Зарица Динкова едва ли някога е подозирала, че ще стане звезда за една нощ. Дори и в най-разюзданите си политически сънища госпожата със сигурност не си е представяла, че ще стане най-горещата тема за обсъждане в държавата и ще остане такава независимо от сериозността на останалите политически бури и земетресения, които люлеят нашето общество. И най-важното за целта не беше необходимо тя да проявява някакво епично въображение или да наема кохорта от рекламни специалисти. Достатъчно беше да се държи като типичен представител на умните и красивите - тоест като извънземно, което само преди секунда е слязло от своята летяща чиния и няма никаква представа как да се държи или какво да каже.
Точно това сътвори Динкова като се появи в удареното от водното бедствие Царево облечена в бели кокетни ботушки, с прясно направена прическа все едно ще ходи на модно ревю и с нелепо екипче, което боде очите със своята кичозност. По дрехите посрещат, казали са навремето нашите предци и точно в това отношение министърката на туризма направи такова впечатление, че оттук-нататък да пренапише "Критика на чистия разум" тя е обречена завинаги да остане в колективното несъзнавано на публиката като онази нелепа фигурантка, която така и не разбра къде се намира. И допълнителният влудяващ детайл - отива министърката в зоната на бедствието, а след това нейните подчинени пускат 15 снимки от събитието. На 14 от тях централата фигура е самата Зарица Динкова. Сякащ тя използва бедствие за фон, като възможност за фотосесия, за да демонстрира пред себе си вероятно, че все още хваща окото. Кичозната нелепост на този нарцисизъм веднага възмути социалните мрежи и вдигна след себе си поредната буря на обществен гняв. Защото през годините сме се нагледали на всякакви политически създания, издигнали се до висши постове, ставали сме свидетели на удивителни екзотики предо очите ни, но доста по-рядко сме се сблъсквали с такава патологична самозабравеност. Министърката отиде до бедстващите райони само, за да може да се снима. За да си имитира загриженост. Защото очевидно някой пъпчив пиар й и казал, че това е уникална възможност да покаже колко й пука и е достатъчно само да изприпка на морския бряг, за да натрупа политически точки и да стане любимка на нацията.
Точно тази противна пиарщина си пролича от импровизираната пресконференция на Динкова в която тя или сумтеше неясно, или нямаше представа какво да отговори или всичко, което казваше бяха общи фрази. Най-накрая, за да се спаси от мъчителната ситуация министърката на туризма с облекчение забеляза костенурка, която ходи по плажа и реши, че сега вече може да обърне сюжета в нещо като холивудска романтична комедия. На снимките си личи как тя взима костенурката в ръце и радостно се обръща към някоя от своите асистентки, която я информира, че по пясъка броди поне още едно такова животинче. Тук вече трябва да дадем думата на колегите журналисти, които казват, че Динкова напълно забрява бедстващите хора и обръща целия си брифинг към съдбата на костенурките. Впряга нейните служители да й помогнат, за да ги върне... в морето.
Ще се спрем малко по-дълго на този детайл, защото той като кристал онагледява мизерията на политическата ситуация в която се намираме. В България няма морски костенурки. И една министърка на туризма, още повече горд представител на "Зелено движение" би трябвало да знае това. Дори и тези животинчета, които живеят в реките няма как да понесат солената вода на морето и връщането им сред вълните е равносилно на убийство. Свидетели на този екотероризъм няма, но след това колеги от медиите изрично се поинтересуваха от съдбата на костенурките. Първоначално им казаха, че не е тяхна работа да знаят какво се случва. След това от пресцентъра очевидно се преценили, че тежестта на екопрестъплението е доста голяма и обявиха, че медиите не са видели това, което са видели - Зарица Динкова с нейният кичозен аутфит не била върнала костенурките в морето. Къде са животинчетата остана една мистерия все едно извадена от роман на Агата Кристи.
Добре обаче, че са социалните мрежи - те са нашата колективна лудост, но и нашата съвест. Драмата с убитите костенурки запълзя от стена на стена, от статус на статус, че те принудиха Зарица Динкова да възстанови своя виртуален живот и да обяви, че тя не била върнала костенурките в морето, а ги преместила от плажа. Дори и да е направила това то също е гаф, стана ясно от изавление на екоинспектори, които веднага посъветваха, ако някой друг види костенурки изобщо да не ги пипа, а да алармира самите тях и те ще се справят със ситуацията. Телевизиите също се заинтересуваха от съдбата на костенурките, но никоя от тях не свърши истинска журналистическа работа - тоест да разплете в дълбочина противоречивите показания на Зарица Динкова. Първоначално ги спасява в морето, след това ги била преместила. Ако питате мен тя се е оплела като убиец, заловен на местопрестъплението, който спешно се опитва да си напише алиби. После се оказа, че костенурката била затисната от тръба и тя заради това трябвало да се намеси като супегерой и да ги спасява. Тържество на нелепиците. Абсолютна политическа клоунада.
И, разбира се, дежурните свиркаджии на управлението веднага изригнаха - тоалета на министърката ли ви е най-голямата грижа бе, подли селяни такива! От всички проблеми вие точно за съдбата на костенурките ли се загрижихте, хибридни путинисти проклети! Градската интелигенция е катастрофичен майстор на писането с удивителни, когато остане без аргументи с които да защити своите любимци. Вероятно лично Путин е подхвърлил костенурките на морския бряг, за да събуди инстиктите на убиец у Зарица Динкова.
Всъщност съдбата на животинките така и не беше изяснена докрай. Истината е, че представителката на "Зелено движение" се държа твърде гузно, твърде нелепо и ако бях Еркюл Поаро тя щеше да е на първо място в списъка на заподозрените. Най-малкото, защото пиарите й са пълни със снимки как Динкова хваща костенурките в ръце, но снимки къде точно ги оставя напълно отсъстват. Някой дълго си е играл да трие фотоси и заличава следи...
Това обаче не е история просто за убийството на две костенурки. А за екзекуцията на здравия разум в българската политика. Сглобката изгря на хоризонта с идеята, че ще реформира България, както не е била реформирана и през 1989 година, а започна да ражда единствено и само апокалиптични глупости. Хората в Царево така и не разбраха от министърката на туризма как точно и кога ще бъдат компенсирани за бедствието. За сметка на това видяха белите й ботушки и се надявам те да си им достатъчно утешение, когато търсят отговори, които още дълго няма да получат. Защото политическата вълна на измамата изстреля във властта точно такива карикатурни министърки като тази, които не само не знаят как да помогнат, но и нямат представа как да се държат в кризисни мигове и превръщат политиката във фарс. Щеше да е смешно, ако сметката не я плащахме всички ние, защото с такива комедианти на власт, никой не защитен. Бурните вълни ще минат и ще заминат, но апокалиптичното правителство е тук и се кани да управлява и след местните избори.
"Не можем да гледаме с розови неща на ситуацията", избърбори Динкова в едно от кризисните си телевизионни участия с които трябваше да се опита да замаже нелепите си изстъпления по морето. Смятам, че точно това е истинското мото на настоящата Сглобка. Не можем да гледаме с розови неща на нея, защото в момента в който я оставим самичка пред камерите тя започва да разиграва психарски вариант на шоуто на Бени Хил. Засега жертва на политиката на кабинета станаха две костенурки. Но ме облива студена пот, че утре всеки един от нас може да стане мишена на зариците динкови, които са изпълнили това управление и само чакат камера, бедствие и звезден миг, за да се изявят.
От 30 години България съществува в някакво странно състояние, надвесена над пропастта и гледаща редовно в бездната. Опасявам се, че сега вече сме напривили решителната крачка напред. Но пък погледнете отново Зарица Динкова. Вероятно крачката в пропастта все пак е решение. Ще ни отърве трайно от тези политически карикатури и екотерористи.
No comments:
Post a Comment