10 млн. лв. за изграждане на жилища за роми ще отпусне правителството, обяви преди дни министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Този път кабинетът решил, че за да бъде ефективна мярката, ромите сами ще трябва да изградят своите жилища под надзора на строителни инженери и други технически лица.
Ефективната интеграция на ромското малцинство трябва да стане една от големите каузи на обществото. Това е безспорен факт, а всеки, който го отрича, просто не е наясно със света и живее в яростна самозаблуда. Но формулирана така, инициативата поставя повече въпроси, отколкото да дава качествено решение.
Първо, как ще бъдат избирани щастливците, които ще се сдобият с жилище по този начин? Парите са твърде малко, за да стигнат за всички роми. Второ, "личният принос в изграждането на жилище" звучи добре на думи и хартия, но не е ясно как ще сработи схемата в реалността. Да не говорим, че за да се стигне до строеж, трябва да бъдат намерени парцели, осигурени материали, което отпраща каквато и да е реализация на тази инициатива в бъдещето.
След като бъдат преодолени административните препятствия, отсега може да се прогнозира, че ще бъдат подбрани 20-30 по-напредничави ромски семейства, ще им се осигури възможност за жилища, после управниците ще се снимат с тях за медиите и инициативате ще спре дотам.
А големият проблем ще остане.
Трайният дефект на всяко българско управление досега е бил имитацията на политика и действие. И тази инициатива на Томислав Дончев е като опит да се отчете някаква работа по влудяващо сложния проблем с ромската интеграция, да се напишат малко позитивни новини, но ни най-малко да не се напредне по пътя към търсенето на реално решение. Ако някои сфери на управлението все пак търпят театралните действия, то интеграцията на малцинствата не е от тях. Проблемите са много, действия отсъстват, а тесногръдието шества триумфално в масовото мнение.
Дали не трябва да се инвестира именно в обръщането на мнението на българите за ромите? Ако отворите форумите в интернет, ще бъдете изненадани от вълната от злоба, омраза, клетви, обиди и ярост, на които са способни някои хора към ромското население. Тази нетърпимост, съчетана с неуменията на всеки кабинет досега да постави реално проблемите, води до блатото, в което се намираме.
Жилищата, и то законни, са важен въпрос за ромското население. Но основната инвестиция трябва да е в образованието. Само то е трайният начин ромите да бъдат изведени от мизерията. И това е другото, което трябва да бъде осъзнато. България няма ромски проблем. Говорим за остър социален проблем, проблем на бедността и лошия живот. Няма нищо общо с етноса.
Ако разберем това, може би нещата ще тръгнат по-лесно.
3 comments:
Действителен случай от малко по-далечното минало:
Вдига бай Асан къща на собствена стопанска сметка /чети - самстрой/, но като декофрира след месец първата плоча, тя рухва, като едва не го убива.
Пристига разследваща комисия от общината - инженери, проектанти, милиция. Питат бай Асан:
- Ти армировка в плочата слага ли?
- Ааа, арНировка?
- Арматура. Желязо бе, желязо слага ли?
- Аааа, слагАх железо, слагАх. И пружината на кревато сложИх, и таблите на кревато сложИх, ама що падна тая плоча, не знам?...
Нищо чудно подобен диалог да се повтори, ако идеята се реализира. А после може да отпуснат и още пари на индобългарите да започнат да си правят сами сърдечни операции, да си произвеждат сами компютри, да започнат да си строят луноход и други такива. Нема лошо, важното е парите да се въртят. Между приятели...
Какво се чудите, идат избори и освен с бира, кебапчета и пари, ще обгрижваме ромския електорат и по малко по-"европейски" начин.
Напълно съм съгласен,че основните усилия за интеграция на ромите, трябва да бъдат насочени към тяхното образоване и култивиране. Защото средства,предоставени на неграмотни хора,са обречени да бъдат "усвоени" по печално познатия ни маниер.Не случайно създателите на Конституцията са положили като една от основните норми задължителното образование.Точка 2. към член 53. от КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гласи недвусмислено: "Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително".Недопускайки своите наследници до образователните институции,което де юре е нарушение на конституционните разпоредби, ромите ги обричат на социална изолация,невежество,безкултурие, ниска лична и битова хигиена,нисък обществен статус,невъзможност за трудова реализация и фактически на глад и мизерно съществувание.Именно върху образоването на тази самоотлъчваща се група трябва да се насочат държавните институции,като не се допуска толкова масово и безпардонно погазване на Основния закон.
Post a Comment