- Господин Симов,бихте ли ни казали с няколко думи,какво
беше вашето детство,за какво мечтаехте като дете и сбъдна ли се някоя от
детските ви мечти?
- Много странно - тези дни, не знам защо, постоянно се
сещам за моето детство. Детето в мен завари интересна историческа епоха -
нямаше компютри, интернет, социални мрежи. Играехме навън, срещахме се с други
деца, ходехме на село и с часове се мотаехме из боровите гори на Родопите. Аз
съм от прецаканото поколение - възпитаваха ни за една епоха, а се наложи да
живеем в друга. И все пак случихме на детство, защото имам не виртуални, а
реални усещания. Спомням си вкуса на селския хляб и имам спомени от времето,
когато хората не ходеха като надрусани с амфетамини, а сякаш все още се
наслаждаваха на живота. Знам, че спомените са коварно нещо, човек е склонен да
изпада в набоковска меланхолия, да осребрява баналното, да вижда откровения в
баналните ъгли на паметта и все пак сега вече знам, че детството ми беше
хубаво. Хванах последния влак за истинската реалност. Сега светът е
фрагментаризиран, разпаднал се е на отделни микрореалности, които дори не искат
да подозират една за друга.
А иначе още като дете хванах трайно литературния си порок
- научната фантастика. Аз съм голям пуритан в литературата, избягвам на
километри лиготиите и превзетостите, стремя се между мен и книга на Куелю да
има поне един километър разстояние, но виж щом е фантастика критериите ми падат
и съм погълнал десетки блудкава романчета, които ме зареждаха с идеи за
космоса. Около това се въртяха моите мечти. Надявах се, че като стана на 40
години пътешествията до Марс ще са ежедневие. Наскоро навърших 40 - Марс, уви,
е все така недостижим. Още като дете обаче обичах да пиша, така че поне една от
мечтите ми стана реалност - намерих си професия, която е свързана с писане.
Това беше най-правилната мечта в моя живот.
- Може би имате спомен от детството ви,който се е
запаметил в съзнанието ви и никога няма да забравите,бихте ли го споделили с
нашите читатели?
- Един спомен, който не е свързан с конкретна случка, а с
особено състояние на времето трайно се е запечатал в главата ми. Може би той
стана важен за мен от гледна точка на професията ми, но и досега си спомням
първите дни на демокрацията. Изведнъж имаше бум на пресата. Вестниците
изникваха като гъби след дъжд. Спомням си как сутрин рано родителите ми ме
пращаха на будката за вестници, за да купя "ДУМА" (любимият вестник
на семейството), "Демокрация" (трябва да сме наясно какви ги мисли
врага), "Свободен народ" (да я видим тази синя социалдемокрация има
ли почва по нашите географски ширини). И, за да си купи човек вестници трябваше
да се реди на огромни опашки, които се точеха по един час. Имаше глад за
свободно слово, за журналистика. И днес като гледам будките пред които никой не
спира сърцето ми кърви. Нещо страшно се обърка по пътя към бъдещето. Страшно.
- Кога решихте да се занимавате с журналистика и какви ви
бяха мотивите?
- Като всяко съдбоносно решение и това го взех случайно.
Признавам си - писах журналистиката като желание за кандидатстване ей-така
между другото. Тогава си въобразявах, че вселената иска от мен да стана
култоролог. Но, когато пред стената на плача на Софийския университет видях, че
съм приет във Факултета по журналистика, специалност журналистика изведнъж
реших, че това е професията за мен. От тогава нито един път не съм съжалил за
решението си, а това не е малко в толкова буреносни времена.
- Според вас на ниво ли е българската журналистика и как
виждате нейното бъдеще?
- Българската журналистика деградира и копае дъното. И
причината за това съвсе не само медиите на Пеевски, както иска да ни убеди една
част от слугинската преса у нас. В България журналистиката на умните и
красивите, журналистиката на зализаната олигархия е същото чудовище, но с други
характеристики. Именно, защото теренът на журналистиката бе завзет от откровени
идеологически работници, които обаче узурпираха идеята за обективна
журналистика, то теренът за истинска, свободна, дръзка журналистика бе свит до
възможната крайност. И в този вакуум липсва журналистиката на здравия разум, на
умерения скептицизъм, онази журналистика, която придаде стойност на понятието
"Четвърта власт". А днес, вижте колко е абсурдно, по БНТ тече
повторението на сериал на име "Четвърта власт". Направен от
протестъри за протестъри той чертае толкова измамен вид на истинската
журналистика, толкова снобски образ на журналистите, че на човек му идва да бие
черепът си в някоя стена с надеждата да получи амнезия. Истинската журналистика
изисква да познаваш автентичните хора, а не жълтопаветните сенки, които само се
опитват да имитират разумен живот.
- Кой са качествата,които отличават истинските
журналисти,от тези на ,,драскачите",дайте ни един пример за добър
журналист?
- Аз вярвам в журналистиката с позиция, в анализите с
мнение, в коментарите, които са писани с гняв. Писнало ми е от равни емоции и
фалшива обективност. Иска ми се вярвам, че истинският журналист се интересува
от автентичните проблеми на хората, а не тъне в опиумната грантова мъглица,
където се изживява като носител на вечния морал. Винаги съм давал като пример
следната история. При поредната стачка на миньорите журналист от телевизия моли
един от стачкуващите да си отвори хладилника. Търси евтината сантименталност,
бързия сапунен образ. Човекът обаче се усеща, че се опитват до го хлъзнат по
някаква евтина мелодрама. И няколко години по-късно докато ми разказваше
историята си спомняше какво е казал на журналиста: "Тази няма да стане,
братче. Ще отворя хладилника си и шефовете ще побързат да пуснат някой и друг
лев, ама теб няма да те има тогава. Направи репортаж за това какво позволява да
не ми плащат заплатата, за да не стои никой гладен". И до днес с изумление
си казвам как един човек много по-добре от случайния журналист е схванал
истинската мисия на медиите. А иначе с удоволствие чета статиите на Петър
Волгин, харесва ми бунтовния му стил и автентичността на гнева му, харесвам как
пише Велислава Дърева, защото нейното перо прави журналистика от различно
измерение. С удоволствие следя потокът на съзнанието на Дмитри Иванов, който
винаги те докарва до някакъв неподозиран бряг. Харесва ми, макар че не споделям
всичките му идеи, как пише Явор Дачков, винаги когато видя анализ на Валентин
Хаджийски намирам 10 минути, за да го изчета и продължавам да съм фен на
текстовете на Иво Атанасов, не пропускам международен анализ на Къдринка
Къдринова и харесвам възгледите на журналиста Филип Буров, който е систематичен
разрушител на гледните точки на парфюмираното статукво. Винаги с удоволствие
чета Иво Христов, който сега заради позицията си в президентството, не пише
много често и статиите на неговата съпруга Галя Горанова.
- Когато като журналист отразявахте предизборната
кампания на БСП,минаваше ли ви през ума,че един ден ще сте част от лидерите на
партията?
- Аз отразявах БСП от позициите на фен, на член на
партията. Винаги съм се вълнувал, винаги съм участвал във вътрешнопартийната
дискусия, винаги съм имал позиция, винаги съм я изразявал. Тоест много често
съм си мислел, че трябва да вляза във вътрешнопартийния живот не само като
наблюдател, но и като участник.
- Защо избрахте БСП,а не някоя друга партия,с какво ви
спечели тя?
- Пак съм разказвал тази история, но ще я повторя. За
първи път прочетох вестник от край до край на 2 май 1990 година, вестникът беше
ДУМА. Как съм запомнил датата ли? Ами много просто - във вестника имаше
репортаж за честването на 1 май. Тогава нововъзникващите сини лумпени се бяха
опитали да опорочат празника на левицата. Нещо в сърцето ми трепна. Осъзнах, че
никога няма да мога да бъда част от тези сили на разрушението, които искат да
стъпчат идеалите на толкова много хора. Започнах да чета много. Интересувах си.
Станах запален и идеологизиран левичар. И да, въпреки, че БСП има много за
какво да бъде критикувана, това е единствената партия, която се опитва да даде
социална алтернатива за България, да откъсне страната ни от блатото на десните
догми и крокодили, които трайно ни закотвиха в дъното на Европейския съюз. Аз
съм в БСП, защото искам партията да се променя и да привлича все повече хора.
Да не говорим, че цялото ми семейство са социалисти. И бабите ми и дядовците
ми. И баща ми и майка ми. Не родът ми определя моите идеи, но съм горд с тях,
защото усещам, че смисълът на големите идеи е да бъдат предавани на
поколенията.
- Как ще коментирате това,че въпреки,големия си
електорат,БСП не влезе във властта?
- О, БСП можеше да влезе във властта. Тези дни някъде
прогоненият от Изпълнителното бюро на БСП Георги Гергов си призна, че неговата
лична кауза е било да се осъществи коалиция между БСП и ГЕРБ. Това щеше да е
най-голямото политическо самоубийство, което историята на прехода някога е
виждала. БСП обаче не направи смъртоносната крачка в плаващите пясъци и реши да
постъпи идейно и принципно. Това е здравословното поведение в политиката.
Прегръдката с Борисов щеше да е като да се топнем в басейн, който е пълен с
пирани. БСП избра да е в опозиция. И като гледаме как гърми "Борисов -
3", като виждаме нелепите кадрови назначения, кулинарната страст към
суджуци и авторитарни юмруци по масата, то БСП взе единственото правилно
решение. А ако въпросът ви е защо загубихме изборите, то анализът там може да
бъде достатъчно дълъг. Аз обаче ще се опитам да го обобщя с едно изречение.
Хората не искат от нас да замазваме пукнатините в стените, те искат от нас
проект за нова къща. Когато им го дадем, няма кой да ни спре.
- Безспорно има политици,които наистина работят за
българския народ,в лицето на кого виждате такъв?
- Аз харесвам Румен Радев. Вярвам, че той е правилният
човек, който да даде нов възглед за политиката. Винаги съм харесвал Янаки
Стоилов. Той е пример за човек, който не погази принципите си и политиката не
го измърси. Трябват ни повече хора като него.
- Бих си позволила да нарека сегашното правителство
смесица от недоразумения,събрани заедно, на които единствената им цел е лично
облагодетелстване,ще се съгласите ли с това мое мнение и има ли нещо да
добавите към това?
- Тук ще бъда максимално кратък. Сегашното управление е
един токсичен коктейл от нагли егоманиаци, които убиват българската демокрация
със смъртоносната комбинация от корупция и интриги и полупатриоти, които се
отказаха от всичките си идеи в името на на две вицепремиерски кресла. Това е
морален, а не само политически позор.
- Може ли да ми дадете поне един пример за изпълнено
обещание на сто процента от сегашните управляващи?
- Дори Бойко Борисов не може да ви даде такъв пример.
Тази власт има намерение да усвоява пари, а не да изпълнява обещания. Не
напразно парламентът цикли на празен ход толкова време. ГЕРБ са в интелектуална
криза, те правят политика на показността, която е лишена от съдържание. И
заради това всичко, което произвеждат като идеи дрънчи на кухо.
- Кой трябваше да бъде първия приоритет,по който трябваше
да работи новосъздаденото правителство?
- Ще ви отговаря така - когато правя срещу в моя
избирателен район Кърджали хората никога не ме питат за европейското
председателство, интересува ги въпроса защо пенсиите са ниски, защо заплатите
не стигат, докога краят им ще се обезлюдава, а селата-призраци ще се
увеличават. Някога да сте чули някой от ГЕРБ да говори по тази тема? Да, аз
също.
- Какво е мястото на патриотите във властта ,как така те
взеха решения да се коалират с Борисов,в предвид техните политически
различия,виждате ли някаква тъмна страна или сделка между двете водещи партии?
- Коалицията с Борисов винаги е като сделка по
покупко-продажбата на душа. Това си личи по нелепите и бездушни документи,
които произведоха като коалиционно споразумение. Общи фрази, лозунгарски
обещания, нулева ефективност. И, да, това е голям проблем. Патриотите се качиха
на вълната, защото зарязаха патриотарството и влязоха в социалната тема. Това
ги изстреля нагоре. Само че, точно като в "Приказка за стълбата" те
забравиха моментално къде е тяхната сила. Подозирам, че падението им ще е
жестоко. Но пък от друга страна след такава гавра със своите собствени идеи те
точно това заслужават.
- Да очаква ли българския народ,че това правителство
наистина ще работи за неговите интереси или да се подготвяме за нови
избори?
- За доброто на българския народ нови избори са
необходими, защото агонията на стабилността и безвремието на ГЕРБ могат да
бъдат като заразно заболяване, което те тръшва в леглото за дълго. Не смея да
прогнозирам докато Борисов ще стиска властта в смъртоносната си хватка. Според
мен някъде дълбоко в него той осъзнава, че няма приключен цял мандат и това го
разяжда отвътре.
- Ако България излезе от Европейския съюз,по-голям шанс
ли ще имаме страната ни да тръгне в по-добра посока?
- Това е коварен въпрос, но според мен той е формулиран
неправилно. Защо да излизаме от Европейския съюз? Идеята за обединена Европа
все още носи в себе си емоционален заряд. Но ние като държава трябва да се
борим за различен ЕС. Защото в момента Евросъюза съвсем официално се опитва да
се самоубие като мине на две скорости. Какво означава това? Богатите страни ще
се затворят в своето първокласно купе, а на всички останали ще отредят ролята
на догонващи лузъри. Адски е тъпо, че има журналисти, уж с демократични
съвести, които се опитват да представят това като единствения възможен
сценарий. Но това е илюзия, фалшификат. ЕС и до днес има заряд, защото беше
общност на социални държави, а не тлъстите банкери. Ние обаче имаме политически
елит, който не ражда своя собствена концепция. Премиерът ни е като кукла на
конци на Ангела Меркел, проводник на германския сценарий за ЕС. Защо трябва да
следваме тяхната линия? Те искат Европа да е на две скорости, а нашият интерес
е Евросъюза да се върне към основните си ценности. Тоест смятам, че имаме добра
битка вътре в ЕС.
- Да не дава Господ,но ако България бъде въвлечена в
някакви военни действия,можем ли да разчитаме на НАТО за неговата подкрепа?
- Нямам никаква представа. НАТО е антивдъхновителен съюз.
Останка от Студената война. Организация, която съществува напук на
историческите обстоятелства и е непригодна да защити Европа от модерните
заплахи. Давам ви пример - миналата година беше срещата на НАТО във Варшава.
Мъже в скъпи костюми и със смръщени физиономии обявиха, че Русия е основна
заплаха за сигурността на Европа. Няколко дни по-късно стана атентата в Ница.
Никой не заподозря руснаците. Тоест НАТО ни говори едно, а заплахите идват от
друго място. На кого да вярваме?
- Какво мислете за
президентската институция,много българи повярвахме в ген.Радев,ще оправдае ли
доверието,което му гласува българския избирател генерала, или и той ще бъде
принуден да се съгласява с чужди нареждания?
- Дотук Радев се справя много добре. Систематично
изпълнява предизборните си обещания. Спря закона за концесиите. Даде СЕТА на
конституционния съд. Събуди се, когато ГЕРБ го атакуваха и влезе в
политическата история с няколко култови лафа за Цветан Цветанов. Президентът по
конституция е балансьор. Тоест аз не очаквам от Радев да бъде острие на
конфронтацията. За мен ще е достатъчно, ако той просто формулира ярък
национален интерес и с авторитета на личността си го наложи на българското
общество.
- Като цяло как виждате политическата обстановка,не само
в България,но и в света,има ли вероятност да се намери подход и личност,която
да поведе човечеството към един по-добър свят или това е утопия?
- Ще ви цитирам една любима мисъл от Чоран - "Ако
едно общество не е способно да роди утопия и да й се посвети изцяло, то е
обречено на гибел!". Светът страда от липсата на утопии. Внушиха ни, че те
са нещо лошо, а всъщност са моторът на промяната. Не знам. Знам само, че когато
се опиташ да обявиш, че историята е спряла и нищо по-добро не може да се
измисли, тогава историята ти доказва точно обратното. Знаете ли защо фигурата
на Владимир Путин например стряска. Защото сатанизацията на западните медии без
да иска го превърна в алтернатива на непроменяемото статукво. Не знам дали
самият Путин някога е имал такава идея в главата си. Тоест светът търси своята
промяна. Мен това ме радва.
- Ако от вас зависеше,какъв свят бихте сътворили,какви
новации бихте въвели и какво бихте отхвърлили?
- Ох, не се наемам да отговоря на толкова космологичен
въпрос. Но знаете ли понякога не е необходимо да имаш голям проект за света,
достатъчно е да мислиш за хората. Когато главният герой в повестта "Пикник
край пътя" намира най-свещения предмет, онази сфера, която изпълнява
всички желания, той си пожелава само едно. И до днес не съм открил
по-качествена програма за действие в този свят. Героят си пожелава:
"Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат". Каква
по-голяма иновация от това?
- Да ви попитам,защото знам,че се интересувате от
вселенските въпроси,според вас,съществува ли друга реалност или всичко е тук и
сега?
- Честно ли? Често споря с годеницата по тази тема. Аз се
интересувам от вселената, защото дълбоко не вярвам, че друга реалност има. Това
е великата жажда на човешкия дух - да разбере безкрайността в рамките на около
80-90 години живот, което е едно мигване с очи в исторически смисъл. Но лично
аз не вярвам в нищо отвъд. Дори, честно казано, идеята за вечно битие неясно
къде и при какви политически условия е стресираща. При това, ако вярваме на
религията това е строго йерархизирана вечност, а анархистът в мен се мръщи в
идеята за вечна власт в такива рамки. Предпочитам да променяме света тук и
сега. Това е единственото ни доказано битие и следователно е върховен дълг на
душата да не го подминава с лека ръка, а да се постарае да остави следа и да го
подобри.
- На какво се радва Александър Симов,и кое би го
натъжило?
- Радват ме хубавите книги. Радвам се, когато виждам
любовта на моя живот весела и развълнувана. Вълнувам се, когато гледам
фантастични филми с хубава визия. Радвам се, когато мога да помогна на човек,
който се е обърнал за помощ към мен. Обичам да пиша. Натъжават ме
противоположностите на всичко изброено.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Желая им да не губят надежда. Казват, че надеждата е
най-голямото проклятие. Според мен е точно обратното. Няма по-силно нещо на
този свят от надяващия се човек. Заради това баналното зло в политиката е
именно убийството на надеждата. Пазете я. Радвайте й се. Постарайте се да
осъществите надеждите си.
No comments:
Post a Comment