Само преди
ден стана ясно, че френското правителство предприема спешни мерки заради
растящите цени на горивата. Заради това кабинетът щял да намали макар и
временно акциза върху горивата. Порази ме мотива за тази стъпка: "за да
ограничи натиска върху растящите разходи на домакинствата в страната".
В България
ние дотолкова сме привикнали с психопатичните догми на дясната икономическа
мисъл, че дълго време тръсках глава и се чудих дали съм разбрал правилно.
Френският финансов министър Пиер Московиси всъщност е притеснен не да балансира
бюджета, а заради това, че обикновените френски домакинства са притиснати до
стената от ценовия шок.
Представяте
ли си - финансов министър загрижен за хората, а не за цифрите?!!!
Да не би в
Европа да са кацнали извънземни и да са превзели планетата, докато ние сме
спали, изтощени от поредното интервю на някой министър от ГЕРБ, че държавата
нищо не може да направи по въпроса с горивата и че пазарът определял тези сложни
неща.
Всъщност
ето къде е основната разлика. Управление в името на пазара е като секс с
латексова кукла. Вероятно има удоволствие, но интимността е нулева.
Управлението съществува в името на хората, ако поне правилно съм чел
"Теория на демокрацията" на Джовани Сартори (объркан тип, но поне с
целта на управлението се е справил добре). Да се твърди, че пазарът не може да
бъде контролиран в мига в който той е в състояние да потопи 95 процента от една
страна под водата, е все едно полицай да си вземе отпуска, докато масов убиец
върлува в града. Цените на бензина у нас на места минаха 3 лева, токът скочи
драстично, само, за да влезе в магазин и да се огледа и потребителят вече е
назад с десетарка. В България в момента добре живеят само върхушката на ГЕРБ, шефът
на "Лукойл" и шепа бизнесмени, които спонсорират властта. Ето какво
стои зад идеята "не можем да влияем на пазара" - това е икономически
фризираният еквивалент на фразата "бедните да го духат".
Държавата
не съществува, за да бъде регистратор на събития или воайор на социални кризи.
Смисълът от делегирането на граждански отговорности в нея е в ситуация на криза
тя да е там, да действа и да помага на хората да преминат през трудните
времена. Само не ми казвайте, че не било правилно правителството да се меси на
пазара. Това е все едно хирургът да твърди, че не може да оперира, защото
трябва да занесе подарък на любовницата си. Когато 90 на сто от народа
изнемогва, а заплатата свършва по-бързо от малка водка в приятна компания,
правителството не може да бъде стои отстрани и да повтаря шаманската фраза, че
нямало инструменти за влияние. Ами намерете ги, мамка му!
Френският
министър Московиси например обяви, че ще викна на среща всички вносители на
петрол. Не е ясно какъв ще е резултатът от нея. Но точно сега е времето
бизнесът да прояви тази своя отговорност, която никога не иска да поема. Ако не
желае - кабинетът трябва да е там на място и да му подскаже, че ако иска и след
една година да има държава, е необходимо да се предприеме нещо. Мерките са
необичайни. Но и кризата е разтърсваща.
Днес обаче
покрай рекордната скъпотия виждаме докъде ни докара дясната догматика в
икономиката.
Имаме
държава, която се прави на невидима.
Имаме
бизнес, който знае само да иска, но не и да дава.
И имаме
медии, които са така запленени от дясната икономическа гледна точка, че не
осъзнават как разкъртват социалната тъкан с всеки следващ репортаж в който
пускат икономист от Института за пазарна икономика, който като зомби обяснява,
че скъпотията е неизбежна и само смъртта е изход от нея.
Във всяка
новина обикновените хора присъстват само в едно изречение, обобщени като
„потребителите” или нещо подобно. Тяхното мнение е последно, гледната им точка
нищо не означава. Тук е важен само пазара, който е пуснат на свобода като бясно
куче и унищожава България всеки ден по малко.
Защото
хората напускат страната не само заради лошите интелектуални условия. А заради
това, че на Запад дори и страните с криза не забравят, че хората са на първо
място.
Не някой
друг. Именно хората.
Тук обаче е
важен само пазара.
Защото той
е латексовата кукла за секс на управляващите.
А и покрай
него те са натрупали толкова много пари, че шибаните им мозъци са се превърнали
в банкови сметки.
Нека някой
десен икономист да поживее един месец със средна работна заплата, а? Да се моли
на работодател за увеличение, да му режат парите за най-малкото закъснение и да
го гледат намръщено, ако изкара в тоалетната повече от 74 секунди на ден, а
най-накрая да му кажат, че ще му платят
заплатата след половин година.
Уверявам ви
още на първия месец вече ще носи тениски с Троцки и ще обикаля отчаяно площад
„Славейков”, за да търси по-евтино издание на „Капиталът”...
No comments:
Post a Comment