Пациентите от психиатрията на историята II

Този текст ще е съвсем кратък. Дясната кука Иво Инджев очевидно страда от хронична липса на интелектуални занимания и се чуди как да осмисли дните си. И така тези дни с удивление научих, че „журналистът” е посветил цяла статия на скромната ми персона и гневно е заклеймил моят политически „екскремизъм” (създаването на нови думи е нещо като запазена марка на този пич). Статията му е кратка, маниакална и честно казано – доста безсилна. Прочетете я и се убедете сами – „Червен екскремизъм”.

Очаквах нещо по-силно, по-мащабно, по-яростно, а получих само мръснишки обвинения. Разочарован съм. Не можах да се обидя, както трябва, нито дори да се възмутя, а пиша това текстче единствено, за да мога да се хваля, че съм вбесил психарската софийска десница (в други части на страната десницата почти отсъства). Както написах във Фейсбук – това е все едно да очакваш Бин Ладен, а да ти пратят Евгений Минчев. Ами какво да се прави – това са възможностите на десните днес. Мънички.

В името на историята и като почест към всички палави блондинки или брюнетки, които биха прочели този текст обаче настоявам да изясня точно 4 неща:

1. Текстът ми никога не е публикуван в ДУМА. ДУМА, което прави чест на вестника никога не би пуснала нещо толкова брутално на своите страници, просто, защото уважава толерантното говорене. А и аз не съм го предлагал за пускане.

2. Написах текста умишлено брутално и крайно, за да пародирам 20 годишната дясна патетика на омразата и измисленият гняв. И заради това е смешно да гледам как агентите на омразата обвиняват мен, че съм бил много краен.

3. Аз нямам проблем с миналото си, както всички безсилни и мрачни хора подвизаващи се в психиатричните коридори на политическото пространство. Интегритетът ми като личност е непоклатим и това ме кара само да се смея на текста на куката.

4. Благодаря на ченгето, че ми е измислил нова награда: "Червеноризец Храбър". Имам силата да си призная, че това е добро хрумване, но, ако един ден някой измисли такава награда ще съм много разстроен, ако аз не съм първият й носител. :)))

Искаше ми се да ми е тъжно. Ама е смешно. Смешно е, мама му стара, защото вижте само колко голяма е подмяната – ченгетата ми се изявяват като говорители на морала, имитират обществена съвест и заемат позата на страдалци. Екзекуторите го играят жертви. Проститутките настояват за девственост. Доносниците изискват от историята уважение. Мразещите се лютят, че не са обичани. Разрушителите искат да останат в паметта като съзидатели. Плюещите си слагат маски на миротворци. Използвачите крещят за индулгенция.

Моята вина пред лудите е, че аз отказвам да живея в подменен свят. И имам правото да наричам нещата с истинските им имена. Окултната десница иска духове.

Аз бих се задоволил и с блондинки.