Св. Христо Иванов, вмкч Радан Кънев Жълтопаветник и вси светии на десницата

Има една леко странна книга по която тийнейджърите много си падат. Тя носи името "Домът на мис Перигрин за чудати деца". В нея е описана една възпитателка, която отглежда в нещо като дупка във времето, цяла сюрия от странни момичета и момчета - едната е лека като перце и може да лети, другата има хищна уста отзад на черепа, третият е невидим и така нататък. Запознанството с подобна книга е като политическо откровение, защото метафоричния свят на романа зловещо напомня на състоянието на българската десница и на чудатите уродчета, които се мотаят там безцелно и зловредно. Ето защо май си струва да увековечим това фрийк-шоу, да създадем един паноптикум на извращенията, които се обявяват за политически партии, както и на странните създания, които на няколко години се прераждат кой като реформатор, кой като чудотворец, кой като борец с корупцията, кой като кварталния луд или местния пияница. Десницата предлага богат избор перковци, чудаци и откровено луди и заради това ви предупреждавам, че хора със слаби стомаси, сърца и склонност към четенето на Коелю трябва да прекратят четенето моментално.

Тези дни българският ефир преживя нещо невиждано - водещият на "Панорама" Бойко Василев събра две от иконите на българската десница - св. Христо Иванов срещу великомъченик Радан Кънев. Получи се нещо като психарски епизод на "Малката булка". Нека да припомним - само преди около години и нещо Радан Кънев сълзливо си припомняше как св. Христо му казал: "Копеле, не мога да повярвам, че стигнахме дотук", когато двамата правеха исторически компромис. Днес се оказа, че първите приятели са в две различни партии, пръкнали се от нищото, макар и пълни със старите, до болка изтъркани лица на кресливата десница. И Бойко Василев влезе в ролята на ментор. Размаха пръст на св. Христо Иванов и се опита да го прикове на кръста с разпит като как така се е осмелил да не се коалира с ДСБ, пардон с "Нова република", или както и там да се казваше малката корпорация на Радан, решила да дава надежда за 13-ти наем на всички реститутки в софийския център.

Именно по време на тази телевизионна психодрама стана ясно, че нещата вдясно са необратими и наистина приличат на зверилник, оставен без надзор, храна и вода. "Няма нищо, което не може с Радан Кънев", беше основната теза на св. Христо Иванов, но той така и не задълба в романтични подробности, за да разберем дали говори от "империчен" (както би казала Десислава Атанасова) опит или просто импровизира, за да се спаси от моралистичните камшици на водещия на "Панорама". Оказа се, че двете "копелета" (това не е обида, а просто опит да се имитира техния език) в момента в който са заградили своята партийна кошарка вече не искат да чуят един за друг, защото електоратът им и без това е малко, а ако го обединят ще се окаже, че единият и другият заедно се борят за около 2,5 процента на изборите напролет.

Телевизионното напрежение между свети Христо и великомъченик Радан вся религиозен разкол в десницата и я накара да мине през всякакви изпитания. Тя по своя любим маниер веднага се раздели на "жълтопаветници" и "народняци". Едните настояват, че само посетителите на луксозните ресторанти в центъра на София дърпат историята напред, а другите твърдят, че може би от време на време историята трябва да отскача и до Пловдив, за да провери дали случайно и там няма някакви избиратели.

Разколът обаче ни дава вътрешен поглед към чудатите деца на десницата и ни изяснява, че днес те май не искат да идват на власт, а просто да избягат от виновното минало. Тоест, че когато обясняваха за морал всъщност бяха коалиционни партньори на безморалните и, когато искаха съдебна реформа знаеха, че Темида е на една крачка от поредното политическо изнасилване.

Паноптикумът никога няма да е пълен без да се взрем и в третата част от разпадналата се десница - остатъчният Реформаторски блок, който тези дни е зает да съчинява налудничави икономически програми. Останките от старото чудовище продължиха да живеят задгробно с идеята, че Бойко Борисов отново ще ги припознае като част от управлението. Съдейки от гневните тиради на експремиера обаче май там, подобно в романите на Джордж Мартин, идва тежката зима, духат ледените ветрове и никога повече нищо няма да бъде същото. Пак се получава малко религиозно - старата десница е разделена на три части, които обаче не са в хармонично единство, а в шизофреничен дисонанс.

Всичко става още по-мистериозно като се вземе предвид, че всяка от трите части припознава себе си като коалиция. Тоест десницата упорито се стреми да постигне утопията - всеки десен избирател със свой собствен проект. Когато всеки човек стане ходеща партия, тогава сигурно св. Христо, великомъченик Радан и вси светии от РБ ще се стиснат ръцете и ще отидат заедно на гей-парад.

Разбира се не бива да изтърваме и страничните фигури в нашия албум от чудати изродчета. В дясното пространство левитира и екстелевизионният водещ Николай Бареков, който удобно беше потънал в безвремието на Европейския парламент преди да реши, че там му е скучно и да се завърне като водач на нова партия "Презареди БГ". Очевидно обаче нещо не беше изчислил както трябва литража на резервоара си, защото съдът поряза амбициите му да се завръща на бял кон с нова премяна. Така че на изборите май ще трябва пак да го гледаме като водач на "България без цензура", партия сдобила се с тъмен ореол и сенчест имидж. Но всъщност Бареков не прави нищо, което вече не е опитвано от старата десница. Той също има своето място в пантеона на старите и страшни снимки, където се показани медицински чудесии и налудничави образи.

Може би някъде там трябва за закачим като хербарий и "българският Тръмп" Веселин Марешки, човек, който блика от всеки телевизионен екран и и компетентен по всяка тема. Там някъде трябва да сложим и изваденият от блатото Яне Янев, който току-виж видим я в накоя листа, а в нечий съветнически екип.

Когато човек отвори албумът с тези чудати създания набързо ще се отърве от идеята, че там има някакъв план. Това е албум като апотеоз на глупоста, като екстаз на сюрреализма, като дяволито напомняме, че богът на политиката има безкрайно чувство за хумор иначе щеше ли да ни прати толкова идиоти, за да ни забавляват. 

До сълзи.