Ужасно подтискащо, даже депресиращо е човек да наблюдава отстрани телевизионните гърчове на представителите на ПП/ДБ, когато изведнъж им дадоха червеното хапче, издърпаха маркуча от главата им и те се събудиха в истинския свят - там, където Делян Пеевски като бог на машините коли и беси, а Бойко Борисов вече изпран е тежко въоръжен с компромати и е на път да ги прати на политическото бунище. Ако братята, а впоследствие станали сестри, Уашовски искаха да пренесат "Матрицата" на политическата сцена, те щяха да реализират точно този апокалиптично-епичен сюжет в който една телевизионна партия се озовава в реалността, събудена от евроатлантическата виртуална реалност с писъци.
Нека да се опитаме да обобщим накратко поредицата от събития, които сполетяха демократичната общност и то само в рамките на миналата седмица, защото ако се върнем още по-назад ще задръстим текста с факти и пълно отчаяние. Шефката на митниците Петя Банкова беше арестувана и оставена в ареста. Обвиниха я в покровителстване на контрабандни канали и близки връзки със сенчести фигури в тази сфера. Банкова се опита да се държи като мъченик, адвокатката й много медийно се опита да пробута няколко холивудски сюжета за спрени пратки с наркотици с парите от които щели да бъдат купени изборите, но реалността и снимките я уличиха в лъжа. Същия ден главният секретар на МВР Живко Коцев подаде оставка и пусна писмена позиция в която обясни, че вижда своята реализация в друга обществена сфера. Сюжетът обаче се заплете, когато от ПП обявиха, че не могат да открият и да се свържат със своя кадър. По-късно стана ясно, че опозореният премиер в оставка Николай Денков даже бил сезирал ДАНС със задачата да открият Коцев. Ден по-късно стана ясно, че Коцев е липсвал, защото е бил на разпит в следствието, а според някои информации дори се е съгласил да стане защитен свидетел срещу Банкова като я уличи за нейните връзки с престъпни групи.
Ударът срещу шефката на митниците е многопосочен и интересен. Говорейки за неговите политически измерения съвсем не означава, че се опитваме да й напишем алиби. Дори напротив - нейното поведение след като попадна в окото на медиите само усили съмненията, че всичко в което я обвиняват е истина. Но мишената на този удар не е тя. Мишената е Асен Василев. Банкова беше негово персонално назначение. Той я постави в митниците, а по-късно се опита да лансира идеята за сливането на митниците и НАП в някаква мега-структура, която се управлява само от негови верни финансови войници. Дали амбицията е била увеличаване на събираемостта или поставянето под пълен контрол на всички нелегални канали е въпрос на интерпретация. Факт е, че тези планове днес вече са в руини. Не само заради провала на ротацията, а най-вече заради разтърсващия удар срещу митниците и МВР.
Поставени пред такава зловеща ситуация представителите на ПП/ДБ реагириха по възможно най-абсурдния начин. Живко Коцев бе привикан при премиера и набързо го накараха да си отгегли оставката. Денков и Коцев дори дадоха съвместна пресконференция, за да се изкарат жертви и да се опитат да помпат политически мускули. Денков описа разтърсващ сапунен сюжет - Коцев бил натискан да си подаде оставката лично от вътрешния министър Калин Стоянов и от висши лица в прокуратурата. А това стана опорна точка на виртуалните орди на ПП, които започнаха да стенат в социалните мрежи в колко порочна държава живеем. Денков, Кирил Петков и още дузина депутатчета от ПП пуснаха сълзливи статуси в които обявиха пълната си подкрепа за Живко Коцев.
Никой не може да ме убеди, че тази реакция не е била изчислена и очаквана. Защото само след още ден в медиите изплуваха скандални снимки на Коцев. На едната от тях, в компанията на Ангелина Ангелкова, той се кипри с часовник за 50 хиляди лева. Обяснението му беше, че това е "подарък" от приятели (къде ги намират хората такива щедри приятели ще остане една от големите загадки на вселената за мен). На другите кадри той е сниман с видни контрабандисти с които демонстрира най-топли и приятелски чувства. А за капак на всичко съдът официално препоръча срещу Коцев да бъде повдигнато обвинение, които означава, че даже и статусът му на защитен свидетел май няма да го отърве от преследване. И така излезе, че лидерите на ПП, воглаве с техния премиер, всъщност подкрепят и защитават контрабандата. Ето това е епичен автогол, който градската десница тепърва ще усеща като болка върху себе си. Аз лично се впечатлих от аргументацията на Лена Бориславова за Живко Коцев. Според нея по лицето му личало, че не е престъпник. Това наистина е пълно скъсване с реалността и показва тревожно, че тези хора още не могат да осъзнаят пълните измерения на капана в който влязоха.
Нека да върнем лентата 10 месеца назад. Юни месец, политическа и атмосферна жега. И в нейния разгар ПП/ДБ и ГЕРБ се стиснаха потните длани за съвместно управление и ротация след девет месеца. Още тогава алармите пищяха. ГЕРБ се съгласиха на управление след като на бял свят бе изплувал скандален запис от заседание на ПП в което телевизионните карикатури едно към едно обсъждаха плановете си за изпиране на Борисов, усвояване на всички ресурси и отлитане по топлите острови след това. Честолюбието на Борисов обаче този път като че ли не се включи и така кабинетът Денков/Габриел бе сглобен зад кулисите. За да могат да го продадат на своите политически зомбита от ПП/ДБ охотно разказваха, че в него няма нито един министър на ГЕРБ с изключение на Габриел и, че това е страхотен успех на реформаторските сили. Още там, в горещия юни, бе сътворен и планът за конструирането на конституционно парламентарно мнозинство, което изискваше Христо Иванов да почне да се отбива често на мазно турско кафе в кабинета на Пеевски, но какво ли не прави човек в името на евроатлантическите ценности. Срамът е кратък, одобрението на американския посланик топли вечно.
После се оказа, че това не е така, че ГЕРБ, а и Пеевски от първия миг имат свои хора в кабинета на Денков, но противно на тяхната същност, изобщо нито се похвалиха, нито поискаха да се знае. Което означава, че от самото начало правителството е било цъкаща бомба, а ротацията детонаторът, който ще го разпилее на парчета. И градското дясно попадна точно в тази задънена улица. Те преядоха с власт без да разберат, че Борисов и ГЕРБ през цялото време ги дебнат. Целта им едва ли е била да се отиде до предсрочни избори, просто са чакали момента властта да бъде поделена по равно. Когато това не се случи се оказахме в свят на апокалиптични медийни взривове, които заплашват буквално да занулят ПП. За ДБ не съм толкова сигурен. Сектите не подлежат на логически изчисления.
Ситуацията напомня за онзи великолепен разказ на Селинджър "Идеален ден за лов на риба-бананка" в който се разказва за тези риби, които така преяждат с банани, че след това не могат да излязат от пещерата и умират. Точно риба-бананка са ПП/ДБ, които не загряха, че ги готвят бавно и са на път да ги приключат. И това ще стане с челен удар срещу Асен Василев, по същество човекът, който взриви преговорите и стана основна пречка за осъществяване на ротацията. Разбира се, това не е похвала. Той не го направи от принципни съображения, а от желание за контрол върху всички парични потоци и осъществяването на финансовите му фетиши. И така стрелбата е опасно близо до него, така че някой от тези дни като нищо случаен куршум ще улучи и Василев. Очевидно задачата е една - дори и да сте стигне до нова перверзна Сглобка, Василев трябва да е дискредитиран дотолкова, че никога да не помисли отново да бъде министър. И честно казано ПП/ДБ сами дадоха тези козове в ръцете на ГЕРБ.
А отделен комичен епизод в този водевил е опитът на градската десница постфактум да изкара Пеевски лице на безсмъртното политическо зло. След като 10 месеца му позволяваха да бъде смазочното масло на Сглобката, изведнъж го преоткриха като чудовище. Това е психиатричен фокус. Както е психиатричен фокус да застанеш срещу собствения си вътрешен министър и да го обявиш за проблем номер 1.
Наясно съм, че психодясното винаги търси начини да заяви пълната си политическа девственост, но в случая твърде пресни са спомените от бардака от който излиза то, с окъсана рокля и насинени колена, за да може да мине за окаяна девойка в беда...
No comments:
Post a Comment