Зомбитата продължават своя кръстоносен поход срещу паметта. Този път някой мозък с щампа на флекс вместо гънки, е съборил бюста на граф Игнатиев във Варна. В тъмни доби някой политически кароконджул с лост е упражнявал насилие над паметника, изкривил е металните планки и е съборил фигурата. Ето това е истинска смелост – под прикритието на мрака да вандалстваш над историята.
Ние съжителстваме с някакъв паразитен човешки подвид, който може да изпитва удовлетворение само от разрушенията…
За Паметника на Съветската армия в София ни проглушиха ушите, че е комунистическа пропаганда и заради това тръгнаха като роботи с флексове да го махат. Но вандалството срещу граф Игнатиев демонстрира, че всичко това е част от войната срещу историята. Защото варненския паметник няма нищо общо с комунистите – той е издигнат през 1906 година, от онова поколение, което още помни робството и е наясно кои са били неговите приятели в най-тъмните и мрачни времена.
Тоест няма битка срещу пропагандата.
Има битка срещу цялото минало.
Защото зомбитата с флексове искат да заличат всеки спомен за онази, другата България – България с историческа памет, България, която изпитва признателност, България, която не се самоунищожава заради безкрайни вътрешни мелодрами и фобии.
Вече никой не може да ме убеди, че гладките мозъци не си спомнят с умиление за робството.
За тях това е перфектният свят и паразитна среда за съществуване. Заради това мразят всички онези, които ни донесоха свобода.
Заради това презират своята собствена страна и история.
Това е битка със сенки, битка с вътрешни демони, битка с техните собствени морални несъотвествия.
Философията на флекса неумолимо, бавно и неудържимо ни връща към най-мрачното минало, защото тези, които я изповядват с радост щяха да носят фесове и да пишат доноси до конаците.
По всичко си личи.
No comments:
Post a Comment