В последната година от своето абсолютно провалено управление, ГЕРБ започнаха безпрецедентна атака срещу местната власт и най-вече срещу кметовете от опозицията, които не ходят всеки ден при Дянков, за да му правят финансови поклони, нито пък през седмица възславят името на премиера и неговото неспирно свеждане на цялата възможна политика в изливането на асфалт и то по некачествен начин. Тази необявена война се води по всички най-мръснишки начини и с прийомите на жълтата преса – с интриги, подмятания, чудовищни, но недоказани обвенения, заплахи с прокурори, арести, нова порция сензационни заглавия и тотално окаляне. ГЕРБ са способни да водят политика единствено на такова примитивно ниво и заради това техните битки приличат на сапунена опера, написана от някой нелек почитател на хероина, който системно го комбинира с некачествена водка.
Основен
обект на атаката на тази власт се оказа
най-успешният кмет на Перник от началото
на прехода досега, един от най-способните
управленци на БСП, непримиримата и
идейна перничанка Росица Янакиева.
На
нея й се падна да бъде кмет в тежко време.
Земетресението, което удари Перник беше
изключително коварно. Слава богу, то се
размина без жертви, но причини достатъчно
щети по къщите и блоковете на хората,
че да не могат да се справят сами, без
държавна намеса. А след като неуспокоената
земя още няколко пъти разлюля града,
ситуацията стана още по-кризисна.Нека да припомня. Първият човек, който отиде при перничани още в нощта на земетресението беше Росица Янакиева. Тя направи това, което всеки добър кмет би трябвало да направи – отиде сред хората, за да получат те увереност, че над тях има някаква държава, която ще помисли за бедите им в кризисното време. Всяка друга форма на държава – премиер, министри, депутати се изсипа в Перник едва два-три дни по-късно, когато хората отдавна бяха изживели първоначалния ужас и вече се сблъскваха с ужас от различен вид – как ще дочакат зимата в къщи, които могат да паднат всеки момент.
Отговорност на държавата, нека да повтаря – на държавата, е да се справя с последиците от такова бедствие. Местната власт, хронично недофинансирана и удушавана от злодейската политика на Симеон Дянков, не разполага с ресурсите, за да помогне да хората. Просто няма откъде да ги взема. Това е българска политическа перверзия – хората гласуват мажоритарно за един кмет, вярват му, той е лицето на държавата за тях, но всъщност градоначалниците все още са заложници на държавата. А държавата днес е като южноафрикански сегрегатор от времето на апартейда – за Бургас винаги се намират пари, защото кметът е от ГЕРБ, но за бедстващия Перник бяха отпуснати смешни финанси, които дори не бяха раздадени докрай.
Бойко Борисов отиде до Перник само, колкото да се снима с хората и да не го обвиняват, че го е страх да се появи, президентът Плевнелиев избра среща с папата пред това да се появи в града и отиде много дни по-късно, само, колкото да го снимат и него там. С това се изчерпа цялата държавническа грижа за бедстващия град. Нито една медия не обърна внимание на тревожните предупреждения на Янакиева, че властта бави парите за пострадалите, че се правят всевъзможни спънки за тяхното взимане, че държавата тотално е игнорирала Перник, че премиерът си е намерил нови забавления и събития и е забравил всичко, което е обещавал на изтормозения и люлян град.
Само,
че земята не може да бъде успокоена с
популистки възгласи пред камерите и с
шаманските уверения на един финансов
министър, че за Перник е помислено.
Земетресенията продължиха, тревогата
на хората се усили и тогава ГЕРБ разбраха,
че трябва да си намерят виновник, ако
искат гневът на перничани да не ги помете
като винкел софийска стъклария. В тази
война бяха пуснати всички общински
съветници от групата на ГЕРБ в Перник,
които предадоха своите съграждани, като
се обявиха срещу кметицата, а не срещу
истинския виновник. Изведнъж Янакиева
се оказа виновна за всичко – за липсата
на средства, за недовършените ремонти,
за това, че държавата спря да дава пари
и беше живо чудо, че не я обвиниха, че
лично тя е предизвикала земетресението
с цел да саботира героичните усилия на
кабинета да поддържа финансова стабилност.
Янакиева се оказа на фронта внезапно,
пресечна точка на нечистия интерес едно
бедствие да бъде използвано с политическа
цел. Атаката срещу нея в момента
допълнително пречи на Перник, защото
не позволява на общинската власт да
върши своята работа с малкото средства
с които разполага.
Аз
лично не се съмнявам в способността на
Янакиева да удържи фронта. Тя е доказала
своята способност на управленец, не се
поколеба да уволни и свой заместник
заради това, че не се справя добре с
работата по преодоляване на щетите.
Защото ГЕРБ не са разбрали най-важния
урок на вселената – никога не е добра
идея да се закачаш с перничанка, особено,
ако топките ти не са от желязо.Перник е политическата болка на ГЕРБ. Помислете си – за цели 15 минути тяхната кандидатка Ирена Соколова се изживяваше като кмет и разливаше шампанско. После стана ясна истината – перничани гласуваха за своята Росица, кметът, който за два мандата успя да промени града, въпреки наследените хронични финансови проблеми. Ако Бойко Борисов се хвали, че е побеждавал Станишев, където го е видях, то той определено не може да се похвали с друго – че някога изобщо е побеждавал Росица Янакиева. Тази жена се оказа по-силна от цялата държавна машина на ГЕРБ, от всички интриги, които й спретнаха, от всички жълти клюки с които я заляха, защото перничанките са по-могъщи от винкел, те са с вродено чувство за реализъм, със здрави ръце и знаят, че работата трябва да бъде свършена днес, а не утре.
Битката на ГЕРБ с Росица Янакиева не е само битка на ГЕРБ с БСП. Това е битка на държавата срещу независимостта на местната власт. Това е опит за окончателно подчиняване на кметовете, за стъпкването на идеята за нещо независимо от кабинета. Опитът за стоварването на отговорността за несвършената от държавата работа върху плещите на един кмет е висша политическа интрига и е нещо много опасно. Защото, ако ГЕРБ окончателно стъпчат местната власт, няма да има никакво значение кой ще спечели следващите парламентарни избори.
В този смисъл Янакиева днес е последната надежда на независимо мислещите българи за някакъв отпор на полицейската държава, която подмени политиката с интриги. Изуми ме правилната реакция на кметицата – тя не се скри, не тръгна да прави дипломатически завои, а откровено се конфронтира с централната власт. С което се доказа като политик от голяма класа. Като управленец, който е разбрал, че властта има смисъл само, когато наистина защитава хората, а не се оставя да бъде мачкана от демоничното разбиране за дясна финансова политика и премиер, който прекарва повече време в телевизиите, отколкото на работното си място.
Големият проблем е защо Росица Янакиева остана сама в тази битка. Защо БСП веднага не скочи да й помогне? Левицата трябва спешно да защити своя най-мощен управленец без да губи нито минута, защото този фронт е решителен и е от жизнена важност. Вместо това обаче виждаме, че Янакиева е оставена сама да се оправя срещу репресивната машина. Което едва ли е проблем за една истинска перничанка, но определено е проблем за една нерешителна БСП. Вярно е, БСП има грях към Перник – неуместните фейсбук-статуси на Антон Кутев, който се подигра с трагедията и до днес са като отворена рана, но това не може да е извинение за забавената реакция. БСП оставя една социалистка самичка да води битка от която зависи бъдещето на партията. Този път левицата няма право да извръща поглед встрани и да се прави, че Перник не е част от България. БСП трябва да разбере, че „четирите паднали комина в Перник” наистина са национален проблем, че кметицата на Перник трябва да получи подкрепа, че от изхода на битката зависи в каква България ще живеем. Ако левицата не е разбрала това, трябва спешно да си зададе въпроса дали изобщо някога е разбирала нещо.
А иначе Янакиева има правото да е със самочувствие. Досега тя винаги е побеждавала ГЕРБ. Където ги хване, когато ги хване. Магията на винкела още работи. Нищо не подсказва, че и този път няма да ги помете жестоко.
Както правят само перничанки.
No comments:
Post a Comment