Винаги ме е дразнела липсата на секс в нашата история.
Не, че българите не са правили секс през мъгливите векове на миналото, за които днес учените вдъхновено ни лъжат, но в учебниците по история темата изобщо се премълчава. Учебниците по история дотолкова приличат на изчистен от цензурата дневник на гимназистка, която е решила да става монахиня, че ако не бяхме здравомислещи хора, можехме да си поиграем с идеята за конспирация, която цели да ни лиши от знанието за еротичните забежки на нашите предци.
Българската история е свръхмилитаризирана, сякаш хората от миналото ни са влизали от битка в битка, от въстание във въстание, от поход в поход, от рязане на ромейски глави към рязане на ромейски глави.
Забележете - често се говори за къркане (да споменаваме ли за алкохолните страсти на Крум, който дори пие вино от череп, нещо, което никога няма да съм склонен да разбера), но никога не ни се описва еротичното житие на висшето съсловие, а и на обикновения народ.
А мигар народа не е засуквал мустаци и не е гледал похотливо противоположния пол - грехота е да го помислим. Заради това еротичното минало на България тъне в дълбока мистерия и трябва да се досещаме за него единствено по тук-там оставените знаци, които възрожденците са ни завещали като колекция от еротични списания от преди 60-70 години.
Предлагам да пропуснем сексуалният живот на първите ханове. Животът върху коне и номадският начин на живот навяват мисли за твърде тягостен сексуален живот или поне за еротичните практики, които друсат като влакче на ужасите в американски лунапарк. Сексът върху седло, както предполага номадският живот, може да изглежда вълнуващ единствено на кино, в реалност вероятно е дива комбинация от болка, клатене, писъци като от филм на ужасите и неясен финал.
Все пак има нещо, което трябва да анализираме в дълбочина. Знамето на прабългарите, твърдят видни еротолози в наши дни, е представлявало конска опашка, а самите прабългари са се отличавали с особен моден дизайн и решения - кожи, метални ризници и каиши. Това съответно предполага една засилена садо-мазо култура, която оценява пляскането, плискането и колана като част от технологията на постигане на екстаз. В милитаризираният език на прабългарските племена освен желанието за експанзия и дом можем да разчетем вероятно и сексуални практики, които сме изгубили като знание днес.
Постмодерните еротици вероятно биха определили цялата номадска култура, която идва по земите ни като сексуално-настъпателна. Прабългаринът, засилен садо-мазо спец и и фен на шибането с камшик и опашка, със сигурност не е правил интелектуална разлика между правенето на любов и войната. За него това са били проявления на един и същи порив, да не говорим, че самите прабългарки май не са се отличавали много от мъжете. След като са яздили коне наравно с тях, очевидно още в онези драматични времена прабългарките са били от породата “мъжки момичета”, а отдавна се знае, че мъжките момичета има трайна способност да комплексират мъжете по неочакван начин. Така, че трябва да разглеждаме прабългарите като един почти унисекс (нима не е готино един ден някой да напише исторически репортаж изцяло в лексиката на „Космополитън”) етнос, който е имал объркани представи за еротичните си въжделения. Заради това вероятно войната и любовта са били еднакъв порив са тези древни образи, които днес помним единствено като рисунки в учебниците. Трябва да предположим смело обаче, че вдсяко прекосяване на река и навлизането в нова територия е било върховна оргазмична политика за прабългарският дух. Те и заради това са били номади – човек просто трудно се отказва от някои удоволствия.
Тогава става историческият поврат в старобългарския секс. Драматичната промяна, благодарение на която днес сме тук и можем да се наслаждаваме на всеки пореден брой на “Плейбой”, въпреки нарастващото подозрение, че списанието се списва от интелектуални изроди, които не знаят точно български, а някаква метросексуална форма на нашия език, която е изчанчена като алкохолен коктейл, сътворен от опитен психопат.
Но представете си само другият процес. Прабългарите, които идват някъде от досадната тъмнина на географията, изведнъж попадат на Балканите и се сблъскват с недооценяван фактор в нашата история - славянките.
Грубите, недодялани садо-мазо войни изведнъж се озовават пред еротичен стимул номер едно - девойки със светли коси, облечени с в прозрачни премени и с напращели гърди. Това е политически и сексуален прелом за старобългарската психика. Все едно да те свалят метафорично от седлото и да ти покажат колко добре е да правиш любов сред дъхава трева, а и жената върху (до, над, под, около) теб да не прилича на мъж, а на нещо от виденията, които средностатистическите тийнейджъри имат днес.
Това е бил държавоопределящият исторически прелом. Садо-мазо номадите срещу еротичните славянки. Комбинацията е взривоопасна, защото предполага, че първоначалното нашествие на прабългарите по нашите земи се е осъществило изцяло в еротичен смисъл и проекции. Слезли от седлата прабългарите са се отдали на удоволствия, за които историята мълчи, но със сигурност изоставянето на конската опашка като еротичен интструментариум е повлияло позитивно на нашите предци и им е помогнало да се отдадат на качествен секс в мътните векове на създаването на държавата.
Нека да обобщим: реалната съзидателна сила в старобългарското общество е необузданата еротика, която тласка прабългарите в техните номадски интервенции. Слявянките са тези, които дават нова насоченост на секса и създават новата основа на древнобългарската любовна психика. С други думи - подценяването на секса в нашата история ни е лишило от древно като света знание за доставянето на удоволствие, което е престъпление към цялото дело на Хю Хефнър и Лари Флинт, тези светци на модерната епоха.
Откриването на славянките представлява цяла нова епоха в старобългарската психика, която изведнъж рязко променя номадския си характер и започва да мисли за уседнал живот, по възможност с повече кумис (това е древния еквивалент на пиячката на нашите предци) и битки от време на време, за да се запълва времето на скука (скуката всъщност е другото име на три-четвърти от цялата световна история).
Рязкото преобръщане на еротичната символика вече предполага наличието на съвсем различна държава. Въпреки това два века прабългарите се правят на недостъпни, за да поддържат интереса към себе си, точно като класически мачовци от ранните епохи на политическото осъзнаване на Европа. Опитват се да не се поддадат на фаталния чар на славянките, които всъщност са част от необятно море тук, но в крайна сметка славянките взимат връх, което, особено от днешна гледна точка, е било неизбежно като красива дрямка след обилен обед.
В крайна сметка по някое време последният хан (който го водят и първи княз, да, знам, историята е пълна с досадни повторения, но по все по-изтънчен и труден начин) решава да уеднакви религиозното битие на народа, за да се загуби окончателно разликата между прабългари и славяни и така да просъществува свободната обмяна на гени и на еротичен опит, без да е необходимо единият етнос да се прави на по-велик от другия и да избива комплекси по труден начин.
Процесът на промяна в старобългарските сексуални практики става окончателен едва с приемането на глаголицата, която напълно освобождава историческото бъдеще на нацията и намеква, че оттук-нататък България ще има писменост с която да изрази по-добре еротичните си копнежи за бъдните времена...
Така разкрихме основната промяна в старобългарската психика и мисля, че поставихме началото на цяла нова школа в българската история, която трябва да зареже политиката като изходна точка за анализ на държавническите процеси, а да наблегне на дълбоките вътрешни пориви на човечеството, които са като енциклопедия на тайния еротоман.
В следваща част на този опус (ако някой не поеме щафетата от мен) ще ви разкрия как новата българска държава, вече с променено еротично съзнание, набляга на изучаването на чуждестранния опит във формирането на любовните си практики и ще ви обясня как всички войни, които държавата ни е водила са били за да откраднат древни ромейски любовни техники, а утопичната идея за превземането на Константинопол не е била предизвикана от геополитически стремежи, а от слухът, че танцьорките в големия град са развили неочаквания движения под музикален съпровод и дори използвали кол около, който да се въртят по време на своите танци.
С този лек тийзър (ех, стилистиката на „Космополитън” не иска да ме остави) ви пожелавам приятен размисъл върху еротиката на древната българска душа и ви напомням, че ако възприемете моята идея за историцизъм учебниците по история съвсем бързо ще се превръщат в библиографска рядкост, а нито един ученик няма да иска да бъде скъсан по история.
No comments:
Post a Comment