По време на
дебата между двата тура на президентските избори (риалити, което ще се запомни
с бутафорните сълзи на Цецка Цачева и разтърсващите й разкази за обесения от
комунистите дядо) ген. Румен Радев постави в шах цялата десница с идеите си за
съдебна реформа. Левият кандидат за държавен глава изключително изненадващо
атакува Цачева защо е подкрепила само козметичните промени в конституцията за
нея и обяви, че е готов да изследва и приложи румънският опит за борба с
корупцията у нас, дори и той да включва покана на Моника Маковей да консултира
промените у нас. Цачева не знаеше как да отговори. Темата я завари
неподготвена, стовари й се като метеорит върху селска ливада и я накара да диша
като риба на сухо. Ударът беше хирургически точен, защото съдебната реформа е
открита фронтова линия в самата десница. Разпадът на управляващото мнозинство и
шизофреничните действия на ДСБ започнаха в мига в който стана ясно, че ГЕРБ и
ДПС са готови на исторически компромис, а огромна част от Реформаторския блок е
готова да се присъедини с подписите си към него. Всъщност нека да припомним, че
самият Радан Кънев също беше част от историческия компромис докато, твърде
късно, усети, че партията му не само ще изпие отровния буламач докрай, но ще
плати и горчивата сметка от собствения си джоб. Всъщност на онзи прословут
дебат ген. Радев офертира десните избиратели, че той иска да бъде и техен
президент и е готов на разговор и предложения за съдебната реформа. Това не
беше театрален ход или бутафорна атака, а реален план за действие. Разрезът на
разгромяващата победа на генерала на втори тур показва, че всеки трети
избирател на Реформаторския блок е дал гласа си за него, а не за Цачева. Една
голяма част от тях в вероятно са чули и разбрали офертата му за съдебната
реформа и безмилостната борба с корупцията.
Разбира се,
медиите на "Америка за България" също се оказаха в небрано лозе след
подобно действие. Този кръг от средства за масова информация отдавна се
чувстват монополисти на темата "съдебна реформа" и заради това
реагираха болезнено на първия сериозен опит килимчето да бъде издърпано из-под
краката им. Ако човек е настроен екстремно може да се опита да изчете
журналистически упражнения в тези издания по темата. Първата им работа беше да
питат дали партията, която подкрепя Румен Радев, е съгласна с неговото мнение,
пропускайки един много важен факт - БСП издигна генерала, но в нито един момент
не е искала от него да има стопроцентово покритие в политическите им възгледи.
Всъщност дори е леко странно от издания, които се титулуват като десни, да
изискват стопроцентово партийно подчинение, но в България май всичко е с
главата надолу.
Политическата
драма с отнемането на монопола продължи. Медиите на "Америка за България"
надушиха опасността и само за 24 часа се организираха в мощна атака срещу
генерала. Обявиха, че той се е отметнал от идеите си за реформа. Което, разбира
се, беше досадна лъжа на медиите, които иначе постоянно се хвалят, че говорят
истината. Всъщност атаката беше, че той не приемал всички идеи на инициативата
"Правосъдие за всеки", особено в частта за правомощията на главния
прокурор. Истината е доста по-различна - ген. Радев още по време на дебата
обяви, че е готов да говори с "Правосъдие за всеки", но в нито един
момент не е твърдял, че приема всичките им идеи за действие. Разбиването на
монопола на "Америка за България" върху идеята за съдебна реформа е
едно от най-големите постижения на ген. Радев, защото така освободи поле за
автентичен политически дебат у нас по темата, без той да е дирижиран отвън и
приватизиран изцяло от Иво Прокопиев. А атаките срещу новоизбрания президент
започнаха, защото той не приема калпавата опорна точка, че цялото зло в
държавата произтича от главния прокурор и неговата неограниченост. От година и
половина насам това е теза номер 1 в медиите на "Америка за
България", но тя прилича по-скоро на бълнуване, защото от поне 10
километра е ясно, че Цацаров няма как да бъде държан отговорен за състоянието
на държавата.
Ген. Радев отвори
темата за борбата с корупцията, защото ясно осъзна, че това един от симптомите
за отчайващото усещане за липса на справедливост у нас. А появяването на
независим говорител по тази тема представлява ярка опасност за досегашните
монополисти върху идеята. Защото те свиха говоренето по темата, но нито един
път, ама нито веднъж не насочиха стрелите си към автентични корупционери, които
са обитатели на дясното пространство. И сега се вижда, че при една съдебна
реформа от генералрадевски тип, а не от ивопрокопиевски, моментално щеше да
осигури престой в затвора на Петър Москов. Прокуратурата наистина повдигна
обвинение срещу него по случая с ваксините, но, уви, на този етап едва ли някой
очаква справедливостта да възтържествува. Ето това съмнение дава възможност на
Менгеле, пардон, на Москов да обикаля екраните на телевизиите и да говори за
единството и силата на Реформаторския блок, вместо да си стяга куфара с дрехи
за Централния затвор. Редица разследвания и статии ясно доказаха каква огромна
далавера е случая с ваксините, но именно, защото няма работещ съд, Москов е гост на политическите предавания, а не зад
решетките. Няма да откриете обаче стонове и протести на дясната част от
политическото пространство срещу неработещата съдебна система точно по този
случай. Очевидно именно заради такива случаи ген. Радев се извади на бял свят
името на Моника Маковей, станала легендарна с погването на висши политици за
корупционните им дела. Маковей обаче в нейното естествено политическо състояние
не би търпяла десни аферисти, макар и да имат обща политическа принадлежност, и
май заради това на доста хора усмивките им се смръзнаха като видяха, че имаме
нов президент, който май е решен да доведе делата си докрай.
Един от
хората с вледенена усмивка със сигурност е военният министър Николай Ненчев,
който е легендарен с това, че от ден номер 1 на своя мандат не е изрекъл почти
нито една истина. Ненчев, който сайтът на неговата партия обявява за
"идеологически чист" и "най-подготвен за войната с Русия",
така се оплете в създадената от него схема за ремонтът на МиГ-овете, че при
истинска работеща съдебна система отдавна щеше да прави компания на Янко
Ваташки и сие в затвора. Ненчев досега така и не дал обяснение за своята афера,
за возенето на журналисти до Варшава, за пилеенето на пари за коктейл там, за
помпозните изявления и в крайна сметка за пълния провал на договора с поляците.
Той може и да е идеологически чист, но политическите му действия в управлението
намирисват отдалече. И вместо да си посипе главата с пепел и да ходи в някой
тренировъчен лагер вдън гори тилилейски, където да тренира бойни техники за
катерене по стените на Кремъл, Ненчев дори в оставка се опита да се държи като
върховен интригант на републиката. Първоначално обяви, че дава действия на ген.
Радев на Комисията за конфликт на интереси, а после се отказа и обяви, че не обичал
да се рови в личния живот на хората. Вероятно това скоро пребоядисване дойде от
осъзнаването, че новият президент не е някаква случайна фигура, а вече стана
траен фактор в оформянето на политическия пейзаж на България. Ненчев е политик
на миналото, но дори и това не би трябвало да бъде оправдание за липсата на
качествено разследване на цялата му дейност.
При ясни
правила за справедливост под зоркия поглед на прокуратурата трябваше да попадне
и вицепремиерката Меглена Кунева, която по съвместителство е и министър на
образованието. Напоследък нейната основност дейност се състои в обикалянето на
телевизиите с тъжен поглед, причинен от рязката раздяла с властта.
Министерстването й се нуждае от сериозна ревизия. Съвсем наскоро, пред август,
докато държавата се пържеше в отпускарския сезон, стана ясно, че
образователното министерство е пуснало скандална поръчка за 2,5 милиона лева за
ключодържателки и запалки. Оказа се, че поръчката е нагласена много хитро, за
много дълъг период и е направена така, че да не се обявява серия от обществени
поръчки, ами да има пряка договорка с трима изпълнителни. Тогава Кунева изигра
сценката "аз нищо не знам и съм дълбоко възмутена". Класически номер.
Министърката излиза в отпуска и чак тогава се пуска нещо толкова скандално, за
да може ръцете на властника да бъдат измити при нужда. Всъщност едва ли
далаверата щеше да бъде спряна, ако не бяха медиите, които надушиха поредното
безсмислено изливане на големи пари. Всичко това стана на фона на хронично
недофинансиране на училищата и науката. Оказа се, че за ведомството на Кунева
запалките са по-важни от училищата. Нима смятате, че, ако някой направи
сериозна ревизия на министерството на образованието от там няма да излязат още
десетки други подобни далавери.
Разказваме
за тези истории неслучайно. Българското общество е изморено от показна
демонстрация на властова алчност, която бива замитана от следващите управления.
И точно тук е голямата идея за истинска съдебна реформа. Тя не може да бъде
инструмент в ръцете на една група грантаджии, които да си осигуряват
политическо влияние през нея, а трябва да е последователна стратегия за
сериозна борба със самозабравените властови маниаци. Постигането на истинска
справедливост минава през истинска ревизия на второто правителство на Борисов и
всички мини, които е заложило то с надеждата, че проблемите пак ще върнат ГЕРБ
На власт. В този смисъл ген. Радев постъпи доста визионерски като иззе
разговорът за съдебната реформа от десницата и го постави по нов начин и форма
пред българското общество. Защото истинската справедливост трябва да накаже и
тези, които с години паразитираха върху нея, но с политическа и кариеристична
цел. Когато това стане, тогава идеята за нова съдебна власт ще стане кауза на
цялото общество, а не само на финансово мотивираните части от него. Но и сега,
когато човек гледа как се гърчат, защото някой им даде битка по тема, която те
смятаха вовеки за своя, разбира се, че си е струвало някой да хвърли камък в
блатото.
No comments:
Post a Comment