В една от своите книги Андрей Кончаловски много образно обясняваше защо не харесва Тарантино като режисьор: "Той се облизва пред насилието, а не се възмущава".
Не знам дали е напълно прав, но е факт, че именно нравствената граница е тази, която би трябвало да отличава човекът на изкусвото от нас, простосмъртните. От интелигенцията човек очаква по-ярки сетива, по-хуманни чувства и най-важното - автентична нравственост.
Сега кажете ми - как да кажеш същото за Тео Ушев, тази невидима запетайка в световното кино.
2800 ранени, над 12 убити в Ливан, а бай Ушев еякулира от кеф.
Насилието го кара да се облизва.
Великият хуманист иска още жертви.
Той трябва да гази в реки от кръв, за да може либералния му метаболизъм да плува в наркотично щастие.
Фактът, че си изтри нелепиците съвсем не е признак на пробудена съвест. Точно обратното - интелектуалният гном видя, че твърде много е открехнал завесата за собствената си личност.
Имаме човек, който ликува пред смърттта.
Гнусно. И морално разложително, ако цитираме самия танатофил.
Бай Ушев е дъното на българската подлост.
А когато за "интелигенция" ни представят точно такива екземпляри, то тогава никой да не се сърди, че ще виждам втори план в това.
За да удариш истински един народ е небходимо да се опиташ да му внушиш, че бай Ушев е интелектуалния му връх.
No comments:
Post a Comment