В своята великолепна книга "Шоковата доктрина" Наоми Клайн е описала един садистичен и много брутален механизъм с който на обществата се налага идеология, която противоречи на самата им сърцевина и национални идеали. В нормална обстановка никой никога не би приел да му предложат тотална приватизация, орязване на доходи, свръпазарни механизми. Но правителствата, които имплантират тези токсични идеи, винаги използват конфликта и шока като метод за прилагане. Пиночет в Чили (първата голяма лаборатория по неолиберализъм) установява диктатура, Маргарет Тачър се впива като вампир във войната за Фолклендските острови, за да приложи своята програма, а примерите са още десетки. Това е идеята на шока - обществото винаги да бъде държано в състояние на истерия, заплаха, опънати нерви и несигурност, защото само в подобна мътилка може да съществува ротационно правителство като това на Николай Денков и Мария Габриел. Власт, основана на епична лъжа и тотална измама може да разчита само на перманентен конфликт, за да оправдае своето съществуване и виждаме, че управлението набързо започна да си измисля постоянни шокови теми с които да държи електората си налудничаво възбуден.
След като мощните артилерийски заряди срещу президента Румен Радев не свършиха достатъчно работа, а набързо отгледаните хилави влогъри, блогъри и инфлуенсъри никак не се справиха със задачата да опишат истинска и реална опасност от Русия, започна нова фаза от българската шокова доктрина - битката с Паметника на съветската армия. Темата отдавна е сред баналните лудости на градската десница. Но с тежко политическо усилие тя бе превърната и в централна медийна тема, изкуствено направена проблемна, за да може целият дебат в обществото да бъде изместен от реалните проблеми на страната.
Механизмът на шока е кристално ясен.
Първо - кабинетът променя статута на земята под паметника, за да може да улесни неговото събаряне или преместване. След това на помощ идват дежурните интелектуалци на повикване, които шестват от екран на екран да твърдят, че монументът разделя обществото, че паметникът е очертал пропаст в душата на нацията и е време да бъде подменен. И когато всичко това не сработи, защото хора излизат на протест, за да защитят историята, на помощ идват футболните гамени, които с бомбички и чукове да имитират гражданско недоволство. След това този цикъл продължава отново и отново докато и последният човек не забрави да попита: "ама чакайте как така докато се занимаваме с Паметника, цените на храните отново скачат, цената на газа расте, всичко поскъпва, а за увеличение на доходите никой не говори?". Така вече си имаме ясни зачатъци на граждански конфликт - защитници срещу разрушители, съскащи интелектуалци, които мразят народа си, политическа какафония, а резултатът от цялото това упражнение е все по-силно затъване в безвремието на подмяната, лъжата, измамата и изпирането на цялата мафиотска мрежа на ГЕРБ.
Така от създаването си това правителство е отбелязало единствено и само образуване на фронтове - срещу президента, срещу цялата опозиция, срещу Паметника на съветската армия и не може да бъде запомнено нищо с друго. Дори най-кресливите трубадури на управлението не могат да посочат някакви други негови постижения. Живеем с прокризисно правителство, което разчита на конфликта като технология за своето оцеляване. Не напразно като елемент от този шок в гърлото ни бяха набутани и поправки в Конституцията, които не само не са радикална промяна, а възпаляват тема за нов конфликт и битка - смяната на националния празник. Това е холивудска пушилка, политически спецефекти, които да прикрият безпомощността на кабинета да предложи реална политика по който й да е проблем. Всъщност ето за такава безкрайна шокова подмяна говорим.
Между другото - един страничен детайл в цялата драма най-добре разкрива пред какво точно сме изправени. Откакто страстите около ПСА бяха разпалени отново, една литературна загадка постоянно тревожеше ума ми.
В позицията на фенклуба на "Левски", а и многобройните фалцетни статуси във ФБ, постоянно присъстваше една плоска и ужасяващо римувана фраза, която гласи:
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята.
Това, че тези са секта, подобна на сектата на Шоко Асахара, който пусна зарин в Токийското метро, съвсем не е оправдание за липсата на естетически вкус и литературни сетива. Та реших да проверя кой е авторът на тези плоски и банални като талашит думи. И тук вече ударих на поредната върховна подмяна в психодяснотоо. Оказа се, че това е цитат от едно суперклиширано и тъпо стихотворение, което започва с думите "Пиша ти от Плевен, драги Ванка./ Помниш ли кагда пришол със танка?". Сектата твърди, че негов автор е Радой Ралин и постоянно го тика като пример за протестна поезия. Но това е измама и подлост. Авторът се казва Бойко Бочев. Написал е стихотворението през 1990 година и го е пуснал в стихосбирката си, наречена възвишено "Anal festival".
Радой Ралин никога, ама никога не би написал подобни думи. Най-малкото, защото той е участник във Втората световна война, а планктонът, който стене срещу Паметника се опитва да заличи и подвига на българите, които дадоха своя принос в разгрома на нацизма. Да не говорим и за друго - Радой Ралин е истински поет, който никога не би се осквернил с толкова пошлост на стихосложението.
Но, ако отворите Гугъл ще видите, че от години насам психодесницата не се е посвенила да се изгаври с паметта на един винаги несъгласен и никога удобен поет. Опитват се посмъртно да му припишат един супер некадърен стих в който не е казано абсолютно нищо оригинално.
И тук опираме вече не до политически, а до естетически проблем. Тези до такава степен са изолирани от истинския културен код на България и от дълбините на нейната национална душа, че просто няма на какво да се позоват. С потни и мръсни ръце ровят из класиците, та белким намерят някой друг цитат, който да им свърши работа, които след това пускат в пропагандната си фабрика, но като цяла са напълно лишени от живителната струйка на истинската публицистика и поезия.
И заради това намират клозетна поезия, която е писана чак през 1990 година и я приписват на Радой Ралин, за да има какво да цитират младите нацисти и психопати.
Ето за такъв културен и политически погром говорим, когато говорим за психодясното.
Телефонни измамници, политически шмекери, истеризирани и недоклатени полуинтелектуалци.
Но пак да повторим - всичко това е шокът, методологията за скриване на истинските цели на управлението и за потъването в сенките на задкулисните механизми, които все повече задушават правителството.
Но въпреки истеризираните психодрами, въпреки постоянната медийна пиротехника, убийството на Алексей Петров показа, че в България се възцарява някаква ледена епоха, която навява мразовит повей от миналото. Нещо повече десетина дни след убийството Бойко Борисов най-накрая реши да излезе от политическата си анабиоза, но първото, което сподели бяха поредица от упреци към управлението. Той се оплака от поголовна чистка, която ПП правят и енигматично обяви, че ще види дали ще продължи да участва в сглобката. "Ние подкрепяме 36 депутати от партията на промяната, те управляват на 100%", допълни гневно Борисов.
Всъщност не Паметникът на Съветската армия е голямата тема, а точно това пропукване в сглобката. Не ме разбирайте погрешно. Съвсем не смятам, че кабинетът е на път да падне. Обикновено управленията се самовзривяват без много предварителен шум. Всъщност пред очите ни се разиграва по-сложна шахматна партия, която обаче целенасочено се държи далече от очите на публиката, защото тя като киселина ще прогори и последните остатъци от авторитет на ПП и ДБ.
Бойко Борисов със сигурност няма желание правителството да пада. Все още не. Това, което иска той обаче е преформулиране на кабинета, увеличаване на тежестта на ГЕРБ и публична демонстрация на това, че ПП му се подчиняват. Всъщност след местните избори може би ще видим все още не разпад на управлението, а изцяло нова управленска формула, която повече да удовлетворява Борисов. Ако неговата цел е напълно да отстрани ПП от политическия пейзаж, той трябва да се държи точно по този начин. И е жалко, че ръководството на ПП в лицето на Кирил Петков напълно влиза в сценария на Бойко Борисов. В мига в който трябваше да му изръмжи, Кирил Петков призова Борисов да се чуват по телефона, а не да си говорят през медиите. Ето - вече си имаме сглобка, която откровено договоря сделки, кадрови въпроси и министерски кресла далече от средствата за масова информация, потънали в сенките, които задушават всяка нормална политика в България.
Ето заради това управлението се нуждае от своята шокова доктрина. Защото те искат да изтикат вътрешните си проблеми, полуразпадът на неокоалицията, явните драми между ПП и ДБ, които стават по места и единственият възможен начин е прокризисния. Вкарват ни от конфликт в конфликт, от драма в драма, но рано или късно есента пристига с крачки бавни и хората ще разберат, че за поредно лято са ги пратили за зелен хайвер.
Пък нека после да ми говорят, че кризата е приключила...
No comments:
Post a Comment