Йорданка Фандъкова в пантеона на десните божества

Ако някой си въобразява, че бурята с цената на билетчето в София е отминала, той дълбоко се заблуждава. Заблудата идва от един много прост факт. Тези, които вдигат цените просто не ползват градски транспорт. Това са два свята, които не се срещат почти никъде. Което е лоша новина за управляващите, защото, ако поне от време на време се качваха на автобусите щяха да чуят скърцането със зъби и съскането, което не е спирало от началото на юни и няма шанс да затихне скоро. Но властта в София вече напълно е потънала в своя лицемерен аристократизъм и се държи налудничаво като кралския двор на Франция малко преди френската революция.

Веднага давам пример - тези дни в една от своите редки изяви напоследък столичната кметица Йорданка Фандъкова обяви, че билетчето наистина било скъпо. Но за сметка на това, продължи тя, имало алтернатива - хората можели да не го ползват. Йорданка Фандъкова най-накрая намери мястото си в пантеона на десните божества, населили небесното пространство на управлението в София.

Схванахте ли логиката? Защото тя се родее с безсмъртната мисъл на Мария-Антоанета, че след като народа няма хляб може да наблегне на пастите. Тази реплика е божествено дясна. Тя показва разум от различно измерение. И е пряко продължение на изцепките на Прошко Прошков, че столичният транспорт не бил убежище за социално слаби. Прошко Прошков, който е златният пръст на ГЕРБ в София, си представяше градски транспорт за богати костюмари. А знаете ги какви са богатите - не искат някакви лузъри да им се пречкат в краката.

Алтернативата на скъпотията е да си стоите вкъщи или просто да ходите пеш. Среден път в мисленето на Фандъкова просто не съществува. В света на това дясно тесногръдие нито за миг не се появява някаква социална загриженост или поне елементарна човещина. В него няма анализ за това дали градският транспорт в София наистина печели от новите цени и дали контрольор в столицата вече не се превръща в свръхопасна професия. Всъщност Фандъкова се опита да лавира и да обясни, че сега пътуването с карти било станало евтино. Това всъщност е плосък начин за бягство от отговорност.

Традиционното дясно, твърди се, залага на свободата на избори. А сега през високите цени на билетчето общината се опитва да задължат хората да пътуват с карти. Но това не е избор. Това е притискане до стената с опрян на черепа ти пистолет.

Тук говорим за някакво друго дясно. Алчно до безбожност. Корумпирано до дъно. Дясно, което си представя хората единствено като възможност за изтръскване. То заради това София се превърна в град, чиито жители през по-голямата част от времето си просто мечтаят да избягат от него. Това е техният отговор. Тяхната алтернатива. 

Но десните божества няма как да узнаят това.