Иранската следа в американските избори

 

Имам една екзотична хипотеза. 

Атаката на Иран срещу Израел е директна намеса на Техеран в американските избори. Ограниченият мащаб на отговора, даването на време и възможност на Израел да прихване почти всички дронове и ракети. Това не е елемент от пълномащабна агресия или маниакално желание за ескалация на конфликт. Иран беше заставен да отговори на провокацията в Дамаск и го направи с по-далечна цел и стратегия.

 

Ракетите над небето в Йерусалим, Тел-Авив и другите градове - само си представете какъв заряд ще даде това на кампанията на Тръмп. Той започна с артилерийската стрелба още преди атаката, а сега ще звучи като гневен пророк от пустинята, който громи неверниците, Байдън и всичките му медийни марионетки. Подобна атака сплотява републиканците, а декларираната подкрепа за Израел по никакъв начин не помага на единството на избирателите на Демократическата партия. Геноцидът в Газа не е спрял, безчовечните атаки срещу цивилното население също. Гладът, мизерията и целенасочено предизвиканата хуманитарна криза не са си отивали. Това драматично разделя демократите и напълно ги демотивира от участие в изборите.

 

И в това, че Иран тласка Тръмп към президентския пост няма никакво противоречие, то е само привидно. Яростно произраелски президент в Белия дом означава повече влияние за Иран в Близкия изток. Нищо не сплотява дори довчерашните противници пред картината на общия враг, особено ако той прилича на злодей, който е изваден от комикс. Американски президент с колебание по отношение на Израел не върши работа. Необходим е някой като Тръмп. Той изчиства картината, свежда я до черно и бяло, преподрежда балансите в Близкия изток по друг начин. Заради това му дадоха епичен политически коз в ръцете. И виждам, че той загрява да го детонира като ядрена бомба...

 

Не познавам Иран в дълбочина. 

Но преди време прочетох едно интервю на Ориана Фалачи с аятолах Хомейни, направено през 1979 година (да, екзотични времена - Ислямската революция е в началото си, а журналистиката все още беше истинска професия). В него Хомейни гневно казва на италианката: "Нашата революция е само на 6 месеца. Тя е революция, извършена в една страна, разсипана от злочестини, като житна нива, опустошена от скакалци, ние сме в началото на пътя си...Нуждаем се от време. Искаме време".

Вече се убедих, че с годините Иран се е научил как да печели политическо време за себе си.