Държавата на петролните шейхове

Има една държава, която ще се къпе в петрол и газ. В тази държава светлото бъдеще идва като "Ролс ройс" на арабски шейх. От чешмите там няма да капе банална водица, ами направо нефт и всеки неин гражданин ще си отживее не с петродолари, ами с петролева. Защото тази държава е България, новата бензиноколонка на Балканите, държавата на потенциалните шейхове, петролният оазис на Европа.

Ако нещо в описаната горе картина ви изглежда нереалистично и пресилено в предвид на петролната суша в портфейлите ви, то вие сте от онзи рядък вид граждани на България, които са се спасили от телевизионния терор на премиера Бойко Борисов. Всички останали се оказаха заклещени в неговата медийна паяжина, където той пред очите на колективния телевизионен зрител обяви, че от 19 април България започва добива на петрол и газ. Нещо повече, развилня се Борисов, след като текне петрола страната ни щяла да заделя поне по 5 милиарда за социални разходи...

Човек само трябва да стои пред телевизора и да преглъща телевизионните пуканки, които хвърчат като патрони от картечница.

В описаната картина на светлото бъдеще има само един малък проблем. Петролът не е намерен. Нито пък газ. Тепърва предстои да ги търсим, а дали тази операция ще се увенчае с щастлив край е неясно като изречение от Цветан Цветанов. Въпреки това, ако някой е попаднал под обстрела на Генерала сигурно е бил почти убеден, че само до няколко месеца България става енергийно независима и почва да мери сили със страните-износителки на петрол. Дори очаквах следващата новина да е, че България подава молба за членство в ОПЕК, за да се намесим и ние сред тия петролни тигри и да получим достойното си място.

Петрол, който може да намерим в бъдещето. Това е велико. Това е все едно някой да се опита да те нахрани с описание на бъдещ обед. Един ден ще ти сервираме огромна свинска пържола с пържени картофи и само си представи как сладостно ще дъхти месото, колко крехки ще бъдат картофките, усети аромата, попий го с небцето и ходи да пиеш една студена вода, защото това описание трябва да ти е достатъчно. Истинската пържола я се появи, я не...

Медийната демокрация е ново явление за света. Тя представлява един плашещ процес при който имитацията замества реалността. В нашия случай приказките на Бойко Борисов се опитват да подменят безвремието на отчаянието. Отчаяни сте, казва той, как може да сте отчаяни, когато светлото бъдеще се крие като масов убиец зад ъгъла. И въобще пред нас се ширва мечтата да сме като една петролна монархия, където всички тънем в долари и се чудим как да ги харчим.

Само, че телевизионният авторитаризъм има своя естествен предел. Няма как да излъжеш един човек, че е нахранен. Можеш да се опиташ да го направиш на луд, но зловещото куркане на стомаха рано или късно ще издъни фокуса. Същото е и с петрола. Можеш с години да чертаеш схеми за добив, ама като няма нито една капка, ама нито една, тогава мечтата за народ от петролни шейхове просто става нагла лъжа.

И именно през тази нагла измама можем да доловим как премиера всъщност е в някаква форма на паника. За да измъкнеш несъществуващия петрол като аргумент за добро управление вече е минаването на границите на здравия разум. Да обещаеш на един народ потенциално милиардерство е поетичен популизъм, но нагла гавра с отчаянието, което като тежка мъгла се е просмукало в обществените настроения.

ГЕРБ са като колос, който е затънал в кал и не може да се измъкне от нея. Няма опозиция, която да го бутне, да го раздвижи, да го съживи. Няма и партньори, които да го направят. Те са застинали като инсталация на постмодернист. Нямат правилен ход. Цялата власт е в ръцете им и следователно деградацията е неизбежна. Катастрофата е неотменима. Падението предстои. Май заради това Борисов е готов да обещае на всеки избирател да бъде петролен шейх - опитва се да отложи неизбежното, но в далечината вече се чуват тръбите на онези, които още са без лица, но които неизбежно ще проснат политическото тяло на Генерала в калта, размекната от газ и петрол.

 Бойко Борисов има нюх. От морето можеше да идва реална тръба с газ, а не телевизионна измислица, но неговата партия направи и невъзможното да унищожи проекта "Южен поток". Сега ще трябва да преглъщаме като шекспирови герои пред туй наше вечно утре, което ще ни донесе я газ, я петрол, я несметни богатства, я 5 милиарда за социални дейности. Един сън, който никога няма да се осъществи, защото добре знаем, че дори и петрол да бъде открит, то печалбите от него ще отидат в големите фирми, а драгият телевизионен зрител ще преглъща поетично пред екрана и ще се псува наум, защото си е купил бяла арабска роба, за да си отживее в дните на Големия Петрол...

Имало едно време една държава, която щяла да плува цялата в петрол и пари. Тази държава живеела в телевизиите. В миговете в които тази държава присъствала в реалността положението било толкова гадно, безизходно, грубо и тъпо, че хората пак се гмурвали в телевизорите. Там поне купонът бил пълен. И дъхтял на свеж петрол. Свеж като цаца от Черно море.