В България
има една целенасочено отгледана и много паразитна анализаторска общност, която
да знае да съществува единствено на мощна доза грантове, чиято основна задача е
щом видят млада репортерка с къса пола или палав поглед, веднага да почват да
раждат умотворения за руската заплаха у нас и за това как дългите газови пръсти
на чудовището Владимир Путин местят местните политически пешки в някаква
сатанинска партия шах. Теорията е многостранна - от една страна Путин прави
каквото си иска с политическата линия на България, а от друга страна лично
Кремъл праща целенасочено руснаци да се заселват по Черноморието и така да
подменят евроатлантическите гени на местното население. Интересното на този
възглед е, че досега той никога не е привел дори едно доказателство за своите
твърдения. Това е конспирация, която се гради изцяло върху фобии, комплекси,
безгръбначие и умотворения, които повече биха подхождали на невръстен младеж,
който е изгледал без родителско разрешение първия хорър-филм в живота си.
Политолози, които иначе минават за сериозни, и като тонаж, и като изказ, са в
състояние да родят забележителни дивотии и тъпотии, за да оправдаят поредният
тлъст хонорар, който ги спасява от досадната необходимост да работят. Колкото
повече такива апокалиптици на грантова издръжка се трудят по сутрешните
блокове, толкова повече е ясно, че това е вид димна завеса, политическа
пиротехника, която трябва да прикрие истинското национално предателство -
ежечасното докладване пред нисши политически чиновници на държавния департамент
на САЩ какво се прави у нас и очакването същите тези чиновници да отделят от
безценното си време, за да погалят по перчемчето местните
нагаждачи.
Ако се
направи национално първенство по такова геополитическо доносничество, то вече
имаме изявения фаворит за титлата. С един безумен и разтърсващо антинационален
ход, той изпревари конкуренцията, срита по кокалчетата всички, които се напъват
за мястото му и показа на практика, че май, за да станеш външен министър у нас,
освен, че трябва да приличаш на костюмар, който е глътнал два бастуна, трябва у
теб да отсъства всякакво наличие на гордост, достойнство, смелост и хъс.
Тези дни,
притиснат от журналисти в парламента, външният министър Даниел Митов с половин уста
бе принуден да признае, че по време на своята визита във Вашингтон е бил приет
от Виктория Нюланд и е провел разговор с нея. Преди да се концентрираме върху
темата обаче трябва да кажем няколко думи за самата Нюланд, печално известен
силов чиновник, вписал се идеално в образата на лелята с камшика от Държавния
департамент. Името й нашумя покрай Майдана в Киев, когато от неин записан
разговор с посланика на САЩ в Украйна Джефри Пайет стана ясно, че американците
са тези, които редят следващия кабинет на изстрадалата държава. Именно от нея
се разбра, че премиер ще бъде не друг, а Арсений Яценюк, човек, който днес в
цяла Украйна сочат с пръст като зловещ корупционер и политически маниак.
Нюланд, която отговоря за въпросите на Евразия в Държавния департамент, стана
толкова скандално известна след това, че при всяко нейно появяване у нас
грантовата общност си скъсваше подметките да ходи да се види с нея в
Американското посолство, защото очевидно така е по-евроатлантически.
Та именно
пред лелята с камшика Митов е отпуснал душата си и "споделил", че има
опасност България да смени своята геополитическа посока. Разбира се, виновни за
това за обичайните заподозрени от БСП плюс новия злодей на гербаджийската мисъл
- ген. Румен Радев. С какво се е провинил Радев в очите на външния ни минстър в
оставка? Ами с това, че имал различна от неговата позиция за Крим, а това било
опасно за "параметрите на българската външна политика". А пък БСП са
изкарани нещо като отряд на Сатаната, който дебне в мрака, за да развали
бодрото храносмилане на носителите на евроатлантически ценности: "Това е
притеснението ми, че може за в бъдеще правителство на левицата да започне да
прави други изчисления в тази посока и да промени курса на българската външна
политика, която е в синхрон с всички наши съюзници и партньори. И тя е в
български национален интерес. Подобна промяна не би била желана от никой от
нашите съюзници".
Има само
една дума за действията на Митов. Клепане. Донос дори. Очевидно върховния
смисъл на неговото биологическо съществуване се осъществява единствено като
донася пред американските чиновници. В противен случай той би бил една куха
опаковка, която дори не може да си върже обувките.
Трудно е да
се коментира толкова позорно поведение. Едва ли ще се намери друга страна,
чийто представители с такава охота ще се топят пред външни сили. Петко
Каравелов сигурно се върти от ужас в своя гроб. Нека да припомним - по
нареждане на Стамболов Каравелов е хвърлен в Черната джамия и пребит зверски в
нея. Чужди журналисти научават за този инцидент и се обръщат към самия
Каравелов да го потвърди. Неговият отговор е като удар със секира:
"Господа, в България не бият". Това е величествено разбиране за
патриотизъм, което е склонно да надмогне собственото си страдание в името на
световния образ на родината. Това е подвиг, който остава неповторен, някаква
политическа аномалия, която уви не се превръща в принцип. България ражда елити,
които са така лишени от автентична легитимност, че не се чувстват задължени на
народа си. Точно заради това поведението на Митов е абсолютно обяснимо. Той е
продукт на Нюланд и заради това смята, че трябва да се отчита и да клепа
другите пред нея. Убеден съм, че външният министър не вижда нищо лошо в своята
постъпка. Той е лабораторен продукт, който смята, че клепането е върховна форма
на политическо съществуване.
Подобни
наколенки пред американците обаче са ежедневие. Не е сензация, че български
политик е отишъл при второразреден американски чиновник, за да получи одобрение
и поглед с лек блясък. Точно тук обаче може да се види разлика. Ген. Радев
дойде в политиката и получи уникален резултат на вота, защото неговата
политическа линия е антимитовска. Той постави на дневен ред въпроса за
достойнството в политиката, а достойнството изисква да не си трошиш краката, за
да доносничиш в мига в който видиш, че народът те изритва от власт. Поведението
на Митов подсказва, че за него е съвсем нормално САЩ да диктува нашата външна
политика и приоритети. Самият факт, че си готов да представиш приоритетите като
някаква аксиома, която не подлежи на промяна, подсказва, че това не са твои
идеи, а са ти спуснати и дори нямаш право да ги дискутираш.
Поведението
на Митов едно към едно напомня на поведението на своя гербаджийски
предшественик от първото правителство на Борисов Николай Младенов. От имейлите
на Хилъри Клинтън, пуснати от "Уикилийкс", стана ясно, че първата
работа на външния ни министър през 2012 година, когато парламентът спря проекта
АЕЦ "Белене" е била да пише до сътрудник на Клинтън, който да й
предаде, че задачата е изпълнена. Разбира се, не е казано с такива думи, но
това е големият смисъл на писмото. Висшата цел на Николай Младенов е била да
докладва нагоре, за да е ясно, че има смисъл марионетките тук още да получат
заплата и хонорари. Писмото до Клинтън, масово премълчано от медиите на
"Америка за България" у нас, също не е сензация. То просто
потвърждава едно колективно съмнение, че външната ни политика никога не е била
правена у нас, а е продукт на кабинетно умотворение в друга държава. И, да,
тази държава не е Русия.
Още едно
припомняне, защото е много важно. Даниел Митов още беше служебен министър на
външните работи през септември 2014 година, когато проведе среща с тогавашната
посланичка на САЩ Марси Рийс и обяви, че България подкрепа Трансатлантическото
споразумение, зловещ търговски договор, който дава пълна власт на американските
корпорации над националните правителства. При това дори не се опита да
изтъргува подобна подкрепа за нещо, което България иска. Заредиха му
верноподаническия софтуер и той започна да изпълнява програмата за която е бил
развиван да изпълнява. Добре, че в Европа не всички са даниелимитовци, та
съпротивата срещу ТТИП все пак се получи, защото в противен случай ЕС отдавна
щеше да се е разпаднал под натиска на глобалния капитал и неговата ненаситна
алчност.
Описваме
този процес за пореден път, за да стане ясно как наистина функционира
българската политика, а не да се самозаблуждаваме с идеята, че имаме на власт
хора, които могат да отстояват интереси.
Вероятно много хора у нас претръпнаха
от лакейските пози и изблика на безумно слагачество, но разширяването на този
арсенал с доносничество е нова практика. Вероятно обаче това политическо
безсилие все пак издава някаква реална промяна, която започва да се случва у
нас. За да изпита Митов неотложната нужда да се изповяда на Нюланд и да оплюе и
натопи следващата власт, която се задава на хоризонт, това вероятно означава,
че той е усетил във въздуха някакъв нов климат. Климат, който няма да търпи да
бъде захранван с неистини и лъжи, и който ще изисква национално достойнство в
правенето на политика. Не е истина, че малките държави не могат да бъдат
независими. Независимостта е продукт на достойнството, на изправения гръбнак,
не неотменимото усещане, че интересите на страната трябва да бъдат защитавани
безкомпромисно, а не спускани като скрижали от тъмните кабинети на Държавия
департамент. Ето защо и грантовата общност продължава да истерясва.
Май смяната
на световния климат вещае засушаване на банковите им сметки.
No comments:
Post a Comment