Опитомяването на рекетьора

Напоследък аптекарско-петролния бос Веселин Марешки изпита цялата прелест на екстремното удоволствие да бъдеш вечен клиент на българската прокуратура. Парламентът е голям, но него обвиненията го преследват отвсякъде. Миналата седмица Марешки се сдоби с нов повод за преследване - бил изнудвал конкурентни аптекари. Така колекцията на бизнесмена се обогати с още една прокурорска проверка. Имунитетът му веднъж бе поискан за телесна повреда и изнудване във Варна. Очевидно ловният сезон е открит. Рекет срещу рекетьора. Изобщо българската действителност наистина се сринала до нивото на много черен виц. Марешки се опита да се държи като герой. Заплаши, че е на път да поеме курс за сваляне на кабинета, което не звучи иронично, както се опитаха да го представят медиите. Това е последният коз на аптекаря. Той се опитва да представи нещата като сделка, да припомни на ГЕРБ, че в определени моменти неговата група държи ръка на спусъка и от заповедта му зависи дали някой законопроект няма да бъде оставен вовеки в гробището за юридически призраци. Тоест - ние виждаме Марешки в неговата роля на бизнесмен, който се опитва да се отърве от данъчна проверка по един или по друг начин. Уви, историята показва, че когато обвиненията се натрупат в геометрична прогресия, то пътища за постигане на компромис не са останали. ГЕРБ са зинали с мрачната си уста и искат като акула да глътнат малката рибка, каквото и да им струва това. Хищническият инстинкт винаги бие здравия разум. Иначе цивилизацията нямаше да е в това окаяно състояние. 

За да не слагаме излишен ореол на Марешки обаче нека да припомним, че той сега се намира в трудния етап на опитомяването на опърничавия. Това е сложен процес в който неизменно са забъркани и тоягата и морковчето. Защото независимо от стържещия опозиционен тон на Марешки днес той изпапка като добро момче всички морковени кашички, които му бяха приготвени. Първо, преди изборите никой не го пипна с пръст. Всички обвинения за които прокуратурата се сеща днес бяха налице и тогава. Но в онзи момент тактиката беше съвсем друга. После властта на драго сърце разреши Марешки, независимо от скандалната си слава, да стане заместник-председател на Народното събрание. Това беше сериозен морков. Марешки трябваше да разбере, че ако е послушен ще напредва по стълбата към управленските висини, дори и висини да означава "диванчето в кабинета на Бойко Борисов". След това аптекарския бос бе пришит към делегацията на президента при папата на 24 май, независимо от негативните коментари в социалните мрежи. Това са морковчетата на властта, която знае кое и как да даде. Марешки обаче май не схвана посланието. А то е точно като в романа "Кръстникът" - не разбереш ли какво искат от теб се събуждаш една красива лятна сутрин с главата на скъпия кон между чаршафите. Парламентарната група на Марешки за една бройка щеше да отстреля шефа на парламента Димитър Главчев. Едва четири гласа го спасиха при гласуването след дебатите по исканата от БСП негова оставка. Цялата ВОЛЯ стреля като един срещу председателя на НС. И заради това днес виждаме другата част (тоягата) от технологията групата на Марешки да бъде превърната в придатък на ГЕРБ. Хората на Борисов се нуждаят от тези гласове като наркоман от поредната си доза. Гласовете на Марешки са залогът за по-дълготрайното управление, макар и натикано в тинята на стабилността и безвремието. Политиката на тоягата е последният етап от придърпването на блуждаещи парламентарни души към огнения котел на ГЕРБ, който бълбука все едно в него е натикана вещерска отвара. Отцепилият се от ДПС Ангел Исаев отдавна вече е на котлова храна при Цветан Цветанов. Но партията на Борисов се нуждае от по-голям ордьовър и заради това започна танцът на моркова и тоягата с Марешки.

Технологията по опитомяване обаче има други причини за съществуване. Тя е възможна там, където партиите нямат реална социална основа, а съществуват заради свръхраздути медийни имиджи. Това са формации, които се захранват от едно колосално его, а не от идеология и следователно, ако тръгнеш с прокурор по следите на егото, ти си започнал вече процеса по опитомяване.

Великият сирийски писател Закария Тамер има един култов разказ "Тигрите на десетия ден", който препоръчвам на всеки. Това е жестока притча за това как властта опитомява един тигър. В края на текста се разбира, че тигърът е метафора за модерния гражданин. Този разказ обаче може да бъде четен и като притча за опитомяването на партиите, които нямат корен и естествени основи. ВОЛЯ просто е Марешки. Ако той отлети с ракета за Марс, от ВОЛЯ няма да остане дори една молекула, коята да напомня за своето съществуване. А ГЕРБ са партия, която прекрасно надушва това политическо ГМО и го смила на малки части в своя парламентарен търбух с кротко примляскване. 

Трудно е да се преразкаже как ще се развие сюжетът с Марешки в бъдещето. Но, ако вземем за отправна точка към него някои минали събития в политическото съществуване на ГЕРБ, то можем да направим едно много основателно предположение. Това е прокурорския флирт на Борисов в опита му да си намери парламентарна стабилност и прогнозируемост. Нека да си припомним 41-ото Народно събрание, онова, което бе избрано през 2009 година. Тогава в парламента попадна група от 10 депутати на забравената и покрита с отровна плесен партия "Ред, законност, справедливост" с лидер Яне Янев. Две години Янев и сие бяха яростна опозиция на Борисов. Скандали, ритници, пърформанси, неудобни въпроси. РЗС беше достойна конкуренция на "Атака" в периода от 40-ото Народно събрание. Така се стигна до кулминационния момент - президентските избори през 2011 година. Кампанията на РЗС беше яростна и агресивна. Тя остана в историята с идеята, че след нея Янев и компания ще уволняват Борисов и ще го натикат там, където слънце не огрява, тоест в глуха опозиция. Вотът мина и кандидатът на ГЕРБ победи. Изведнъж по волята на финансите, ох, на фуриите де, Янев и РЗС станаха най-вярната болонка на Борисов. Тези, които щяха да го уволняват изведнъж го загледаха любовно в очите и започваха да пъшка сладострастно при всеки негов по-втренчен поглед. Историята в България рядко е виждала такъв процес на брутална трансформация. Това подпечата обаче политическата съдба на Яне. Партията му се разпадна като некачествен силиконов бюст, историята ги изхвърли на бунището. Самият Янев известно време оцеля в политическия живот като съветник по неясно какво на премиера Борисов-2, но на всички беше ясно, че това е краят. Днес Яне води живот като фермер, който влиза в новините с това, че нападнал с нож някой от работниците. Очевидно образът е експериментирал с по-качествени начини за уволнение.

Огледален на РЗС образ беше партия "Атака" в същия парламент. Противно на яростния си опозиционен нрав Сидеров тогава влезе почти като негласен партньор на Бойко Борисов. Но и неговата група бе разтърсена от мощните подводни гербаджийски фронтове и след две години в кротка кома, нарушавана единствено от нахвърлянето, но само от време на време върху стюардеси от "Луфтханза", Сидеров се пробуди като опозиционер, но вече беше късно. Под една или друга форма той бе загубил контрол върху някои от своите народни представители и дори цирковете не спасиха положението. Борисов загуби Волен, но спечели Яне - ето ви на практика какво се нарича "политика на плаващи мнозинства", което днес ни подсказва, че в онези години Бойко-1 е бил доста по-смел от пихтията, която днес, наричаме Борисов-3. Но в онези години лидерът на ГЕРБ още не бе повярвал напълно на любовните ласки на медиите.

И, за да дадем пример, че всичко се връща трябва да припомним, че по времето на кабинета Орешарски, в 41-ото НС - новосформираната партия на Николай Бареков, която сега той нарича палаво "моите тюфлеци" откъсна депутат от групата на ГЕРБ - Светлин Танчев. В следващото НС ГЕРБ отмъстиха жестоко, защото така изсмукаха кръвчицата на ББЦ, че в края на НС от партията витаеше само някакъв неясен призрак, с неизяснен произход, формация от която дори нейния лидер се беше отказал. 

Именно на тази база можем да предположим, че ВОЛЯ върви към своя край като самостоятелна формация. Марешки едва ли някога е имал битие на ангел и това допълнително ни дава основания да твърдим, че трудно ще издържи на парламентарната преса на ГЕРБ. Изобщо българската политика напоследък ражда твърде много плява и заради това отново и отново наблюдаваме риалитито с превъзпитанията и опитомяването. Един ден, ах, един ден, ако се размечтаем, нещата няма да стоят по този начин. Тогава ще имаме партии с идейни основи, с ясна социална база, достатъчно силни да устоят на бурите и достатъчно морални, за да не допуснат ГМО-плевелите. После обаче се събуждаме, разтъркваме очи и продължаваме да гледаме сериала в който Марешки се опитват да го опитомят...

Досадната и болезнена българска действителност.