Часът и мястото на срещата...

 

 

Не мога да си представя Иван Гарелов мъртъв.

Чух се с него няколко дни преди фаталния инцидент - беше пълен с идеи, жизнен и както винаги, в рамките на няколко минути успя да ми разкаже три-четири интересни истории. 

Той беше вселена.

Последният път, когато се видяхме на живо го тормозих да ми разказва за Камбоджа, защото навремето неговият филм "Къде сте, доктор Тиенг Терпи" ме беше впечатлил много. 

След падането на Пол Пот Гарелов е един от първите журналисти, които отиват там и далечната, странна и екзотична Камбоджа бе превърната в разказ за природата на политическото зло, за опиянението от абсолютната власт.

Това беше неговата суперсила - той можеше да разкаже обикновена история, но в нея да се отразява голямата картина. 

Аз наричам това истинска журналистика. 

Която може да бъде осъществявана дори и при тиранични режими, защото големите въпроси на човешкото битие не подлежат на политическа цензура.

Гарелов е един и от архитектите на прехода.

Той формира политическият разказ за промяната. 

Години по-късно се чудех как така и на запад, а и на изток, не канят социолози в студията. Това е специфично българско явление и то бе наложено от Гарелов в "Панорама". 

Той формира и даде трибуна на огромна част от лицата, които днес шестват из телевизионните студия. 

Защото демокрацията зависи не само от институционалните механизми, но и от разказа за нея. От сблъсъка на гледните точки, които в крайна сметка оформят идеята за свободата. Гарелов никога не прие идеята за "една-единствената гледна точка". 

Той беше човек на дискусията, журналист, който искаше да чува различни мнения.

И си остана земен човек до края.

Никога не ми отказа съвет или да чуе моя теза. 

Беше му интересно до края да е запознат с различните гледни точки.

Неговата смърт е трагична, но все пак се радвам, че той имаше време да осмисли живота си, да напише своите книги и да събере в тях част от онези истории, които сега няма да си отидат кротко в тъмнината, а ще останат с нас и след нас.

Сбогом, Иване!

Яд ме е, че не пихме по едно малко на изпроводяк, но някой ден ще поправим тази грешка.

Убеден съм.

"Часът и мястото на срещата са известни".