някой
да се размърда, за да го окове в белезници.
Пак по
същото време отново като върховен екшън се разиграха още две истории, които ще
разкажем накратко преди да се доближим до драматичния финал на текста. Първият беше
арестта на тогавашния шеф на Варненския общински съвет Борислав Гуцанов. Рано
призори спецотряд разби вратата на къщата му и нахлу там, за да арестува
Гуцанов пред погледа на жена му и децата му. Тръгна дори мълва, че медийният
спецпул на МВР толкова се е престарал в опита си да направи този арест
сензация, че е пуснал новината до агенциите поне час преди самия арест. И май
Гуцанов е прочел, че го арестуват още преди реално ченгетата да потропат на
вратата му. Какво се оплаква, написа с черно чувство на хумор един човек във
форумите, поне е имал време да се подготви психически.
След
това се разигра още един екшън, този път с арт-привкус. При поредното снимане
на МВР-филм спецекипът обърква адресите и нахлува в грешен апартамент. Баретите
разбиват входната врата не на някой престъпник, а на Човека-глас Красимир
Аврамов. Без да се церемонят силите за сигурност просват певеца на пода и го
закопчават с белезници. Очевидно има някакви полицейски протоколи в такива
ситуации, които изискват престъпника да бъде отделен от реалността, защото един
от униформените сваля плакат от стената и покрива с него главата на задържания.
Едва тогава баретите схващат, че май има леко проблемче, понеже човекът от
плаката и човекът с белезниците се оказват едно и също лице.
След
това известно време Красимир Аврамов обикаляше из телевизиите, за да разказва
как полицаите са му се извинили и то много мило, но както се казва горчивият
вкус в устата остава. Това представляваше 2010 година, най-мощната година на
криминалното кино у нас. А пък и имената на акциите бяха на ниво. Стига се
дотам, че една от тях бе кръстена "Дупетата", което дежурните по
любов медиите разтълкуваха като внезапна социална сатира на криминалните
сценаристи, вместо да констатират очевидния факт - пълно изчерпване на
фантазията. Акция "Дупетата" - днес това звучи като уникална метафора
за цялата 2010 година, както и за цялото управление на Цветан Цветанов в МВР.
Сами
знаете развитието след това обаче. Днес Цветанов вече има статут на ангел
небесен и то със съдебно решение. Човекът беше оневинен, магистратите изтупаха
прахта от ревера му, а след това във внезапен порив на парламентарна любов,
дори опозицията го подкрепи да стане шеф на вътрешната комисия.
Ето
обаче - сенките от тревожното минало започнаха да се завръщат под формата на
интересни новини. Миналата седмица съдът в Страсбург осъди България заради
изказвания Цветан Цветанов. Излязоха решенията по жалбите, подадени от
задържаните през февруари 2010 г. при операция "Октопод" Алексей
Петров, Антон Петров-Хамстера и братята Йордан и Пламен Стоянови-Дамбовците.
Европейските магистрати присъдиха общо 85 хил. евро на Пламен и Йордан Стоянови
и семействата им, 9 хил. евро на Алексей Петров и 15 хил. евро на Антон Петров
и съпругата му.
Нещо
повече в решението на съда ясно се казва, че май има нарушение на забраната за
изтезание на задържаните и всичко това е заради поведението на полицията при
арестите. Българската Темида може да се прави на сляпа колкото си иска,
българското следствие може да си мълчи като аутист, но европейската присъда е
унищожителна оценка за управлението на Цветан Цветанов. Не би ли трябвало
подобно решение да е достатъчно основание да започне следствие срещу този
невинен ангел, натоварен отново с толкова много парламентарна власт?
Ако в България
наистина имаше гражданско общество, а не някакви грантови клоуни, които се
борят с въображаемата сянка на Путин, щеше вече да се е заформил сериозен
протест, който да настоява тези пари Цветанов да ги извади от джоба си. Ще
продаде един от апартаментите пък ще се разплати, в крайна сметка присъдата в
Страсбург натоварва всички нас с грешките на един човек, който се изживяваще
като кинорежисьор вместо като смислен министър.
Още
преди три години пък Гуцанов осъди България за 40 хиляди евро пак заради
импровизациите на Цветан Цветанов, обезсмъртил се в телевизионната история със
своите инициали Цвъ Цвъ.
Фактът
обаче, че вече дни след присъдата никой не повдига темата за виновното минало е
леко плашещ. Нима Цветанов има чак толкова власт, че е в състояние да спре
текстовете срещу него или май истината е, че българската журналистика отдавна е
абдикирала от своята мисия да бъде на страната на здравия разум и истината. Тук
медиите до безкрай могат да се дърлят за събития станали преди 70 години, но
нито една от тях не иска да тръгне на битка срещу модерното зло, в битка за
изясняване на цялата истина и поднасянето й на обществото. Докато Цветанов
минава за фактор в нашата страна тя няма да може да се нарече нормална, защото
присъствието му във висшите етажи на управлението е все едно индулгенцията за
голямата му вина. За първи път в историята на прехода някой се опита да
превърне МВР във фабрика за политически поръчки, безкрайни компромати,
постоянно подслушване и вечен гърч на опозицията.
Сами
знаете как прословутата сага "Октопод" замря във времето, защото
пиротехниката на киното няма как да подмени реалните доказателства. Тя зацикли,
защото за МВР тогава беше важен само кино-жестът, нищо друго. Днес, когато е
ясно колко струват тези клипове на обикновените българи, наистина трябва да се
изговори азбуката на цялата цветановщина, защото, ако не го направим той ще се
завърне на бял кон и пак ще почне производството на аматьорско порно, пардон,
видео.
Пак в
онази драматична 2010 година Веселин Маринов изпя песента "Моята
полиция", която представляваше бездарен опит да се възхвали фигурата на
полицая в нашето общество. Днес вече дори от Страсбург ни казаха - моята
полиция никой не е пазела. Точно обратното - изтезавала е. И май ще се окаже,
че всъщност през цялото време сме имали режисьор, който не искал да снима
криминален филм, а просто да задаволи своята садо-мазо страст. Това не е обида.
Ообосновано предположение е.
No comments:
Post a Comment