Бойко
Борисов май така и не се измори да играе своята брутална политическа садо-мазо
игричка с Реформаторския блок. Всеки път, когато някаква криза се зададе на
хоризонта или подвижните парламентарни пясъци се раздвижат с демоничен звук,
премиерът винаги намира реформатор на който да набие канчето пред строя и да
демонстрира мускули. Борисов е станал истински виртуоз в публичното им
унижение. Но тъжното е, че "автентичната десница" приема боя с поглед
на уплашена болонка, а след това все дава пресконференция как в името на
стабилността и от ужас да не би червените боклуци да се завърнат, те са готови
да търпят още бой, рев и синини. България отдавна трябваше да е любима
дестинация на садо-мазо маниаците от цял свят и, ако министър Ангелкова не се е
похвалила в някоя туристическа брошурка с това, направо да си хвърля оставката.
От хардкор
любовта между Борисов и реформаторите може да се снима цял филм, с участието на
Евгений Минчев, но целият сюжет може да бъде разбран единствено в перспектива,
тъй като скоротечната парламентарна криза разкри по неочакван начин стратегиите
на всички партии, които се борят на президентските избори.
Всичко
започна с това, че коалицията около ГЕРБ, този път по предложение на
"Атака", набързо разпусна Народното събрание. Аргументът винаги е
един същ - гадната опозиция си позволявала да задава неудобни въпроси и
превръщала трибуната в предизборна трибуна. Въпреки това обаче управляващите
леко пресолиха манджата, защото да разпуснеш парламент три седмици преди избори
дразни яко електората. И не, че ще им липсват дебатите, или пък, че са умрели
да слушат дискусиите вътре, но депутатския корпус да взима заплата без да
работи е мегадразнещо. Вярно е, че първа Цецка Цачева преди време обяви
народните представители за по-висша категория хора, но обикновеният бачкатор не
можеш да го залъжеш с такива елитаристки простотии. По време на гласуването на
ваканцията обаче една част от Реформаторския блок гласуваха като разкаяли се
компаньонки, чели предната вечер екстремните части на Библията и получи морално
просветление. Това веднага се забеляза и вероятно Бойко Борисов е строшил поне
две стъклени чаши от гняв като са го информирали.
Ваканцията
обаче се оказа сакатлък, защото ГЕРБ не дооцениха добре парламентарния пейзаж и
изпуснаха политическата инициатива. Опозицията се активизира и БСП плюс ДПС
веднага събраха достатъчно подписи, за да искат свикване на извънредно
заседание на парламента само два дни по-късно.
След това
ГЕРБ решиха да продължат играта и не се регистрираха за работа, което
допълнително изостри парламентарното напрежение, защото заседанието се провали.
Цвета Караянчева, която е пропуснала идеален шанс да направи кариера на
надзирател в затвор, обяви, че я е страх да не би някой от БСП да се обеси от
балкона. В отговор социалистите и ДПС пак събраха подписи за ново заседание.
Именно тогава ситуацията започна да бълбука като вещерска отвара в която са
добавени незаконни радиоактивни добавки. Ни в клин, ни в ръкав премиерът Бойко
Борисов влетя в парламента и свика спешно заседание на групата на ГЕРБ. Още
докато депутатите се събираха стана ясно, че Борисов е усетил грешката и търси
начин да я поправи с повече медийни спецефекти. И тогава на сцената излезе
любимата жертва - Реформаторския блок. Драматургията приличаше на епос. Лидерът
на основната шизофрения на България ДСБ (които са едновременно в опозиция и на
власт) Радан Кънев се намираше в далечен Лондон, очевидно надявайки се да
дръпне някой и друг отчаян глас за своята партия и кандидат-президент от
чужбина, а тук бяха останали Лукарски, Кунева, Ненчев и сие, които се раздадоха
в доказването на любов към управлението.
Всъщност
именно публичното конско към реформаторите върна Борисов в играта и му позволи
да си поеме дъх. Механизмът за унижение е разработен детайлно и не търпи никакви
отклонения -внезапни телевизионни изригвания или светкавични правителствени
заседания. Светкавиците гърмят, а реформаторите на държавна заплата треперят.
Въпреки, че заседанието бе закрито из агенциите се появи реплика на военния
перчем, пардон, министър Николай Ненчев, който бил заявил пред Борисов буквално
следното: "Прав сте, господин премиер, поведението ми е изключително
безотговорно". После някакви либерални медии се опитаха да извъртят тези
думи, да намекнат, че Ненчев не бил казал това. Така или иначе обаче смисълът
на упражнението е бил същия.
След гафът
с ваканцията демонстрацията на сила се отрази на ГЕРБ отрезвително като
бурканче зелева чорба по време на тежък махмурлук. Борисов реши да удължи
агонията им максимално и заради това ги остави няколко дни да преспят с идеята,
че идва време разделно. През това време беше истинско шоу човек да гледа
действията на РБ. Хората на Ненчев извадиха декларация, че са готови на
предсрочни избори, снимаха Трайчо Трайков как върти педали в Стара Загора в кадър,
който приличаше на фотошоп на гавраджия, а
Радан Кънев се завърна и се развилня в сутрешен блок, където нарече
премиера "Бай Хуй". Тази реплика вероятно ще преследва лидера на ДСБ
до края на неговия живот, защото социалните мрежи, иначе така фетишизирани от
десницата, изригнаха от възмущение. Всъщност именно с тази псувня Кънев заличи
и последните шансове на поне една част от Реформаторския блок да напусне с
достойнство потъващия кораб. Защото патетичните фрази, че е време за битка може
да носят алкохолно удоволствие на някоя застаряваща реститутка, но няма как да
заличат спомените за поведението от преди две години. Тогава Радан обяви, че е
излъгал своите избиратели, че няма, но всъщност ще гласува за правителство,
което е оглавено от Бойко Борисов. Истината е, че всяка възможно битка Борисов
я спечели именно тогава през 2014 година, а изцепките от 2016 са просто опит за
съчинява на алиби, фентъзи-измислица за сплотяване на твърдия десен електорат,
който се е свил до размерите на статистическа грешка.
Междувременно
обаче друга драма заплаши спокойствието на парламента. Патриотите се
развилняха, че ГЕРБ искат да променят тяхната идея за това в други страни по
време на избори да може да има най-много по 35 секции. И по почина на
реформаторите заплашиха, че ако идеята им бъде бламирана, те ще напуснат
управлението. Предизборен къч от цирк без край.
И именно
така се стигна до драматичната среща в понеделник между РБ, ПФ и Бойко Борисов,
която материализира пред медиите окончателното унижение на реформаторите.
Всички се заклеха в любов, вярност и споделени идеи. Един по един коалиционните
партньори минаваха да целунат пръстена на Борисов и да се кълнат във вечна
вярност и взаимно уважение.
Равносметката
от цялата драма обаче не е толкова проста. В резултат на сюрреалистичните
действия на една част от коалиционните партньори, и Каракачанов и Трайков
изгубиха шансовете си за добро класиране. Парламентарната буря изтика напред
ГЕРБ и БСП и направи техните кандидати почти сигурни участници в балотажа. Но
след като се нагледахме на разноцветен пейзаж в течение на две години, то
класическата проста битка между първия и втория май ще е приятно разнообразие и
връщане към политиката на разграниченията, а не на блатото.
В
заключение можем да кажем, че Бойко Борисов добре овладя тази криза. Нахрани
патриотите и укроти с бой реформаторите, а какво е правил с Петър Москов
историята мълчи драматично. И все пак обаче дори и в мига на триумф се видя
много ясно, че управленската формула получава последна отсрочка. Парламентът е
бременен с предсрочни избори. И резултатите от президентският вот каквито й да
са те, ще отключат времето за това раждане.
Политическата
картина в страната вече съвсем не се покрива с тази от 2014 година. Най-малкото
две-трети от електората на РБ се прави, че никога не е гласувал за него. И
стягат нов десен проект. Дали пък той няма да носи името "Бай Хуй".
Бъдете честни - това звучи точно като десен проект, нали?
No comments:
Post a Comment