Два свята...

 

Два свята:

Стотина души се събират с червени знамена и плакати пред Паметника на съветската армия. Отбелязват 79 години от освобождението на Аушвиц - нацистката фабрика на смърт, черните пещи на ужаса...

Историята е безстрастна наука. 

Червените знамена са на събитието, за да припомнят, че Червената армия освобождава това кошмарно място и наритва задниците на нацистките изверги...

Пак днес скучаеща група десни инфлуенсъри с петъчен махмурлук решават да се гаврят като пускат тази снимка по стените си. 

Не съм наясно какво смешно виждат в нея, но пък и кой ли може да бъде наясно с дълбините на лъвкрафтовското желе от които произлизат всички тези лумпени. Видях снимката и на стената на Явор Божанков и отдолу психиатричната компания се е развихрила.

 

- Ууу, имаше ли сандвичи за всички ватенки - пише някакъв, който прилича на съвременен двойник на Менгеле, правоверен нацист, но с евроатлантически пориви

 

- Средна възраст 1260 година - иронично пиша друга културна душа, която иначе вероятно навсякъде твърди, че е хуманист със светли идеи и еротични блясъци в очите

 

- Гадни утайки, русоробска измет, гнусни путинисти - пише трети интелектуалец докато чеше кървясалите си от алкохола очни ябълки и сподавя стомашните киселини, които го мъчат

 

Половината мнения са срещу социализма и носталгията, защото това е вечната тема на новия български фашизъм. 

А това е фашизъм, защото нито един от тях не си е направил труда, за да види защо се събират тези хора, ей така от кумова срама, за да не излага като Кирил Петков пред Соня Колтуклиева, когато тя го приклещи натясно.

Опасявам се обаче, че дори и тези, които бяха проверили пак щяха да упражнят токсичните си мисловни изпарения върху събралите се, защото днешния вой срещу комунизма, безкрайното скърцане със зъби срещу Червената армия, забелването на очи пред рязането на паметници е безкраен стон по отишлия си нацизъм. 

Нали точно заради това онова недоразумение от Варна, активния борец срещу путинистите, беше изстенал своята болка, че австрийският художник не е спечелил войната.

В един друг свят, в друг крачол на времето, всички днешни либерални съвести щяха да са при вратите на пещите и да отбелязват с наслаждение поредната порция живо човешко месо, която попада в тях.

Два свята.