Кой кой е в лявото пространство и защо то се напълни с кандидати?

Президентските избори в България винаги приличат на първото завъртане на перката на хеликоптер. Усеща се мощ, раздвижване и предчуствие, че ако си протегнеш главата по-високо, тя може да бъде отнесена. Точно това е президентския вот у нас - началото на политическа патаклама. Вечен катализатор за налудничави процеси. Това е аксиама. След такива избори винаги е имало пренараждане на политическата система или падане на правителството. Това гласуване е като политически блендер. Разбърква всичко и го прави на каша, а после вади на бял свят процеси, които доскоро са били невидими. С подобна картина се сблъскваме днес. Тя показва колко злокобно е състоянието на политически анализ у нас. Нима само допреди два месеца някой можеше да предположи, че лявото политическо пространство ще е пълно с кандидати, които достигат до сюрреалистичната бройка от 7 души. А бяха времена, като 2001 година, когато всички кандидати се тикаха вдясно или обитаваха наченките на патриотична сфера, изоставяйки левицата изцяло в ръцете на тогавашния кандидат на БСП Георги Първанов. Дясното беше модерно, свръхлуксозен писък на модата. Дясното олицетворяваше вечната снобска претенция за промени и глобализъм, въпреки тяхната катастрофа на местна почва, превърната в крадлива приватизация, рязане на пенсии и корупция пуснала паяжината си като раков тумор. 15 години по-късно промяната е налице. Днес лявото в неговите традиционни и нетрадиционни форми бе изпълнено с живот, пък бил той и инженерен и именно то зададе неочакваните интриги на предстоящите избори. Но преди да кажем няколко думи за левицата, нека да прелетим над десницата като над кукувиче гнездо, защото трудно ще разберем бутането в едната част без да констатираме леталното състояние на другата.

До момента трима кандидати са заявени като десни Цецка Цачева, Трайчо Трайков и Митьо Пищова. Пищова го слагаме в този списък заради признанието му, че ще гласува за ГЕРБ (Радан Кънев подкрепи Бойко Борисов за премиер, така че гласуването за ГЕРБ е дясно качество). Тази троица е великолепна метафора за дясното у нас - кандидат за мутра, бивш член на БКП и нагъл лобист за интересите на енергийните монополи. Това е лицето на комерсиалната десница в България. Нелепостта на кандидатите и тяхната карикатурност е знак за пълната доминация на ГЕРБ там. Партията на Бойко Борисов е минала като танк през десницата. И там сега няма идеи, принципи и визия, а само едно кално поле, което е било опожарено и изоставено. Десницата прилича на тъмно фентъзи-кралство, където злото е победило окончателно, а зловеща мъгла се стеле над мъртъвците и скелетите осеяли бойното поле. Половината план по окончателно подчиняване на политиката на България е била осъществена успешно. Точно заради това ГЕРБ нямаха проблем да издигнат Цецка Цачева, въпреки нейната антихаризматичност. Това е знак за победата в дясно. Пир на победителите. Кристална яснота, че орките, които са оцелели няма да имат никакъв друг път, освен да се присъединят към легиона на злото.

На фона на поразителната пустота в десницата, този път в ляво има кипеж от имена, някои от тях неочаквани, а други отдавна забравени. Лявото ври и кипи и това е оптимистичен знак, че именно там могат да се родят идеите, които да променят България. Неочакваният живот е и категоричен признак, че левицата не е подчинена, още има сили за съпротива и може да поднесе изненада. И точно, защото някои много се уплаши от лявото пространство, той се постара да го напълни с кандидати, които под една или друга форма за зависими от него, гравитирали са край политическите му телеса, а някои даже са го мляскали по устата. Точно заради това са важни тези избори - те ще дадат знак дали политиката в България ще бъде смазана от едно его и неговата присъдружна олигархия, или още не е време да погребваме надеждата за различно бъдеще.

Заради това тук ще се опитаме да каталогизираме кандидатите вляво, за да могат избирателите да бъдат наясно кой за какво се бори в предстоящия вот и дали наистина е носител на промяна или просто е пуснат като пешка в нечия чужда игра. Като кандидати на левицата тук визираме - ген. Румен Радев, Ивайло Калфин, Татяна Дончева, Пламен Орешарски, Александър Томов, Александър Каракачанов и Велизар Енчев. Каракачанов и Енчев няма да ги анализираме пространно, защото в тях има автентичен заряд, макар и да са избрали неправилните избори, за да го демонстрират. Всички останали обаче заслужават по няколко думи, защото никак не е трудно да бъде разкодирана мотивацията им за участие.

Ще започнем с Ивайло Калфин. Времето доказа, че той е свръхамбициозен кариерист, който влага цялата си душа в технологията и е абсолютно сляп за идеите. В биографията на Калфин едно до друго съжителстват вицепремиерстването му при Станишев и вицепремиерстването му при Борисов-2. Между едното и другото лежат само пет години. През тези 5 години Калфин го игра ляв евродепутат, придоби напудрения речник на брюкселската бюрокрация и дори беше кандидат на БСП за президент през 2011 година. БСП за малко щеше да се удави с политическа котва като него и да финишира трета и добре, че набързо снабдиха Калфин с ракетно гориво като Стефан Данаилов. Ламбо така добре се справи със своята роля на спасител, че Калфин щеше да стане президент, ако не бяха фалшифицираните гласове. Това го накара да повярва, че той е носител на успеха. Вероятно подобна илюзиия е причината Калфин да си въобрази, че е някаква самостоятелна сила във вселената. И след като АБВ на Първанов бе извадено като най-мощното оръжие на ГЕРБ да свали БСП от власт през 2014 година, той изцяло продаде душата си на мрака. Стана вицепремиер на Борисов и участва в безбожни решения като взимането на 16 милиарда заем и вдигането на пенсионната възраст. Калфин само носи етикета "ляв". Иначе вътрешността е куха. А и най-вероятно още е на повода на Бойко Борисов.

Татяна Дончева е другата управлявана от ГЕРБ ракета-унищожител, която цели да пусне радиоактивни бактерии в лявото пространство. Нека да припомним нещо за което скоро говорихме - Дончева е ключова част от статуквото на прехода, която сега иска да избяга с кървави ръце от местопрестъплението. Човек, който е в състояние да се разцелува с Бойко Борисов и Радан Кънев едновременно вероятно може да мине за добър дипломат, но издава и безпринципност в искрафидософски размер. Дончева е от адептите на дясната мантра, че лявото и дясно няма и вероятно заради това тя тръгна да вади от гробищата призрака на НДСВ. Вярата в призраци може и да изглежда добре във вестниците, но трудно ще донесе реални гласове. За самата Дончева също има тежки подозрения, че е кандидатура съгласувана с Бойко Борисов, марионетка с дистанционно, пратена, за да отклонява гласове.

Появата на Пламен Орешарски като кандидат беше една от големите изненади на тези избори. Само по себе си Орешарски няма почти нищо общо с левицата и биографията му на седесар ясно говори за това. Но присъствието му като финансов министър в кабинета на Тройната коалиция (той бе наричан четвъртия член на коалицията) му даде авторитет в левите среди. Неговото правителство без 2013 година беше надежда за много леви избиратели, че туморите на ГЕРБ могат да бъдат премахнати радикално от държавата, но кабинетът затъна в компромиси и страх. Въпреки това все още много социалисти пазят тениските с надпис "Шанс за Орешарски" и това може да му доведе някой и друг сантиментален глас. Което не отменя факта, че тази кандидатура няма нищо общо с лявото днес, нито пък с реалните интереси на страната. Орешарски също бе изваден като тежко оръжие за дезорганизация и разпиляване. Дали зад него наднича сянката на ДПС предстои да видим, но едва ли някой ще се учуди, ако там някъде в сенките стои и едрия силует на премиера.

Оставихме Александър Томов за десерт, за да демонстрираме, че има политици, които упорито не искат да повярват в това, че вече няма място за тях под слънцето. Томов е от тази категория. Един път вкуси парламента със  собствените си сили, но погреба всичко под тонове его и амбиция. Едва ли някой вярва и в радикален негов успех на вота или в това, че е в състояние да отклони много гласове. Но пък изпъстрянето на лявото пространство с кандидати е знак, че е положена сериозна работа, за да може да има достатъчно марионетки, които да говорят с чужд глас и да играят не тяхна партия шах.

И най-накрая стигаме до кандидата в името на който се организира това мракобесно шоу на кухите кандидати в ляво - ген. Румен Радев. Свръхнаселването на левицата с одиозни фигури е ясен знак, че авиаторът наистина е успял да хвърли в паника ГЕРБ, защото те нямат инструментариум с който да се борят с него. Не могат да му припишат политически скандали, досиета, интриги и заради това тръгнаха да се заяждат с неговите полети, които застрашавали цели софийски квартали. Долнопробна атака. Ген. Радев е в състояние да обедини левите избиратели по начин по който нито една партия в момента не може да го направи, защото той е носител на позабравените качества чест, достойноство, принципност и последователност. И заради това ГЕРБ решиха, че битката му трябва да е мъчна и неравна. Организаторите на тази игра обаче са пропуснали най-важния елемент - левите избиратели. Това са мъчениците на прехода, хора, които бяха лъгани, търгувани и обругавани, но заедно с всичко това те придобиха сетива за автентичност. Така, че когато левият избирател влезе в стаята за гласуване, той ще е наясно кой е истински и кой измислен. 

Така че мислете за дните след изборите - много измислени герои ще се запътят обратно към гробищата, откъдето ги изкараха за този нечист спектакъл.