България
съществува в алтернативна за здравия разум реалност. Мисля, че няма българин,
който да не е наясно с това, но всеки път, когато получим доказателства за
лудницата в която живеем, процесът е плашещ, а на всичкото отгоре става и все
по-болезнен. Ето защо е добре да направим един кратък полет над проявите на
политическа циклофрения. Това ще е нещо като разходка из психиатрията, която е
вдигнала бунт, така че всякакви странични ефекти при сблъсъка с безумието са не
само възможни, но дори и задължителни.
И така.
Нека да започнем.
Миналата
седмица в една от националните телевизии бяха поканили на интервю чудовището
Пламен Орешарски. От медията вероятно се бяха сетили за него заради датата 14
юни и бяха решили отново да стреснат народонаселението с ваденето на бял свят
на този черен демон, на този коварен изверг, на този братовчед на Сатаната,
който накара цялата софийска снобария вместо да си гледа отпуските по Халкидики
да прекара виновното лято на 2013 година на жълтите павета, че иначе щяха да си
изтърват грантовете като едното нищо. Журналистката, която трябваше да го
разпитва се беше подготвила добре с магически проклятия, коварни въпроси,
политически ангажирани паузи, многозначителни коментари и качествена логорея.
Явно си личеше как тв-водещата искаше да бомбардира Чудовището с неудобни
въпроси, да намушка с кол в сърцето този вампир, да го пръсне със светена
протестърска вода и той да започне да дими в национален ефир, а най-накрая да
му размаха пред очите тениската, която Ивет Добромирова е носила на петия ден
от протестите, когато се появи за първи път на тях и да го паркира безжизнен в
пода на студиото. Уви, Демонът се оказа много жилав.
"Вие
много обичате да прехвърляте топката", истеряса репортерката, вероятно
сънувайки, че получава "Пулицър" за достойно поведение и за борба с
тъмни духове. Причината за нейния гняв стана това, че Сатаната в човешки образ
й каза да потърси отговорите за кандидатурата на Делян Пеевски от лидерите на
двете политически сили, които бяха излъчили правителството. Само, че това
очевидно не беше достатъчно - водещата искаше да блесне, да стъпче Гадът в
калта, да му покаже откъде изгрява слънчето и тържествено да поднесе главата му
на случайните сутрешни зрители на нейната медия. Заради това на Демона му бяха
пускани кадри от първите дни на протестите (когато хората бяха много и имаше
протестиращи, а не протестъри), той бе заливан с киселинна жлъч и обвинения, но
пусто - Адската сила не се пречупи. Дори взе такова надмощие, че репортерката
сигурно вече си е представяла как още на следващия ден я оставят без работа.
Защото Орешарски каза нещо много важно: "Ако искате до края на участието
можете да пускате репортажи и да си говорим за миналото, а да не гледаме днес и
бъдещето". Той също така обясни, че правителството вкарва България в
дългова спирала и я кара да тръгне по пътя на Гърция, но тв-водещата нямаше уши
за това, о, не - тя толкова много искаше да препарира от ужас чудовището, което
стои пред нея, че на практика се превърна в метафора на цялата българска
журналистика. Тя (бг-журналистиката) не знае милост, когато трябва да се рови в
кокалите на миналото, не познава граница, когато трябва да се занимава с неща,
които историята, а и избирателите отдавна са решили като политически проблем,
но виж, когато трябва да се изправят срещу сегашния премиер и да питат, тогава
изведнъж раждат розови трели достойни за роман на Нора Робъртс.
Уви,
желанието ни за блясък много често се разминава с досадната реалност. Демонът
обаче се оказа не само жилав, ами и дяволски убедителен. Хвърли водещата
толкова пъти в нокдаун, че по едно време даже стана скучно. Но имаше един
момент в целият разговор в който Орешарски просто изкърти мивката на това,
което се нарича българска журналистика днес. Когато тв-водещата за пореден път
се опитваше да го върне към 14 юни и назначението на Пеевски (дело за което БСП
и до днес плюе кръв, а и избирателите след това се изказаха) и мотивира това с
факта, че "наближава годишнина", Орешарски я смаза с наблюдението:
"Не забелязах да се занимавахте с годишнината от февруарски протести, дори
не я отбелязахте".
Това
интервю се оказа толкова епохално поради една много важна причина. Медиите се
опитват да конструират реалност при която, оказва се топ-злодеянието на прехода
е тридневното назначение на Делян Пеевски начело на ДАНС. Това е титанична,
глупава и отвратителна грешка, но, ако тя изчерпваше безобразията на последните
25 години, направо с мед да я намажеш. Има една цяла прослойка от градски сноби
обаче, бунтовници в името на луксозните ресторанти и капитализма, които не
искат да се откажат от предъвкването на това събитие, защото иначе няма да
могат да покажат нито един смислен ден в живота си. Раздуването на 14 юни до
свръхсъбитие и днес обаче е изцяло в полза на статуквото и гербаджийско-реформаторския
бълвоч, който трябва да минава за управление. Защото в светлината на
корпулентната фигура никой не се занимава с огромните нови заеми, които обричат
три поколения след нас да изплащат щуротиите на Борисов, гангстерските войни,
които се завърнаха с холивудска сили и всекидневният дъжд от куршуми, пълният
провал в усвояването на еврофондовете, тоталното безвремие на стабилността,
здравната реформа, която успешно превръща болниците във фабрики на смъртта. И
това не е апокалиптично преувеличение на реалността,а болезненото ежедневие,
което всеки българин усеща на гърба си. Това са теми, които обаче не
съществуват за българската журналистика. Тя се занимава с тях неохотно,
нерадостно и плахо, защото в противен случай рискува да ядоса Бойко Борисов,
който командва държавата с един единствен инструмент - телевизионното
дистанционно в ръката си. Много по-лесно е да се опитваш да имитираш свобода
като се упражняваш върху Орешарски. Именно тази подмяна сваля драстично нивото
на журналистиката и трайно запраща България към последните места в класацията
за свободата на словото. Но либералните съвести и охранените питомци на
"Америка за България" никога няма да се отдадат точно на този анализ,
защото той е изобличаващ за тяхната лакирана журналистика, която винаги се е плъзвала
по повърхността на нещата. Но дори и краткото гостуване на Орешарски успя да
изкара от нерви премиерът-слънце. В отговор на тежките диагнози на предишния
министър-председател настоящият изригна: "Кой беше той? Не е ли един,
който го изгони народът, и цяло лято в София не можехме да минем от
него?". Език мой - враг мой. Защото този, който проклетисва също бе натирен
от народа, ама сега удобно е изтрил този факт от паметта си. Както и
журналистите между впрочем. Защото февруарските протести не се вписват в дясната
митология на прехода, те бяха един отчаян социален вопъл на хора, които знаят,
че властта не мисли за тях, а само гледа как да им бръкне в джоба. И отказвайки
да припомнят протестите от февруари, медиите всъщност заеха страната на
статуквото и на властта и това е мрачната тайна на българската психиатрия.
Продължаваме
с полета над кукувичето гнездо. Тези дни виртуалната българска общност бе
разтърсена и от друго събитие. Във фейсбук се понесе съобщението, че се
организира протест (да, беше обявен първоначално като протест, но после
терминологията бе сменена на "митинг") под надслов: "ДА на
България в ЕС и НАТО и НЕ на настъплението на Кремълската пета колона!".
Битката с тая пета колона вече продължава толкова много години, че човек
неволно започва да пресмята, че сигурно и след 300 години пак ще има хора,
които ще скърцат със зъби на Путин и ще пускат клетви срещу хибридната война.
Само в България обаче е възможно да се проведе митинг в подкрепа на статуквото.
Само тук е възможно една шепа некъпани хора да се самовъзторгват от собствения
си слугинаж и безкритично приемана на реалността. В цяла Европа има хора, които
почват да поставят под съмнения основни положение в Европейския съюз, защото
видяха, че при първата голяма криза той блокира, но в България готовите да
превиват гръбнак излизат на оргазмичен митинг, за да се опитват за защитават
незащитимото. В цял свят започва дебатът дали НАТО не се е отдалечило твърде
много от своята защитна функция, само в България дежурните услужливци са готови
да поставят на пиедестал агресивната организация.
А
най-смешното е, че този протест бил вдъхновен от речта на Росен Плевнелиев пред
Европейския парламент, която бе обявена за смела стратегическа, а всъщност си
бе един апотеоз на европейското статукво и символ на всичко онова, което спъва
ЕС днес. Речта на Плевнелиев може би наистина щеше да бъде иновативна,ако той
се бе опитал да се съпротивлява на водещата политическа линия, да види Русия не
като враг, а като партньор. Само, че измислените политици не могат да правят
реална политика,те могат единствено да импровизират върху клишета. Това не беше
реч, а интервю за работа, написа някой във ФБ. И фактът, че има хора, които
могат да се възторгнат от тази реч сам по себе си е диагноза за статуквото у
нас, за вечното ни давене в океана от лудост.
Обаче друго
ми направи впечатление - покрай баналните клишета, тъпите повторения и
досадното дрънкане Плевнелиев на практика се обяви в подкрепа на ТПТИ, без тази
тема да е била обект на обществен дебат или поне на качествено парламентарно
разискване. Вие как тълкувате тези думи: "Трансатлантическите отношения са
много важни. Едно добро бъдеще за Европа е нов икономически модел, който да се
възползва от новите възможности. Не бива да се страхуваме от електронната
търговия, от споделена търговия".
На път съм
да замисля петиция този човек да бъде отстранен от поста си, защото дори и вече
като човек от миналото той продължава да се опитва да натика България в
блатото...За пореден път Плевнелиев демонстрира великолепни качества на слагач
и нито грам държавническо мислене.
Защо,
Господи? С какво те разгневихме, че прати най-дефектните си творения да правят
външната политика на България?
No comments:
Post a Comment