Wednesday, July 13, 2011

Билбордовете на нашето недоволство


281 хиляди души само за 24 часа пожелаха да уволнят Бойко Борисов. Всеки, който поне за малко се е сблъсквал с мистичната природа на българския интернет знае, че това е невероятно постижение. Близо 300 хиляди души само за един ден да се обединят около обща кауза. Това доскоро беше немислимо, дори невъзможно.

Изразът на този гняв се случи благодарение на един странен сайт, който може й да има рекламна функция или нещо друго. Не можем да гадаем за целите на неговото съществуване, а и всички заподозрени побързаха да отрекат, че имат нещо с идеята. Всъщност в момента мотивите зад създаването на сайта “Уволнение” не са и важни. Те престанаха да бъдат важни в момента в който стотици хиляди българи избраха този вариант, за да кажат на кабинета, че иска да си ходи. Когато вълната започна да приижда към брега маловажните подробности престават да имат значение.


Първата индикация, че нещо се случва с търпението на хората беше обявеното във Фейсбук-събитие “Ден без Бойко Борисов”. Неговите създатели едва ли са подозирали за невероятният интерес, който ще събуди тяхната инициатива. Само за около седмица над 30 хиляди души се записаха за участие в събитието. И то независимо, че гербаджийски апаратчици се опитваха да се представят за доволни от управлението фейсбук-граждани и заливаха постоянно хората, участващи в проявата с партийна пропаганда.

От първия ден на възникването на Фейсбук се знае, че той ще бъде активен фактор в организацията на гражданското общество, но едва ли някой в България е подозирал, че това ще се случи толкова бързо. Вероятно огромната вълна от хора, които поискаха да изкарат поне един ден без Бойко Борисов, извади от нерви премиера, който прояви изненадваща медийна нервност и се сопна на журналистите, че не ги е карал да идват по неговите събития.

Естествено това е висша форма на подлост, защото натискът върху медиите да отразяват премиера е не само обществена тайна, хората ежедневно стават свидетели на самозабравеното от внимание лице на министър-председателя. В крайна сметка стана ясно, че въобразеното обществено одобрение към правителството е пропукано като корабът “Титаник”. А Фейсбук, билбордите и сайтът за уволнението просто показаха това.


Когато недоволството, протестът и яростта придобият театрална и комедийна форма, значи ножът наистина е опрял до кокала. Постоянната подмяна на политиката с крилати фрази е интересна в първите няколко месеца, после дори и свежеста на лафовете не може да прикрие отчайващата липса на нормални управленски алеи.

Комичността под която е организирано недоволството е естествено отражение на комедианството на цялото управление. Борисов хиперболизира ролята на магистралите за просперитета на една държави и хората му отговориха, че искат да изкарат един ден без да го видят по телевизора. Премиерът каза, че никой не иска да работи като овчар и се появиха билбордовете. Министър-председателя патетично изяви желание да асфалтира лунната пътека, а 300 хиляди души го уволниха само няколко дни след това.

Уволнението може да бъде продължителен процес, но резултът отсега е ясен. Няма значение кой какво си мисли, че иска да постигне с един сайт, няколко билборда или други кампании, важното е, че те дадоха възможност на хората да изразят своето недоволство, своят сподавен гняв, точно както в роман от Стайнбек.

Така че премиерът има защо да бъде разтревожен. Вълната срещу него расне. Днес бяха билбордовете. Утре може да е затвора.

Звучи ви невъзможно?

Защо пък да не може да си помечтае човек…


No comments: